Иван Петрович Богданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Богданов.

Иван Петрович Богданов
Иван Петрович Богданов
руски живописец и график
Иван Богданов през 1883 г. (автор Леонид Соломаткин)
Иван Богданов през 1883 г. (автор Леонид Соломаткин)
Рождено имеИван Петрович Богданов
Роден
Починал
Flag of Russia.svg Москва, РСФСР
НационалностFlag of Russia.svg руснак
Стилреализъм
Период1887 – 1932
АкадемияМосковско училище за живопис, скулптура и архитектура
УчителиВладимир Маковски и Иларион Прянишников
Направлениежанрова живопис
Професияхудожник
Известни творби„За сметката“ (1889), „Новак“ (1893)
ПовлиянВладимир Маковски, Иларион Прянишников
Наградималък сребърен медал (1887 и 1888), голям сребърен медал (1889)
Иван Петрович Богданов в Общомедия

Иван Петрович Богданов е руски живописец, жанрист и график, член на организацията на Передвижниците.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Богданов е роден на 17/29 август 1855 г. в Москва, в семейството на шивач. Още от малък проявява силен интерес към рисуването. През 1878 г. постъпва в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура и го завършва през 1890 г. Учи при майсторите на жанровата живопис Владимир Маковски и Иларион Прянишников, един от основателите на организацията на Передвижниците. И двамата указват сериозно влияние над младежа и неговото творчество. През 1887 и 1888 г. за етюди и рисунки получава два сребърни медала, а две години по-късно – и голям сребърен за картината „За сметката“ (1889).[1] Завършва академията през 1889 г.[2]

През първата половина на 1890-те, заедно с Владимир Маковски участва в създаването на стенописите на храма „Христос спасител“ в село Борки, Харковска губерния.[1] По-голямата част от живота си художникът прекарва в Москва, на ул. „Переяславска“, сред градските бедняци, където сам отглежда сина си.[2] През 1890-те посещава Париж.[1]

През ученическите си години Богданов започва да представя свои работи първо в МУЖВЗ, а след това, от 1891 до 1923 – и на изложби на Передвижниците, чийто член става през 1895 г.[2][3] Член е и на Московското общество на любителите художници и показва работите си на техни изложби.[1] След Октомврийската революция, от 1929 г. членува в Московското обединение на художниците реалисти.[3]

През 1896 експонира творби в художествения отдел на Всерусийската промишлено-селскостопанска изложба в Нижни Новгород и през 1924 – на изложбата „Селянинът в руската живопис“ в Москва.[1]

Иван Богданов умира на 25 декември 1932 г. в Москва, където е погребан.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Иван Богданов се занимава главно с жанрова живопис, а най-голяма известност получават картините му „Новак“ (1893) и „За сметката“ (1890). И двете са купени от Павел Третяков за неговата галерия.[2] В първата картина е изобразено малко, разплакано момче, което пияният майстор-обущар учи на нещата от живота. Широка известност и признание получават картините „С добычи“ (1883), „Приятелки“ (1896), „Бездомни“ (1897), „Богомолци“ (1900), „За метличина“ (1902), „Селянен с плуг“ (1906), „В градината“ (1906), „За гъби“ (1907), „Спомени“ (1907), „На карти“ (1927), „Край огъня“ (1927).[1][2][3]

Рисува поредица от портрети, пейзажи и картини на историческа тема – „Портрет на художника Владимир Позднеев“ (1903), „Пейзаж с хижи“ (1912), „Пятигорск. Планината Бещау“.[1][3]

След революцията от 1917 г. много художници сменят възгледите си, начина на работа, стила и темите, върху които работят. Въпреки че е потресен от случилото се и последвалите събития, Богданов не променя нищо в работата си – нито стила, нито тематиката. Въпреки че и той създава няколко картини на съвременна тематика – „След студентска стачка“ (1920-те), „Каране в изгнание“ (1920-те), „Ленин и работник“ (1920-те).[1][3]

Работи на Иван Богданов се намират в много музейни сбирки – Третяковската галерия, Държавния руски музей, Вологдската областна картинна галерия, Пензенската областна картинна галерия „Константин Савицки“ и други.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]