Тихвинско гробище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алея в Тихвинското гробище.
Паметник на гроба на Александър Даргомижски.

Тихвинското гробище (на руски: Тихвинское кладбище) се намира в Александро-Невската лавра, в Санкт Петербург, Русия.

История[редактиране | edit source]

В началото на XIX век Лазаревското гробище на Александро-Невската лавра е препълнено и е решено да се отдели нов участък за погребения. Гробището, първоначално наречено Ново-Лазаревско, е отворено през 1823 година. През 18691871, в северната му част е издигната църква за опяване на покойните, осветена в името на чудотворната икона на Тихвинската Богородица. Парите за строителство на храма, във византийско-руски стил, са дарение от търговците Полежаеви, за чиито семейства се отделят 20 парцела с по 13 гробни места. В 1876 година Ново-Лазаревското гробище е преименовано в Тихвинско. Храмът е закрит в 1931 година и превърнат в пощенска станция.

През годините 1935-1937, съветската власт осъществява реконструкция и препланировка на гробището (архитекти Е. Н. Сандлер и Е. К. Реймерс), във връзка с организаране на така наречения „Некропол на майсторите на изкуствата“. В новосъздадения „мемориален парк“ от други гробища на града (Фарфоровско гробище, Митрофаниевско гробище (унищожено заедно с храмовете), Малоохтинско православно гробище, Виборгско римокатолическо гробище (унищожено), Смоленско православно гробище, Смоленско лютеранско гробище, Смоленско арменско гробище, Волковско православно гробище, Волковско лютеранско гробище, Новодевичо гробище и Николско гробище) са докарани около 60 надгробни плочи и паметници, обявени за исторически и художествени ценности. В същото това време на самото Тихвинско гробище се унищожават много гробове, които, по мнението на тогавашните власти, „не представляват никаква ценност“[1].

Днес в некропола са представени паметници, издигнати в периода от втората половина на 19 век до наше време, при явно преобладаващи от края на 19 век и началото на 20 столетие. За тях е характерен образният монументализъм, свойствен на руския класицизъм от епохата на неговия разцвет. Паметниците нерядко се отличават с усложнена композиция, наситена с второстепенни детайли, а портретите — със стремеж към натуралистично изобразяване на личността. Паметниците донякъде са групирани според творческата близост на персонажите. Уточнението, дали паметникът е на гроб или е кенотаф, отсъства.

Измежду авторите на паметниците се срещат имената на С.И. Витали, П.П. Галберг, И.Я. Забело, В.А.Гинцбург, Н.А. Беклемишев, Иван Лаверецки, Александър Теребеньов, И.И. Беноа, И.Е. Горностаев, А.В. Лансере, Алексей Шчусев и други.

Дълги десетилетия след погребението през 1966 година на Николай Черкасов гробището се счита затворено. Единствени изключения са направени за праха на композитора Александър Глазунов, пренесен от Франция през 1972 година, и Георгий Товстоногов, погребан там през 1989 година.

Знаменитости[редактиране | edit source]

В поместената по-долу таблица са представители на руско-съветската интелигенция. Тук се намират гробовете и паметниците на композитори, художници, писатели, актьори и актриси, творци в балетното изкуство, режисьори, скулптори, историци, политици и други.

Име Роден
(а)
Починал
(а)
Занятие
Александър Бородин 1833 1887 композитор
Александър Глазунов 1865 1936 композитор
Александър Даргомижски 1813 1869 композитор
Александър Иванов 1806 1858 художник
Александър Серов 1820 1871 композитор
Анатолий Лядов 1855 1914 композитор
Антон Аренски 1861 1906 композитор
Антон Рубинщайн 1829 1894 композитор
Архип Куинджи 1841 1910 художник
Борис Кустодиев 1878 1927 художник
Василий Андреев 1861 1918 композитор
Василий Демут-Малиновски 1779 1846 скулптор
Василий Жуковски 1783 1852 поет
Вера Комисаржевска 1864 1910 актриса
Владимир Стасов 1824 1906 музикален и художествен критик
Георгий Товстоногов 1915 1989 театрален режисьор
Дмитрий Бортнянски 1751 1825 композитор
Евгений Баратински 1800 1844 поет
Екатерина Корчагина-Александровска 1874 1951 актриса
Иван (Джовани) Витали 1794 1855 скулптор
Иван Крамской 1837 1887 художник
Иван Крилов 1769 1844 поет,
баснописец
Иван Шишкин 1832 1898 художник
Иля Гинцбург 1859 1939 скулптор
Мариус Петипа 1818 1910 балетмайстор
Милий Балакирев 1837 1910 композитор
Михаил Иванович Авилов 1882 1954 художник
Михаил Глинка 1804 1857 композитор
Модест Мусоргски 1839 1881 композитор
Николай Карамзин 1766 1826 историк,
литератор
Николай Римски-Корсаков 1844 1908 композитор
Николай Черкасов 1903 1966 актьор
Осип Петров 1806 1878 оперен певец
Пьотър Вяземски 1792 1878 поет
Пьотър Клодт 1805 1867 скулптор
Пьотър Чайковски 1840 1893 композитор
Фьодор Бруни 1799 1875 художник
Фьодор Достоевски 1821 1881 писател
Цезар Кюи 1835 1918 композитор
Юрий Лисянски 1773 1837 мореплавател

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. НЕКРОПОЛЬ МАСТЕРОВ ИСКУССТВ
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тихвинское кладбище“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.