Василий Поленов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий Поленов
Портрет на Поленов от Иля Репин (1877)
руски художник
Роден 1 юни 1844
Санкт Петербург, Русия
Починал 18 юли 1927 (на 83 г.)
с. Борок, дн. Поленово , Русия
Националност руснак
Стил Реализъм, Передвижници
Академия Имперска художествена академия
Известни творби "Московски двор", Обрасло езеро", "Христос и грешницата"
Повлиян Павел Чистяков
Повлиял Исак Левитан, Константин Коровин, Иля Остроухов, Абрам Архипов, Александър Головин
Награди Малък златен медал за "Йов и приятелите му" (1870)
Голям златен медал за "Христос повдига дъщерята на Яир" (1871)
Василий Поленов в Общомедия

Василий Дмитриевич Поленов е руски художник, академик, пътешественик, архитект. военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | edit source]

Василий Поленов е роден на 1 юни 1844 г . в Санкт Петербург, Русия. Семейството е на потомствен дворянин. Завършва Петрозаводската гимназия. Постъпва в Императорската художествена академия в Санкт Петербург (1863). Учи при известния художник и педогог Павел Чистяков. Още като студент е награден със златни медали за картините : „Йов и неговите братя“ и „Христос възкресява дъщерятя на Иаир“. Завършва Академията през 1871 г., а едновременно и курс в юридическия факултет. Като стипендиант на Академията пътува в Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия. За картината „Ареста на графиня Д, Етрамон“ е провъзгласен за академик (1876).

Василий Поленов „Христос и грешницата“

При изострянето на Източния въпрос през 1876 г. постъпва доброволец в корпуса на генерал-майор Михаил Черняев. Участва в Сръбско-турската война (1876). Награден е с Медал „За Храброст“ (Черна гора) и Орден „Таковски кръст“ (Сърбия).

В България[редактиране | edit source]

Доброволец в Руско-турската война (1877-1878). Художник - военен кореспондент. Аташиран е към престолонаследника Александър Александрович. Участва в действията през цялата война в състава на Русчушкия отряд. Василий Поленов създава в България картини, които са далеч от баталната живопис. Главен акцент поставя на човека и етнографията на българина. Известните му български произведения са :

Василий Поленов „Мечти“
  • Стаята на командващия
  • Речна долина в България
  • Главната квартира на командващия Русчушкия отряд в Брестовица
  • Български дом

След войната[редактиране | edit source]

След войната пътешества в Близкия изток. Основно правило в творчеството му е Изкуството следва да носи щастие и радост. Създава художествените серии : „Московска“, Селски бит, Източна.

Член на Съюза на Руските художници (1903). Народен художник на РСФСР (1926). Преподавател в Московското училище по живопис (1882-1895). Организатор на Народните театри (1910 - 1918). Новите творби днес са в най-значимите руски галерии : Третяковска галерия, Държавен руски музей, Киевски музей на руското изкуство и много други.

Източници[редактиране | edit source]

  • Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", С., 1986, с. 138