Смоленска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Смоленска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Смоленска област на картата на РусияСмоленска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 49 779 km²
Население (2018) 949 348 души
19,1 души/km²
Административен център Смоленск
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Сергей Владимирович Антуфев
Часова зона UTC +3
Телефонен код 4812
Пощенски код 214
МПС код 67
Смоленска област в Общомедия

Смоленска област (неофициално се нарича Смоленщина) е субект на Руската Федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг. Площ 49 779 km2 (53-то място по големина в Руската Федерация, 0,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 949 348 души (57-място в Руската Федерация, 0,65% от нейното население). Административен център град Смоленск. Разстояние от Москва до Смоленск 419 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Град Смоленск е един от най-древните руски градове, като за първи път се споменава в летописите през 862 г. Други градове за първи път споменати в летописите са: Дорогобуж (1150 г.), Вязма (1239 г.) и Рославъл (1408 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Гжатск (от 1968 г. Гагарин), Порече (от 1918 г. Демидов), Елня и Сичовка (1776 г.), Духовщина (1777 г.). останалите 5 града в областта са признати за такива през ХХ в. Смоленска област е образувана на 27 септември 1937 г., когато е отделена от бившата Западна област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Смоленска област се намира в западната част на Руската Федерация. На северозапад граничи с Псковска област, на север – с Тверска област, на изток – с Московска област, на югоизток – с Калужка област, на юг – с Брянска област и на запад – с Белорус. В тези си граници заема площ от 49 779 km2 (53-то място по големина в Руската Федерация, 0,29% от нейната площ).).[1]

Релеф, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е в централната част на Източноевропейската равнина, като релефът представлява хълмисто-вълниста равнина с предимно ледников произход. На северозапад добре е съхранен хълмисто-моренния релеф. По паралела се простира Смоленско-Московското възвишение, а на североизток – Вяземското възвишение, като тук се намира най-високата точка на областта 319 m. Двете възвишения са изпъстрени със сравнително дълбоко врязани речни долини. Част от територията се заема от низини – Вазузка, Верхнеднепровска и Березинска, на северозапад – Слободска и други ниски моренни възвишения.[1]

От полезните изкопаеми най-голямо значение има Сафоновското находище на кафяви въглища, а също находищата на торф, мрамор и други строителни материали.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален. Средната януарска температура е от -8°C на запад до -10 °C на изток, а средната юлска от 17°C на северозапад до 18 °C на югозапад. Годишната сума на валежите е около 600 mm с максимум през юли. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава 180 – 190 денонощия.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на Смоленска област е представена от 1149 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 16,7 хил. km и те принадлежат към три водосборни басейна: на Днепър (57%), вливаща се в Черно море, на Волга (26%), вливаща се в Каспийско море и на Западна Двина (17%), вливаща се в Балтийско море. По територията на областта от североизток на югозапад и запад протича част от горното течение на Днепър и най-горните течения на левите му притоци Сож и Десна, протичащи през южните райони. Към водосборния басейн на Волга принадлежат реките Угра и Москва (река), леви притоци на Ока (десен приток на Волга), протичащи през източните райони и Вазуза (десен приток на Волга) с десния си приток Гжат, протичащи в североизточните райони. В крайната северозападна част на областта протича участък от течението на река Западна Двина с левите си притоци Межа и Каспля. Подхранването на реките в областта е смесено с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през ноември-декември и се размразяват в края на варт или началото на април.[2]

Нао територията на Смоленска област има над 3,5 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 315 km2, в т.ч. около 530 езера с площ над 10 дка. По произход те са с ледников, крайречен и карстов произход. Значителна част от тях са съсредоточени в северозападната част на областта, в басейна на Северна Двина и са групирани в шест езерни групи: Микулинска, Пржевалска, Чеплинска, Пречистенска, Акатовска и Смоленска. Най-големите естествени езера са: Каспля, Акатовско, Куприно и Шчуче. Най-големите изкуствени водоеми се явяват водохранилищата Вазузко (на река Вазуза), Яузко (на река Яуза, десен приток на Гжат) и Десногорското (на река Десна). Блатата и заблатените земи заемат 1153 km2, 2,32% от територията на областта.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават ливадно-подзолисти, подзолисти и ливадни почви. Горите заемат 1658 хил. ха (31% от територията на областта), като са разположени предимно на северозапад и изток. На иглолистните гори се падат 37% от горските масиви, в т.ч. 25% смърчови гори. В горите обитават лисица, вълк, кафява мечка, дива свиня, бялка, заек, а реките и езерата са богати на различни видове риби.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. в областта живеят 949 348 души (57-място в Руската Федерация, 0,65% от нейното население). Гъстота 19,07 души/km2. Градско население 70,91%. При преброяването на населението през 2010 г. етническият състав е следния:

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Смоленска област

В административно-териториално отношение Смоленска област се дели на 2 областни градски окръга, 25 муниципални района, 15 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Смоленск и Десногорск) и 13 града с районно подчинение и 10 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Смоленска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Смоленск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Десногорск 43 27 806 гр. Десногорск 27 771 123
ІІ.Смоленск 166 330 025 гр. Смоленск 330 025
Муниципални райони
1.Велижки 1 493 10 539 гр. Велиж 6 788 134
2.Вяземски 3 353 74 476 гр. Вязма 52 506 176
3.Гагарински 2 901 8 299 гр. Гагарин 29 041 239
4.Глински 1 323 4 213 с. Глинка 2 111 96
5.Демидовски 2 512 11 449 гр. Демидов 6 213 120 Пржевалское
6.Дорогобужки 1 772 25 979 гр. Дорогобуж 9 966 125 Верхнеднепровски
7.Духовшчински 2 610 15 193 гр. Духовшчина 4 103 86 Озерни
8.Елнински 1 808 12 838 гр. Елня 8 993 82
9.Ершичски 1 039 32 350 с. Ершичи 3 326 140
10.Кардимовски 1 095 12 562 сгт Кардимово 4 606 29
11.Краснински 1 508 11 930 сгт Красни 4 132 67
12.Монастирщински 1 514 9 012 сгт Монастирщина 3 600 107
13.Новодугински 1 935 9 099 с. Новодугино 3 865 205
14.Починковски 2 381 30 131 гр. Починок 8 545 62
15.Рославълски 3 000 69 228 гр. Рославъл 50 112 123
16.Руднянски 2 111 22 651 гр. Рудня 9 484 68 Голинки
17.Сафоновски 2 258 57 440 гр. Сафоново 42 147 102
18.Смоленски 2 895 59 450 гр. Смоленск
19.Сичовски 1 791 13 493 гр. Сичовка 8 220 251
20.Тьомкински 1 324 5 860 с. Тьомкино 2 346 270
21.Угрански 2 869 7 503 с. Угра 4 094 240
22.Хиславички 1 161 7 735 сгт Хиславичи 3 759 90
23.Холм-Жирковски 2 033 9 374 сгт Холм-Жирковски 3 195 165
24.Шумячки 1 368 9 375 сгт Шумячи 3 817 175
25.Ярцевскси 1 619 51 481 гр. Ярцево 44 097 63
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Смоленской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Икономически данни[редактиране | редактиране на кода]

Полезните изкопаеми с икономическо значение са въглищата, торф, фосфорити.

Развити са машиностроенето и металообработката, химическата промишленост, електроенергетиката, хранително-вкусовата и леката промишленост.

Отглежда се едър рогат добитък, свине, коне, птици, зърнени култури, лен, картофи, зеленчуци, плодове, фуражни култури.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Смоленская област, том 23, стр. 619
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2520/Смоленская_область «Вода России» – Смоленска област