Ока

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ока.

Ока
Spit of the Oka and Volga.jpg
Река Ока при вливането си във Волга при град Нижни Новгород
European Russia laea relief location map.jpg
52.3625° с. ш. 36.2219° и. д.
56.3324° с. ш. 43.9823° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Орловска област
Тулска област
Калужка област
Московска област
Рязанска област
Владимирска област
Нижегородска област
Дължина 1500 km
Водосборен басейн 245 000 km²
Отток 1528 (при град Горбатов) m³/s
Начало
Място Средноруско възвишение
Орловска област
Координати 52°21′45″ с. ш. 36°13′18.84″ и. д. / 52.3625° с. ш. 36.2219° и. д.
Надм. височина 226 m
Устие
Място ВолгаКаспийско море
Координати 56°19′56.64″ с. ш. 43°58′56.28″ и. д. / 56.3324° с. ш. 43.9823° и. д.
Надм. височина 64 m
Ширина 720 m
Ока в Общомедия
Басейнът на Волга

Ока́ е голяма река в Европейска Русия десен приток (втори по големина след Кама) на Волга. Дължината ѝ е 1500 km, която ѝ отрежда 23-то място по дължина сред реките на Русия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Ока извира от централната част на Средноруското възвишение на 226 m н.в., на около 1,5 km източно от село Александровка, Глазуновски район на Орловска област и се насочва на запад, а след това на север през Средноруското възвишение. Тук тя тече в дълбоко врязана, предимно тясна (до 1 km) долина с полегати брегове. Коритото ѝ е с ширина от 20 до 80 m. При устието на левия си приток река Угра завива на изток, заобикаля от север Средноруското възвишение, след което навлиза в северната част на обширната Окско-Донска равнина. В този участък долината ѝ се колебае от 400 m до 3 km, а коритото ѝ се разширява до 250 – 400 m. При град Алексин, Тулска област завива на север, а при град Серпухов, Московска област – отново на изток. След устието на река Москва при град Коломна, Московска област завива на юг и югоизток. Тук долината ѝ се разширява вече до 20 – 30 km, реката силно меандрира по нея, появява се широка заливна тераса с множество остатъчни старици. Долното течение на Ока протича по Мешчерската низина, като долината ѝ ту се разширява, ту се стеснява. Обширната ѝ заливна тераса при град Муром, Владимирска област достига до 20 km ширина, изобилства от старици (някои дълги над 10 km) и острови, а коритото и се колебае от 175 до 550 m. След устието на най-големия си приток река Клязма последно завива на изток и в град Нижни Новгород се влива отдясно в река Волга при нейния 2 231 km, на 64 m н.в.

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на реката обхваща площ от 245 хил. km2, което представлява 18,01% от водосборния басейн на река Волга. Във водосборния басейн на Ока попадат териториите (или части от териториите) на Брянска, Владимирска, Ивановска, Калужка, Липецка, Московска, Нижгородска, Орловска, Пензенска, Рязанска, Смоленска, Тамбовска, Тулска, Ярославска области и Република Мордовия.

Основните притоци на р. Ока са следните:

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на Ока е предимно снегово: 59 % при град Орел и 65 % при Муром, дъждовното – малко повече от 20 %, а подземното – под 20 %. Среден годишен отток при Орел – 18,8 м3/s (максимален 2 100 м3/s), при град Калуга – 296 м3/s (максимален 12 600 m3/s), в устието – 1 300 м3/s (максимален 20 000 м3/s). Пълноводието на реката е през април и май в горното течение и до началото на юни в долното. През лятото и зимата е маловодна, а през есента често се наблюдават големи прииждания в резултат от есенни поройни дъждове. През пролетта в горното течение протича около 78 % от годишния отток и 73 % в долното, лятото 7 – 8 %, есента 8 – 10 %, зимата 7 – 9 %. В горното течение замръзва през ноември или чак през януари, а в долното през октомври или декември. Размразява се в края на март или април в горното течение, а в долното – в началото на май. Продължителността на ледохода е от 1 до 20 денонощия в горното и до 15 денонощия в долното.

Басейнът на Ока

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени десетки населени места, включително градовете:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

До 1860-те години Ока е плавателна до град Орел (1390 km), след което границата на регулярното корабоплаване постоянно се измества надолу по течението на реката поради намаляването на водните ѝ количества. През 1960 – 1970-те години е плавателна до град Чекалин (1200 км), а днес е до Калуга (при пълноводие) и регулярно до Коломна (855 км, устието на река Москва).

Между градовете Коломна и Рязан на протежение от 100 км реката е шлюзована. Ока е основен транспортен воден коридор, по който се превозват строителни материали, дървесина, въглища, нефтопродукти, зърнени храни, машини и други.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ока“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.