Ока

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ока (река))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ока.

Ока
Spit of the Oka and Volga.jpg
Река Ока при вливането си във Волга при град Нижни Новгород
European Russia laea relief location map.jpg
52.3625° с. ш. 36.2219° и. д.
56.3324° с. ш. 43.9823° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Русия Русия
Орловска област
Тулска област
Калужка област
Московска област
Рязанска област
Владимирска област
Нижегородска област
Дължина 1 500 km
Водосборен басейн 245 000 km²
Отток 1 528 (при град Горбатов) m³/s
Начало
Място Средноруско възвишение
Орловска област
Координати 52°21′45″ с. ш. 36°13′18.84″ и. д. / 52.3625° с. ш. 36.2219° и. д.
Надм. височина 226 m
Устие
Място ВолгаКаспийско море
Координати 56°19′56.64″ с. ш. 43°58′56.28″ и. д. / 56.3324° с. ш. 43.9823° и. д.
Надм. височина 64 m
Ширина 720 m
Ока в Общомедия

Ока́ е голяма река в Европейска Русия десен приток (втори по големина след Кама) на Волга. Дължината ѝ е 1 500 km, която ѝ отрежда 23-то място по дължина сред реките на Русия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Ока извира от централната част на Средноруското възвишение на 226 m н.в., на около 1,5 km източно от село Александровка, Глазуновски район на Орловска област и се насочва на запад, а след това на север през Средноруското възвишение. Тук тя тече в дълбоко врязана, предимно тясна (до 1 km) долина с полегати брегове. Коритото ѝ е с ширина от 20 до 80 m. При устието на левия си приток река Угра завива на изток, заобикаля от север Средноруското възвишение, след което навлиза в северната част на обширната Окско-Донска равнина. В този участък долината ѝ се колебае от 400 m до 3 km, а коритото ѝ се разширява до 250 – 400 m. При град Алексин, Тулска област завива на север, а при град Серпухов, Московска област – отново на изток. След устието на река Москва при град Коломна, Московска област завива на юг и югоизток. Тук долината ѝ се разширява вече до 20 – 30 km, реката силно меандрира по нея, появява се широка заливна тераса с множество остатъчни старици. Долното течение на Ока протича по Мешчерската низина, като долината ѝ ту се разширява, ту се стеснява. Обширната ѝ заливна тераса при град Муром, Владимирска област достига до 20 km ширина, изобилства от старици (някои дълги над 10 km) и острови, а коритото и се колебае от 175 до 550 m. След устието на най-големия си приток река Клязма последно завива на изток и в град Нижни Новгород се влива отдясно в река Волга при нейния 2 231 km, на 64 m н.в.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Басейнът на Ока
Карта на водосборният басейн на река Волга

Водосборният басейн на реката обхваща площ от 245 хил. km2, което представлява 18,01% от водосборния басейн на река Волга. Във водосборния басейн на реката попадат териториите (или части от териториите) на Брянска, Владимирска, Ивановска, Калужка, Липецка, Московска, Нижгородска, Орловска, Пензенска, Рязанска, Смоленска, Тамбовска, Тулска, Ярославска области и Република Мордовия.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север – водосборните басейни на по-малки реки, вливащи се отдясно в река Волга;
  • на изток – водосборния басейн на река Сура (десен приток на Волга);
  • на юг – водосборния басейн на река Дон;
  • на запад – водосборния басейн на река Днепър.

Река Волга получава над 120 притока с дължина над 20 km, като 22 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 11 – между 101 и 200 km; 8 – между 201 и 500 km; 3 с дължина над 500 km. По-долу са изброени всичките тези 44 броя реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на Ока е предимно снегово: 59% при град Орел и 65% при град Муром, дъждовното – малко повече от 20%, а подземното – под 20%. Среден годишен отток при град Орел – 18,8 m3/s (максимален 2 100 m3/s), при град Калуга – 296 m3/s (максимален 12 600 m3/s), в устието – 1 300 m3/s (максимален 20 000 m3/s). Пълноводието на реката е през април и май в горното течение и до началото на юни в долното. През лятото и зимата е маловодна, а през есента често се наблюдават големи прииждания в резултат на есенни поройни дъждове. През пролетта в горното течение протича около 78% от годишния отток и 73% в долното, лятото 7 – 8%, есента 8 – 10%, зимата 7 – 9%. В горното течение замръзва през ноември или чак през януари, а в долното през октомври или декември. Размразява се в края на март или април в горното течение, а в долното – в началото на май. Продължителността на ледохода е от 1 до 20 денонощия в горното и до 15 денонощия в долното.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени стотици населени места, в т.ч. 21 града:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

До 60-те години на ХІХ в Ока е била плавателно до град Орел (1 390 km), след което границата на регулярното корабоплаване постоянно се измества надолу по течението на реката поради намаляването на водните ѝ количества. През 1960-70-те години е плавателна до град Чекалин (1 200 km), а в момента – до град Калуга (при пълноводие), а регулярно – до град Коломна (855 km, устието на река Москва). Между градовете Коломна и Рязан, на протежение от 100 km реката е шлюзована. Ока се явява основен транспортен воден коридор, по който се превозват строителни материали, дървесина, въглища, нефтопродукти, зърнени храни, машини и други.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ока“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.