Иван Шишкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Шишкин
"Портрет на Шишкин" (1880), Иван Крамской
"Портрет на Шишкин" (1880), Иван Крамской
Роден
Русия 25 януари 1832 г.(1832-01-25)
Починал
Русия 20 март 1898 г. (на 66 г.)
Националност Русия руснак
Стил реализъм
Академия Московското училище за живопис, скулптура и архитектура
Императорска художествена академия
Учители Сократ Варабьов
Направление Реализъм
Патрон Павел Третяков
Повлиял Исак Левитан, Архип Куинджи
Награди Сребърен медал (1858)
Малък златен медал (1859)
Голям златен медал (1860)
Иван Шишкин в Общомедия

Иван Иванович Шишкин (на руски: Ива́н Ива́нович Ши́шкин) (25 януари 1832 – 20 март 1898) е руски художник, пейзажист, който тясно се свързва с движението Передвижници.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шишкин е роден на 25 януари 1832 г. в Елабуга, Вятска губерния (днес Република Татарстан). Произхожда от древната вятска фамилия Шишкини. Баща му е търговец. На 12 години семейството му определя Иван да учи в Първа Казанска гимназия, но стигайки до пети клас, я напуска и постъпва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура (1852 – 56). След завършването ѝ продължава обучението си в Императорската художествена академия (1856 – 1860 г.), където е ученик на проф. Сократ Варабьов. Занятията в академията обаче не са му достатъчни и той усърдно рисува етюди от натура в околностите на Санкт Петербург и на остров Валаам, благодарение на което все повече нараства умението му да предава природата точно с молив и четка. Още първата година в Академията му присъждат два малки сребърни медала за една класна рисунка и за един пейзаж от околностите на Санкт Петербург. През 1858 получава голям сребърен медал за един изглед от Валаам, през 1859 г. – малък златен медал за пейзаж от околностите на Санкт Петербург и накрая – през 1860 г. получава голям златен медал за два пейзажа от местността Куко на остров Валаам.

Заедно с последната награда получава и стипендия за пътуване зад граница. Така Шишкин заминава през 1861 за Мюнхен, посещава ателиетата на известни художници, сред които на Бено Адам и Франц Адам, ползващи се с голяма известност заради картините си с животни. През 1863 Шишкин заминава за Цюрих, където под ръководството на проф. Рудолф Колер, считан по онова време за един от най-добрите художници на животни, рисува от натура. Прави екскурзия до Женева с цел запознаване с работите на Франсоа Диде и Александър Калам, а след това заминава за Дюселдорф и рисува по поръчка на Н. Бикова „Пейзаж от околностите на Дюселдорф“, картина, по-късно пренесена в Санкт Петербург, която му носи званието академик.

През 1866 г. Шишкин става член на Императорската художествена академия в Санкт Петербург и е професор по рисуване от 1873 до 1898 г. По същото време води и класа по пейзажна живопис в Художествената гимназия на Санкт Петербург.

Зад граница Шишкин се занимава и с рисуване с перо. Тези произведения предизвикват въодушевлението на чужденците и някои са изложени в Дюселдорфския музей, редом с рисунките на първокласни европейски майстори.

За известно време Шишкин живее и работи в Швейцария и Германия, благодарение на стипендия от Санктпетербургската жудожествена академия. При завръщането си в Петербург, той става член на Передвижниците и Обществото на руските акварелисти. Взима също участие в изложбите на Академията по изкуствата, Всеруската изложба в Москва (1882), Нижни Новгород (1896) и Световното изложение (Париж, 1867 и 1878; Виена, 1873). Методът на рисуване на Шишкин се основава на аналитично изучаване на природата. Художникът става известен със своите горски пейзажи и също като изявен автор на гравюри.

Иван Шишкин притежава дача във Вира, южно от Санкт Петербург. Там той създава някои от най-хубавите си пейзажи. Творбите му са забележителни с поетичното обрисуване на сезоните в горите, дивата природа, животните и птиците. Шишкин умира през 1898 г. в Санкт Петербург, докато работи върху нова картина. Погребан е в Тихвинското гробище.

Малката планета 3558 Шишкин, открита от съветския астроном Людмила Журавльова, е кръстена на художника.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Schmadel, Lutz D.. Dictionary of Minor Planet Names. 5th. New York, Springer Verlag, 2003. ISBN 3540002383. с. 299.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ivan Shishkin“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.