Архип Куинджи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Архип Куинджи
Архип Иванович Куинджи
руски художник
Kuindzhi by I.Kramskoy (1872, GTG).jpg
Портрет на Архип Куинджи от Иван Крамской, 1872 г.
Роден
Починал
ПогребанСанкт Петербург, Русия

НационалностFlag of Russia.svg руснак
Учил вИмператорска художествена академия
Кариера в изкуството
СтилРеализъм
АкадемияИмператорска художествена академия
Направлениеживопис
ПатронПавел Третяков
ПовлиянИван Шишкин, Алексей Саврасов
ПовлиялАркадий Рилов, Николай Рьорих, Константин Богаевски, Кеворк Башинджагян
НаградиБронзов медал (1874, Лондон)
Член наПреподавател в Императорската художествена академия (1892 – 1897)
ПодписАвтограф Куинджи.jpg
Архип Куинджи в Общомедия

Архип Иванович Куинджи (на руски: Архи́п Ива́нович Куи́нджи; на украински: Архип Іванович Куїнджі) (27 януари 1842(1841?) – 24 юли 1910) е руски и украински пейзажист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Архип Куинджи е роден през януари 1842 в Мариупол (днес в Украйна), но прекарва по-голямата част от младежките си години в Таганрог. Израства в бедно семейство; баща му е гръцки обущар. Архип остава сирак, когато е на 6 години и това го принуждава сам да работи за прехраната си. Започва да работи на строеж на църква, пасе домашни животни и работи в магазин за царевица. В периода 1860 – 65 г. Куинджи работи във фото студиото на Исакович в Таганрог. Опитва се да отвори свое студио, но неуспешно. След това заминава за Санкт Петербург.

Учи рисуване главно сам и в Императорската художествена академия (от 1868; пълноправен член е от 1893). Става част от Передвижниците и попада под влиянието на Иван Айвазовски.

„Портрет на Куинджи“ (1869) от Виктор Васнецов.

През 1872 г. Куинджи напуска академията и работи на свободна практика. Картината „На остров Валаам“ е първата му творба, която Павел Третяков купува за галерията си. През 1873 г. Куинджи излага „Снегът“, която му спечелва бронзовия медал на международното художествено изложение в Лондон през 1874 г. В средата на 70-те той създава голям брой картини, в които пейзажния мотив се използва за конкретни социални асоциации в духа на Передвижниците. Такива са „Забравено село“ (1874), „Пътят към Чумацки“ (1875) и двете в Третяковската галерия.

В зрелия си период Куинджи се стреми да предаде най-експресивно осветеното състояние на природата. Той комбинира различни възприятие (виско хоризонт и др.) в създаването на панорамни картини. Използвайки светлинни ефекти и наситени цветове в основните тонове, той изобразява илюзията на отражението – „Вечер в Украйна“ (1875), „Брезова горичка“ (1879), „След буря“ (1879) (и трите са в Третяковската галерия), „Нощ над Днепър“ (1880) (Държавен руски музей). По-късните му творби са забележителни с декоративните ефекти при изграждането на цветовете.

Куинджи преподава в Императорската художествена академия (професор от 1892; завеждащ пейзажния факултет от 1894; уволнен през 1897 заради подкрепа на студентски протести). Сред студентите му са Аркадий Рилов, Николай Рьорих, Константин Богаевски и други. Куинджи е сред инициаторите за създаване на Общество на художниците (1909; по-късно му е дадено неговото име).

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Arkhip Kuindzhi“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​