Николай Неврев
| Николай Неврев | |
|---|---|
| руски художник | |
 Автопортрет 1858 г. | |
| Роден |
1830 г.
|
| Починал |
Лисковщина, Орша, провинция Могилев, Руска империя |
| Погребан | Беларус |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Московско училище за живопис, скулптура и архитектура |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | реализъм |
| Жанр | портрет |
| Направление | история, портрет, |
| Николай Неврев в Общомедия | |
Николай Василевич Неврев, /на руски Никола́й Васи́льевич Не́врев/, роден през 1830 г. в Москва, починал на 3/16 май в Могильовска губерния е руски исторически и жанров художник, един от най-ярките представители на Обществото на передвижниците.
Учение и сюжети[редактиране | редактиране на кода]
Неврев е исторически и жанров живописец, роден през 1830. Учи в годините 1850 – 1855 в Московското училище по живопис и скулптура. При завършването на това заведение получава званието „свободен художник“.
Живеейки постоянно в Москва, първоначално рисува портрети, а след това сцени от руския народен бит, а в края на Живота си, от средата на седемдесетте години на деветнадесети век нататък, започва да изобразява предимно сюжети от отечествената история.
Най-известни творби[редактиране | редактиране на кода]
През 1881 г. постъпва в Обществото на передвижниците.
Главните му творби са: „Панихида на селското гробище“ /1865/, „Из близкото минало“ (1866, „Държавна Третяковска галерия“), „Наследството на чиновника“, „Странник сред търговско семейство“, „Войвода“ (по поемата на Мицкевич), „Две другарки“, „Разделяне на наследството“ (1889, в „Третяковската галерия“ в Москва), „Сватосване“ (1889).
Исторически сюжети[редактиране | редактиране на кода]
Сред историческите му произведения за най-значими се считат „Княз Роман Галицкий и папските посланици“, „Дмитрий Самозванец при Вишневски“ (1881, намира се в Третяковската галерия), "Представянето на Ксения Годунова пред Лъжедмитрий“ (1882), „Захар Ляпунов и Василий Шуйский“ (1886), „Патриарх Никон пред съда“ (1885), „Ярослав Мъдри изпраща дъщеря си Анна като невеста на френския крал Анри І“ (1888).
Последни години[редактиране | редактиране на кода]
Последните си години Неврев живее в бедност. На седемдесет и четири годишна възраст той се застрелва от отчаяние в своето имение Лисковщина в Могильовска губерния.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
„Сгледа“, 1888 г.
„Увещание“, 1893 г.
„Протодякон, провъзгласяващ на именния ден на търговеца дълголетие“, 1866 г.
„Разделяне на наследството“, 1888 г.
„Петър І показва пред своята тъща, пред патриарх Андриан и пред учителя си Зотов чуждестранното си облекло 1903 г.“
„Лъжедмитрий при крал Сигизмунд“, 1874 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Неврев Николай Васильвич „Голяма съветска енциклопедия в тридесет тома, под редасцията на А.М. Прохоров, трето изд., 1969
- Неврев Николай Васильвич // Моршин-Никиш-М. Советская енциклопедия 1974.стр. 397
- Неврев //Енциклопедически речник на Брокхаус и Ефрон в 86 тома, „«Наказный атаманъ – Неясыти». – С. 807. – 960
- Скоков Г. К. „Приказка за художника и чудното блюдо. Николай Неврев – М. „Белият град 2004 -16 стр. /Енциклопедия за деца. Приказки за художници/ ISBN 5-7793-0731-8.
- Артьомов В. В. Николай Неврев –М. „Белият град“ 2004 -48 стр. /Майстори на живописта/— ISBN 5-7793-0756-3.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Неврев, Николай Васильевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |