Иван Шишкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Шишкин
„Портрет на Шишкин“ (1880), Иван Крамской
„Портрет на Шишкин“ (1880), Иван Крамской
Роден
Flag of Russia.svg 25 януари 1832 г.(1832-01-25)
Починал
Flag of Russia.svg 20 март 1898 г. (на 66 г.)
НационалностFlag of Russia.svg руснак
Стилреализъм
АкадемияМосковското училище за живопис, скулптура и архитектура
Императорска художествена академия
УчителиСократ Варабьов
НаправлениеРеализъм
ПатронПавел Третяков
ПовлиялИсак Левитан, Архип Куинджи
НаградиСребърен медал (1858)
Малък златен медал (1859)
Голям златен медал (1860)
Иван Шишкин в Общомедия

Иван Иванович Шишкин (на руски: Ива́н Ива́нович Ши́шкин) (25 януари 1832 – 20 март 1898) е руски художник, пейзажист, който тясно се свързва с движението Передвижници.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шишкин е роден на 25 януари 1832 г. в Елабуга, Вятска губерния (днес Република Татарстан). Произхожда от древната вятска фамилия Шишкини. Баща му е търговец. На 12 години семейството му определя Иван да учи в Първа Казанска гимназия, но стигайки до пети клас, я напуска и постъпва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура (1852 – 56). След завършването ѝ продължава обучението си в Императорската художествена академия (1856 – 1860 г.), където е ученик на проф. Сократ Варабьов. Занятията в академията обаче не са му достатъчни и той усърдно рисува етюди от натура в околностите на Санкт Петербург и на остров Валаам, благодарение на което все повече нараства умението му да предава природата точно с молив и четка. Още първата година в Академията му присъждат два малки сребърни медала за една класна рисунка и за един пейзаж от околностите на Санкт Петербург. През 1858 получава голям сребърен медал за един изглед от Валаам, през 1859 г. – малък златен медал за пейзаж от околностите на Санкт Петербург и накрая – през 1860 г. получава голям златен медал за два пейзажа от местността Куко на остров Валаам.

Заедно с последната награда получава и стипендия за пътуване зад граница. Така Шишкин заминава през 1861 за Мюнхен, посещава ателиетата на известни художници, сред които на Бено Адам и Франц Адам, ползващи се с голяма известност заради картините си с животни. През 1863 Шишкин заминава за Цюрих, където под ръководството на проф. Рудолф Колер, считан по онова време за един от най-добрите художници на животни, рисува от натура. Прави екскурзия до Женева с цел запознаване с работите на Франсоа Диде и Александър Калам, а след това заминава за Дюселдорф и рисува по поръчка на Н. Бикова „Пейзаж от околностите на Дюселдорф“, картина, по-късно пренесена в Санкт Петербург, която му носи званието академик.

През 1866 г. Шишкин става член на Императорската художествена академия в Санкт Петербург и е професор по рисуване от 1873 до 1898 г. По същото време води и класа по пейзажна живопис в Художествената гимназия на Санкт Петербург.

Зад граница Шишкин се занимава и с рисуване с перо. Тези произведения предизвикват въодушевлението на чужденците и някои са изложени в Дюселдорфския музей, редом с рисунките на първокласни европейски майстори.

За известно време Шишкин живее и работи в Швейцария и Германия, благодарение на стипендия от Санктпетербургската жудожествена академия. При завръщането си в Петербург, той става член на Передвижниците и Обществото на руските акварелисти. Взима също участие в изложбите на Академията по изкуствата, Всеруската изложба в Москва (1882), Нижни Новгород (1896) и Световното изложение (Париж, 1867 и 1878; Виена, 1873). Методът на рисуване на Шишкин се основава на аналитично изучаване на природата. Художникът става известен със своите горски пейзажи и също като изявен автор на гравюри.

Иван Шишкин притежава дача във Вира, южно от Санкт Петербург. Там той създава някои от най-хубавите си пейзажи. Творбите му са забележителни с поетичното обрисуване на сезоните в горите, дивата природа, животните и птиците. Шишкин умира през 1898 г. в Санкт Петербург, докато работи върху нова картина. Погребан е в Тихвинското гробище.

Малката планета 3558 Шишкин, открита от съветския астроном Людмила Журавльова, е кръстена на художника.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Schmadel, Lutz D.. Dictionary of Minor Planet Names. 5th. New York, Springer Verlag, 2003. ISBN 3540002383. с. 299.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ivan Shishkin“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​