Зиновий Рожественски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зиновий Рожественски
руски офицер

Роден
Починал
Погребан Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Зиновий Рожественски в Общомедия

Зиновий Петрович Рожественски (на руски: Зиновий Петрович Рожественский) е руски офицер, вицеадмирал и генерал-адютант. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Български офицер. Началник на флота на Княжество България (1883-1885). Командир на 2-ра Тихоокеанска ескадра на Руския флот при нейното поражение от японците в битката при Цушима през 1905 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Зиновий Рожественски е роден на 11 ноември 1848 г. в Русия в семейството на военен лекар. Посвещава се на военното поприще. Завършва Морския кадетски корпус (1868) и Михайловската артилерийска академия със специалност „Морски артилерист“ (1873).

Действителна военна служба започва като командир на рота в учебния отряд на Балтийския флот. Служи в Черноморския флот от 1876 г.

Боят на парахода „Веста“ с османския броненосец „Фетхи Буленд“

Участва в Руско-турската война (1877-1878) като началник на артилерията на Черноморския флот. На 10/22 юли 1877 г. е на борда на руския параход „Веста“. В хода на боя с османския броненосец „Фетхи Буленд“ заменя убития командир подполковник Константин Чернов и нанася на противника поражения, които го вадят от строя. Повишен е във военно звание капитан-лейтенант и награден с орден „Свети Георги“ IV ст.

След войната е командирован в Българската армия. Началник на флота на Княжество България (1883-1885) и командир на княжеската яхта „Александър I“. Основава военноморските правила на Българския флот, военноморския музей и библиотека.

След завръщането си в Русия служи в Балтийския и Тихоокеанския флот (1886-1891). Командир на клипера „Наездник“ (1890) и канонера „Грозящий“ (1891). Военноморски аташе в Лондон (1891-1893). Командир на крайцера „Владимир Мономах“ (1894) и броненосеца „Первенец“ (1896-1898). Повишен е във военно звание контраадмирал от 1898 г.

Участва в Руско-японската война (1904-1905). Началник на Главния морски щаб с повишение във военно звание вицеадмирал от 1904 г. Командир на 2-ра Тихоокеанска ескадра. Тежко е ранен в битката при Цушима и е пленен (1905). След Портсмутския мир с Япония се завръща в Русия. Обвинен за гибелта на 2-ра Тихоокеанска ескадра, излиза в оставка през 1906 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 58, 105, 124, 155-156, 175.