Ока

Вижте пояснителната страница за други значения на Ока.

---

Ока
Река Ока при вливането си във Волга при град Нижни Новгород
Местоположение — начало, — устие
Общи сведения
Местоположение	Русия Орловска област Тулска област Калужка област Московска област Рязанска област Владимирска област Нижегородска област
Дължина	1500 km
Водосборен басейн	245 000 km²
Отток	1528 (при град Горбатов) m³/s
Начало
Място	Средноруско възвишение Орловска област
Координати	52°21′45″ с. ш. 36°13′18.84″ и. д.52.3625° с. ш. 36.2219° и. д.52.3625, 36.2219
Надм. височина	226 m
Устие
Място	Волга→Каспийско море
Координати	56°19′56.64″ с. ш. 43°58′56.28″ и. д.56.3324° с. ш. 43.9823° и. д.56.3324, 43.9823
Надм. височина	64 m
Ширина	720 m
Ока в Общомедия

Ока́ е голяма река в Европейска Русия десен приток (втори по големина след Кама) на Волга. Дължината ѝ е 1500 km, която ѝ отрежда 23-то място по дължина сред реките на Русия.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Ока извира от централната част на Средноруското възвишение на 226 m н.в., на около 1,5 km източно от село Александровка, Глазуновски район на Орловска област и се насочва на запад, а след това на север през Средноруското възвишение. Тук тя тече в дълбоко врязана, предимно тясна (до 1 km) долина с полегати брегове. Коритото ѝ е с ширина от 20 до 80 m. При устието на левия си приток река Угра завива на изток, заобикаля от север Средноруското възвишение, след което навлиза в северната част на обширната Окско-Донска равнина. В този участък долината ѝ се колебае от 400 m до 3 km, а коритото ѝ се разширява до 250 – 400 m. При град Алексин, Тулска област завива на север, а при град Серпухов, Московска област – отново на изток. След устието на река Москва при град Коломна, Московска област завива на юг и югоизток. Тук долината ѝ се разширява вече до 20 – 30 km, реката силно меандрира по нея, появява се широка заливна тераса с множество остатъчни старици. Долното течение на Ока протича по Мешчерската низина, като долината ѝ ту се разширява, ту се стеснява. Обширната ѝ заливна тераса при град Муром, Владимирска област достига до 20 km ширина, изобилства от старици (някои дълги над 10 km) и острови, а коритото и се колебае от 175 до 550 m. След устието на най-големия си приток река Клязма последно завива на изток и в град Нижни Новгород се влива отдясно в река Волга при нейния 2 231 km, на 64 m н.в.

Водосборен басейн, притоци

Басейнът на Ока

Карта на водосборният басейн на река Волга

Водосборният басейн на реката обхваща площ от 245 хил. km², което представлява 18,01% от водосборния басейн на река Волга. Във водосборния басейн на реката попадат териториите (или части от териториите) на Брянска, Владимирска, Ивановска, Калужка, Липецка, Московска, Нижгородска, Орловска, Пензенска, Рязанска, Смоленска, Тамбовска, Тулска, Ярославска области и Република Мордовия.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

• на север – водосборните басейни на по-малки реки, вливащи се отдясно в река Волга;
• на изток – водосборния басейн на река Сура (десен приток на Волга);
• на юг – водосборния басейн на река Дон;
• на запад – водосборния басейн на река Днепър.

Река Волга получава над 120 притока с дължина над 20 km, като 22 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 11 – между 101 и 200 km; 8 – между 201 и 500 km; 3 с дължина над 500 km. По-долу са изброени всичките тези 44 броя реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km²) и мястото където се вливат.

• 1303 ← Зуша 234 / 6950, при село Городище, Орловска област
• 1281 → Нугр 100 / 1540, при село Палчикова, Орловска област
• 1203 ← Упа 345 / 9510, при село Кулешово, Тулска област
• 1164 → Жиздра 223 / 9170, при село Мехово, Калужка област
• 1122 → Угра 399 / 15 700, при село Угра, Калужка област
• 990 → Протва 282 / 4620, при село Дракино, Московска област
• 979 → Нара 158 / 2030, при град Серпухов, Московска област
• 948 → Лопасня 108 / 1090, при село Прилуки, Московска област
• 870 ← Осьотр 228 * 3480, при село Акатево, Московска област
• 855 → Москва 502 / 17 600, при град Коломна, Московска област
• 829 → Цна 100 / 1230, при село Дединово, Московска област
• 722 ← Вожа 103 / 1590, при село Коростово, Рязанска област
• 615 ← Проня 336 / 10 200, при село Никитино, Рязанска област
• 556 ← Пара 192 / 3590, при посьолок Шилово, Рязанска област
• 535 ← Тирница 105 / 1270, при село Търново, Рязанска област
• 479 → Пра 167 / 5520, в Окския заповедник (резерват), Рязанска област
• 426 → Гус 147 / 3910, при село Погост, Рязанска област
• 350 ← Мокша 656 / 51 000, на 8 km западно от село Нарма, Рязанска област
• 322 → Унжа 122 / 1320, при село Квасево, Рязанска област
• 204 ← Тьоша 311 / 7800, на 8 km североизточно от град Муром, Владимирска област
• 191 → Ушна 160 / 3060, при село Благовещенское, Владимирска област
• 87 → Клязма 686 / 42 500, при село Крилово, Владимирска област

Хидроложки показатели

Подхранването на Ока е предимно снегово: 59% при град Орел и 65% при град Муром, дъждовното – малко повече от 20%, а подземното – под 20%. Среден годишен отток при град Орел – 18,8 m³/s (максимален 2 100 m³/s), при град Калуга – 296 m³/s (максимален 12 600 m³/s), в устието – 1 300 m³/s (максимален 20 000 m³/s). Пълноводието на реката е през април и май в горното течение и до началото на юни в долното. През лятото и зимата е маловодна, а през есента често се наблюдават големи прииждания в резултат на есенни поройни дъждове. През пролетта в горното течение протича около 78% от годишния отток и 73% в долното, лятото 7 – 8%, есента 8 – 10%, зимата 7 – 9%. В горното течение замръзва през ноември или чак през януари, а в долното през октомври или декември. Размразява се в края на март или април в горното течение, а в долното – в началото на май. Продължителността на ледохода е от 1 до 20 денонощия в горното и до 15 денонощия в долното.

Селища

По течението на реката са разположени стотици населени места, в т.ч. 21 града:

• Орловска област – Орел;
• Тулска област – Белев, Чекалин, Алексин, Ярославъл;
• Калужка област – Калуга, Таруса;
• Московска област – Серпухов, Пущино, Ступино, Кашира, Озери, Коломна;
• Рязанска област – Рязан, Спаск-Рязански, Касимов;
• Владимирска област – Муром;
• Нижегородска област – Павлово, Горбатов, Дзержинск, Нижни Новгород.

Стопанско значение

До 60-те години на ХІХ в Ока е била плавателно до град Орел (1 390 km), след което границата на регулярното корабоплаване постоянно се измества надолу по течението на реката поради намаляването на водните ѝ количества. През 1960-70-те години е плавателна до град Чекалин (1 200 km), а в момента – до град Калуга (при пълноводие), а регулярно – до град Коломна (855 km, устието на река Москва). Между градовете Коломна и Рязан, на протежение от 100 km реката е шлюзована. Ока се явява основен транспортен воден коридор, по който се превозват строителни материали, дървесина, въглища, нефтопродукти, зърнени храни, машини и други.

Вижте още

• Списък на реките в Русия
• Списък на реките в Русия (водосборни басейни на безотточните области)
• Списък на реките в Русия по дължина

Източници

• Большая Советская Энциклопедия. http://bse.sci-lib.com/article083881.html
• Государственный водный реестр России. http://textual.ru/gvr/index.php?card=177924&bo=0&rb=0&subb=0&hep=0&wot=0&name=%EE%EA%E0&loc=
• Большие реки России. http://geo.1september.ru/2006/05/21.htm

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ока“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.