Василий Поленов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий Поленов
Портрет на Поленов от Иля Репин (1877)
руски художник
Роден
Починал
18 юли 1927 (на 83 г.)
с. Борок, дн. Поленово, Русия
Националност руснак
Стил Реализъм, Передвижници
Академия Императорска художествена академия
Известни творби "Московски двор", Обрасло езеро", „Христос и грешницата“
Повлиян Павел Чистяков
Повлиял Исак Левитан, Константин Коровин, Иля Остроухов, Абрам Архипов, Александър Головин
Награди Малък златен медал за „Йов и приятелите му“ (1870)
Голям златен медал за „Христос повдига дъщерята на Яир“ (1871)
Василий Поленов в Общомедия

Василий Дмитриевич Поленов е руски художник, академик, пътешественик, архитект. военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Василий Поленов е роден на 1 юни 1844 г . в Санкт Петербург, Русия. Семейството е на потомствен дворянин. Завършва Петрозаводската гимназия. Постъпва в Императорската художествена академия в Санкт Петербург (1863). Учи при известния художник и педогог Павел Чистяков. Още като студент е награден със златни медали за картините : „Йов и неговите братя“ и „Христос възкресява дъщерятя на Иаир“. Завършва Академията през 1871 г., а едновременно и курс в юридическия факултет. Като стипендиант на Академията пътува в Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия. За картината „Ареста на графиня Д, Етрамон“ е провъзгласен за академик (1876).

Василий Поленов „Христос и грешницата“

При изострянето на Източния въпрос през 1876 г. постъпва доброволец в корпуса на генерал-майор Михаил Черняев. Участва в Сръбско-турската война (1876). Награден е с Медал „За Храброст“ (Черна гора) и Орден „Таковски кръст“ (Сърбия).

В България[редактиране | редактиране на кода]

Доброволец в Руско-турската война (1877 – 1878). Художник – военен кореспондент. Аташиран е към престолонаследника Александър Александрович. Участва в действията през цялата война в състава на Русчушкия отряд. Василий Поленов създава в България картини, които са далеч от баталната живопис. Главен акцент поставя на човека и етнографията на българина. Известните му български произведения са :

Василий Поленов „Мечти“
  • Стаята на командващия
  • Речна долина в България
  • Главната квартира на командващия Русчушкия отряд в Брестовица
  • Български дом

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След войната пътешества в Близкия изток. Основно правило в творчеството му е Изкуството следва да носи щастие и радост. Създава художествените серии : „Московска“, Селски бит, Източна.

Член на Съюза на руските художници (1903). Народен художник на РСФСР (1926). Преподавател в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура (1882 – 1895). Организатор на Народните театри (1910 – 1918). Новите творби днес са в най-значимите руски галерии : Третяковска галерия, Държавен руски музей, Киевски музей на руското изкуство и много други.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, С., 1986, с. 138