Кенотаф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кенотаф, Уайтхол, Лондон, посветен на британците, загинали в Първата световна война. Арх. Едуин Лаченс

Кенота́ф (на старогръцки: κενοτάφιον, от κενός – празен, и τάφος – гроб) е надгробен паметник без гроб – на място, което не съдържа тленни останки на покойния, своего рода символичен гроб.

Изгражда се, когато покойният е загинал в трудно достъпно място (или пропаднал без вест, удавил се и пр.), тялото е загубено или неговото търсене може да доведе до нови жертви и не може да бъде погребано. Използва се също и ако тялото е кремирано, а прахът е развеян.

В европейската традиция кенотаф често се нарича паметно съоръжение, разположено не над гроб с останки на покойния, а на мястото на неговата гибел (даже ако гроб съществува).

Кенотафите служат за увековечаване на паметта за починалия и изпълнение на поменни ритуали. Представляват съоръжения от различен вид и степен на сложност – курган, надгробие, гробница, склеп, паметник, бюст, стела, обелиск, мемориал, барелеф, мемориална плоча и т.н.

Кенотафи са разкрити в много некрополи по българските земи от античността и средновековието. При село Върбяне са описани 4 кенотафа – четириъгълни ями, вкопани на дълбочина до 115 см[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рашо Рашев, Христина Стоянова, Ранносредновековен двуобреден некропол при село Върбяне // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017, стр. 33