Смоленска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Смоленска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Смоленска област на картата на РусияСмоленска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 49 779 km²
Население (2018) 949 348 души
19,1 души/km²
Административен център Смоленск
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Сергей Владимирович Антуфев
Часова зона UTC +3
Телефонен код 4812
Пощенски код 214
МПС код 67
Смоленска област в Общомедия

Смоленска област (неофициално се нарича Смоленщина) е субект на Руската Федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг. Площ 49 779 km2 (53-то място по големина в Руската Федерация, 0,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 949 348 души (57-място в Руската Федерация, 0,65% от нейното население). Административен център град Смоленск. Разстояние от Москва до Смоленск 419 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Град Смоленск е един от най-древните руски градове, като за първи път се споменава в летописите през 862 г. Други градове за първи път споменати в летописите са: Дорогобуж (1150 г.), Вязма (1239 г.) и Рославъл (1408 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Гжатск (от 1968 г. Гагарин), Порече (от 1918 г. Демидов), Елня и Сичовка (1776 г.), Духовщина (1777 г.). останалите 5 града в областта са признати за такива през ХХ в. Смоленска област е образувана на 27 септември 1937 г., когато е отделена от бившата Западна област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Смоленска област се намира в западната част на Руската Федерация. На северозапад граничи с Псковска област, на север – с Тверска област, на изток – с Московска област, на югоизток – с Калужка област, на юг – с Брянска област и на запад – с Белорус. В тези си граници заема площ от 49 779 km2 (53-то място по големина в Руската Федерация, 0,29% от нейната площ).).[1]

Релеф, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е в централната част на Източноевропейската равнина, като релефът представлява хълмисто-вълниста равнина с предимно ледников произход. На северозапад добре е съхранен хълмисто-моренния релеф. По паралела се простира Смоленско-Московското възвишение, а на североизток – Вяземското възвишение, като тук се намира най-високата точка на областта 319 m. Двете възвишения са изпъстрени със сравнително дълбоко врязани речни долини. Част от територията се заема от низини – Вазузка, Верхнеднепровска и Березинска, на северозапад – Слободска и други ниски моренни възвишения.[1]

От полезните изкопаеми най-голямо значение има Сафоновското находище на кафяви въглища, а също находищата на торф, мрамор и други строителни материали.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален. Средната януарска температура е от -8°C на запад до -10°С на изток, а средната юлска от 17°C на северозапад до 18°С на югозапад. Годишната сума на валежите е около 600 mm с максимум през юли. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) продължава 180 – 190 денонощия.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на Смоленска област е представена от 1149 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 16,7 хил. km и те принадлежат към три водосборни басейна: на Днепър (57%), вливаща се в Черно море, на Волга (26%), вливаща се в Каспийско море и на Западна Двина (17%), вливаща се в Балтийско море. По територията на областта от североизток на югозапад и запад протича част от горното течение на Днепър и най-горните течения на левите му притоци Сож и Десна, протичащи през южните райони. Към водосборния басейн на Волга принадлежат реките Угра и Москва (река), леви притоци на Ока (десен приток на Волга), протичащи през източните райони и Вазуза (десен приток на Волга) с десния си приток Гжат, протичащи в североизточните райони. В крайната северозападна част на областта протича участък от течението на река Западна Двина с левите си притоци Межа и Каспля. Подхранването на реките в областта е смесено с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през ноември-декември и се размразяват в края на варт или началото на април.[2]

Нао територията на Смоленска област има над 3,5 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 315 km2, в т.ч. около 530 езера с площ над 10 дка. По произход те са с ледников, крайречен и карстов произход. Значителна част от тях са съсредоточени в северозападната част на областта, в басейна на Северна Двина и са групирани в шест езерни групи: Микулинска, Пржевалска, Чеплинска, Пречистенска, Акатовска и Смоленска. Най-големите естествени езера са: Каспля, Акатовско, Куприно и Шчуче. Най-големите изкуствени водоеми се явяват водохранилищата Вазузко (на река Вазуза), Яузко (на река Яуза, десен приток на Гжат) и Десногорското (на река Десна). Блатата и заблатените земи заемат 1153 km2, 2,32% от територията на областта.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават ливадно-подзолисти, подзолисти и ливадни почви. Горите заемат 1658 хил. ха (31% от територията на областта), като са разположени предимно на северозапад и изток. На иглолистните гори се падат 37% от горските масиви, в т.ч. 25% смърчови гори. В горите обитават лисица, вълк, кафява мечка, дива свиня, бялка, заек, а реките и езерата са богати на различни видове риби.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. в областта живеят 949 348 души (57-място в Руската Федерация, 0,65% от нейното население). Гъстота 19,07 души/km2. Градско население 70,91%. При преброяването на населението през 2010 г. етническият състав е следния:

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Смоленска област

В административно-териториално отношение Смоленска област се дели на 2 областни градски окръга, 25 муниципални района, 15 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Смоленск и Десногорск) и 13 града с районно подчинение и 10 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Смоленска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Смоленск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Десногорск 43 27 806 гр. Десногорск 27 771 123
ІІ.Смоленск 166 330 025 гр. Смоленск 330 025
Муниципални райони
1.Велижки 1 493 10 539 гр. Велиж 6 788 134
2.Вяземски 3 353 74 476 гр. Вязма 52 506 176
3.Гагарински 2 901 8 299 гр. Гагарин 29 041 239
4.Глински 1 323 4 213 с. Глинка 2 111 96
5.Демидовски 2 512 11 449 гр. Демидов 6 213 120 Пржевалское
6.Дорогобужки 1 772 25 979 гр. Дорогобуж 9 966 125 Верхнеднепровски
7.Духовшчински 2 610 15 193 гр. Духовшчина 4 103 86 Озерни
8.Елнински 1 808 12 838 гр. Елня 8 993 82
9.Ершичски 1 039 32 350 с. Ершичи 3 326 140
10.Кардимовски 1 095 12 562 сгт Кардимово 4 606 29
11.Краснински 1 508 11 930 сгт Красни 4 132 67
12.Монастирщински 1 514 9 012 сгт Монастирщина 3 600 107
13.Новодугински 1 935 9 099 с. Новодугино 3 865 205
14.Починковски 2 381 30 131 гр. Починок 8 545 62
15.Рославълски 3 000 69 228 гр. Рославъл 50 112 123
16.Руднянски 2 111 22 651 гр. Рудня 9 484 68 Голинки
17.Сафоновски 2 258 57 440 гр. Сафоново 42 147 102
18.Смоленски 2 895 59 450 гр. Смоленск
19.Сичовски 1 791 13 493 гр. Сичовка 8 220 251
20.Тьомкински 1 324 5 860 с. Тьомкино 2 346 270
21.Угрански 2 869 7 503 с. Угра 4 094 240
22.Хиславички 1 161 7 735 сгт Хиславичи 3 759 90
23.Холм-Жирковски 2 033 9 374 сгт Холм-Жирковски 3 195 165
24.Шумячки 1 368 9 375 сгт Шумячи 3 817 175
25.Ярцевскси 1 619 51 481 гр. Ярцево 44 097 63
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Смоленской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Икономически данни[редактиране | редактиране на кода]

Полезните изкопаеми с икономическо значение са въглищата, торф, фосфорити.

Развити са машиностроенето и металообработката, химическата промишленост, електроенергетиката, хранително-вкусовата и леката промишленост.

Отглежда се едър рогат добитък, свине, коне, птици, зърнени култури, лен, картофи, зеленчуци, плодове, фуражни култури.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Смоленская област, том 23, стр. 619
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2520/Смоленская_область «Вода России» – Смоленска област