Клязма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клязма
Meshchera00.jpg
Река Клязма в района на гр. Петушки, Владимирска област
Relief Map of Central Russia.png
56.1531° с. ш. 37.19° и. д.
56.1671° с. ш. 42.9666° и. д.
Местоположение в Русия, Централен федерален окръг
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Русия Русия
Московска област
Владимирска област
Ивановска област
Нижегородска област
Дължина 686 km
Водосборен басейн 42 500 km²
Отток 147 (при гр. Ковров) m³/s
Начало
Място Московско възвишение
Московска област
Координати 56°09′11.16″ с. ш. 37°11′24″ и. д. / 56.1531° с. ш. 37.19° и. д.
Надм. височина 247 m
Устие
Място ОкаВолгаКаспийско море
Координати 56°10′01.56″ с. ш. 42°57′59.76″ и. д. / 56.1671° с. ш. 42.9666° и. д.
Надм. височина 67 m
Ширина 190 m
Клязма в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Ока

Кля̀зма е река в Европейска Русия, ляв приток на Ока от басейна на Волга.

Дължината ѝ е 686 km, която ѝ отрежда 103-то място по дължина сред реките на Русия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Течение[редактиране | редактиране на кода]

Река Клязма води началото си от централната част на Московското възвишение, на 247 m н.в., на 8 km източно от езерото Сенеж, Московска област. В началото тече на югозапад, юг и югоизток през Солнечногорски район на Московска област, а при село Черкизово завива на изток и запазва това генерално направление до устието си. В този участък долината ѝ е тясна, а бреговете ѝ са високи. При вливането си в Клязминското водохранилище ширината на коритото ѝ достига до 12 m. По нататък протича през Клязминското и Пироговското водохранилища, където водите ѝ се смесват с тези идващи от Волга по канала Москва-Волга, а след изтичането си от тях ширината на коритото ѝ нараства до 20 m. От тук до устието си Клязма протича по най-северната част на Окско-донската равнина, известна като Мещерска низина. В района на низината левият ѝ, северен бряг е значително по висок от десния. След устието на река Теза (ляв приток) при 135 km левият ѝ бряг става нисък и от тук започва Балахнинската низина. Десният бряг е висок (на места до 90 m) и огражда от север Гороховецкия рид на Цнинското възвишение. Ширината на коритото ѝ постепенно се увеличава – от 50 m при град Ногинск до 130 m при град Владимир, а на някои места и до 200 m. Средната дълбочина е 1 – 2 m, максималната до 8 m, а дъното е глинесто, на места пясъчно. Влива се отляво в река Ока при нейния 87 km, на 4 km източно от село Крилово, Гороховецки район, Владимирска област, на 67 m н.в.

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на реката обхваща площ от 42 500 km2, което представлява 17,35% от водосборния басейн на река Ока. Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на Владимирска, Ивановска, Московска, Нижегородска и Ярославска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на юг – водосборните басейни на река Пра и други по малки леви притоци на река Ока;
  • на югозапад – водосборния басейн на река Москва, ляв приток на река Ока;
  • на северозапад, север и североизток – водосборните басейни на реките Дубна, Нерл, Которосъл и други по малки, десни притоци на река Волга.

Река Клязма получава 36 притока с дължина над 20 km, като 10 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени всичките тези 3 реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на река Клязма е смесено, като преобладава снежното. Среден годишен отток при град Ковров, Владимирска област, на 185 km от устието – 147 m3/s. Замръзва през ноември, а се размразява в първата половина на април.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

На река Клязма са разположени множество селища, в т.ч. 13 града:

Корабоплаване[редактиране | редактиране на кода]

На реката са изградени 3 водохранилища (Клязминско, Акуловско и Пестовско), водите на които се използват за производство на електроенергия и за водоснабдяване на част от град Москва и селищата разположени северно и североизточно от града. През 1937 г. е изграден канала Москва-Волга, част от който представлява Клязминското водохранилище и, по който постъпва вода от река Волга.

При пълноводие реката е плавателна до град Владимир на 267 km от устието, като въпреки това корабоплаването е затруднено между посьолок Мстьора и град Ковров поради малката дълбочина и каменистото дъно. Регулярно корабоплаване се извършва до посьолок Мстьора, Владимирска област, на 120 km от устието.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Клязма“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.