Направо към съдържанието

Смоленска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Смоленска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Смоленска област на картата на РусияСмоленска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърСмоленск
Площ49 779 km²
Население949 348 души (2018)
19,1 души/km²
Адм. центърСмоленск
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторСергей Владимирович Антуфев
Часова зонаUTC +3
Телефонен код4812
Пощенски код214
МПС код67
Официален сайтadmin-smolensk.ru
Смоленска област в Общомедия

Смоленска област (неофициално се нарича Смоленщина) е субект на Руската Федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 49 779 km2 (53-то място по големина в Руската Федерация, 0,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 949 348 души (57-място в Руската Федерация, 0,65% от нейното население). Административен център град Смоленск. Разстояние от Москва до Смоленск 419 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Град Смоленск е един от най-древните руски градове, като за първи път се споменава в летописите през 862 г. Други градове за първи път споменати в летописите са: Дорогобуж (1150 г.), Вязма (1239 г.) и Рославъл (1408 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Гжатск (от 1968 г. Гагарин), Порече (от 1918 г. Демидов), Елня и Сичовка (1776 г.), Духовщина (1777 г.). останалите 5 града в областта са признати за такива през ХХ в. Смоленска област е образувана на 27 септември 1937 г., когато е отделена от бившата Западна област.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Смоленска област се намира в западната част на Руската Федерация. На северозапад граничи с Псковска област, на север – с Тверска област, на изток – с Московска област, на югоизток – с Калужка област, на юг – с Брянска област и на запад – с Беларус. В тези си граници заема площ от 49 779 km2 (53-то място по големина в Руската Федерация, 0,29% от нейната площ).).[2]

Релеф, полезни изкопаеми

[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е в централната част на Източноевропейската равнина, като релефът представлява хълмисто-вълниста равнина с предимно ледников произход. На северозапад добре е съхранен хълмисто-моренния релеф. По паралела се простира Смоленско-Московското възвишение, а на североизток – Вяземското възвишение, като тук се намира най-високата точка на областта 319 m. Двете възвишения са изпъстрени със сравнително дълбоко врязани речни долини. Част от територията се заема от низини – Вазузка, Верхнеднепровска и Березинска, на северозапад – Слободска и други ниски моренни възвишения.[2]

От полезните изкопаеми най-голямо значение има Сафоновското находище на кафяви въглища, а също находищата на торф, мрамор и други строителни материали.[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средната януарска температура е от -8 °C на запад до -10 °C на изток, а средната юлска от 17 °C на северозапад до 18 °C на югозапад. Годишната сума на валежите е около 600 mm с максимум през юли. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава 180 – 190 денонощия.[2]

Речната мрежа на Смоленска област е представена от 1149 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 16,7 хил. km и те принадлежат към три водосборни басейна: на Днепър (57%), вливаща се в Черно море, на Волга (26%), вливаща се в Каспийско море и на Западна Двина (17%), вливаща се в Балтийско море. По територията на областта от североизток на югозапад и запад протича част от горното течение на Днепър и най-горните течения на левите му притоци Сож и Десна, протичащи през южните райони. Към водосборния басейн на Волга принадлежат реките Угра и Москва (река), леви притоци на Ока (десен приток на Волга), протичащи през източните райони и Вазуза (десен приток на Волга) с десния си приток Гжат, протичащи в североизточните райони. В крайната северозападна част на областта протича участък от течението на река Западна Двина с левите си притоци Межа и Каспля. Подхранването на реките в областта е смесено с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през ноември-декември и се размразяват в края на варт или началото на април.[3]

Нао територията на Смоленска област има над 3,5 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 315 km2, в т.ч. около 530 езера с площ над 10 дка. По произход те са с ледников, крайречен и карстов произход. Значителна част от тях са съсредоточени в северозападната част на областта, в басейна на Северна Двина и са групирани в шест езерни групи: Микулинска, Пржевалска, Чеплинска, Пречистенска, Акатовска и Смоленска. Най-големите естествени езера са: Каспля, Акатовско, Куприно и Шчуче. Най-големите изкуствени водоеми са водохранилищата Вазузко (на река Вазуза), Яузко (на река Яуза, десен приток на Гжат) и Десногорското (на река Десна). Блатата и заблатените земи заемат 1153 km2, 2,32% от територията на областта.[3]

Почви, растителност, животински свят

[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават ливадно-подзолисти, подзолисти и ливадни почви. Горите заемат 1658 хил. ха (31% от територията на областта), като са разположени предимно на северозапад и изток. На иглолистните гори се падат 37% от горските масиви, в т.ч. 25% смърчови гори. В горите обитават лисица, вълк, кафява мечка, дива свиня, бялка, заек, а реките и езерата са богати на различни видове риби.[2]

На 1 януари 2018 г. в областта живеят 949 348 души (57-място в Руската Федерация, 0,65% от нейното население). Гъстота 19,07 души/km2. Градско население 70,91%. При преброяването на населението през 2010 г. етническият състав е следния:

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Смоленска област

В административно-териториално отношение Смоленска област се дели на 2 областни градски окръга, 25 муниципални района, 15 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Смоленск и Десногорск) и 13 града с районно подчинение и 10 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Смоленска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Смоленск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Десногорск 43 27 806 гр. Десногорск 27 771 123
ІІ. Смоленск 166 330 025 гр. Смоленск 330 025
Муниципални райони
1. Велижки 1493 10 539 гр. Велиж 6788 134
2. Вяземски 3353 74 476 гр. Вязма 52 506 176
3. Гагарински 2901 8299 гр. Гагарин 29 041 239
4. Глински 1323 4213 с. Глинка 2111 96
5. Демидовски 2512 11 449 гр. Демидов 6213 120 Пржевалское
6. Дорогобужки 1772 25 979 гр. Дорогобуж 9966 125 Верхнеднепровски
7. Духовшчински 2610 15 193 гр. Духовшчина 4103 86 Озерни
8. Елнински 1808 12 838 гр. Елня 8993 82
9. Ершичски 1039 32 350 с. Ершичи 3326 140
10. Кардимовски 1095 12 562 сгт Кардимово 4606 29
11. Краснински 1508 11 930 сгт Красни 4132 67
12. Монастирщински 1514 9012 сгт Монастирщина 3600 107
13. Новодугински 1935 9099 с. Новодугино 3865 205
14. Починковски 2381 30 131 гр. Починок 8545 62
15. Рославълски 3000 69 228 гр. Рославъл 50 112 123
16.Руднянски 2111 22 651 гр. Рудня 9484 68 Голинки
17. Сафоновски 2258 57 440 гр. Сафоново 42 147 102
18. Смоленски 2895 59 450 гр. Смоленск
19. Сичовски 1791 13 493 гр. Сичовка 8220 251
20. Тьомкински 1324 5860 с. Тьомкино 2346 270
21. Угрански 2869 7503 с. Угра 4094 240
22. Хиславички 1161 7735 сгт Хиславичи 3759 90
23. Холм-Жирковски 2033 9374 сгт Холм-Жирковски 3195 165
24. Шумячки 1368 9375 сгт Шумячи 3817 175
25. Ярцевскси 1619 51 481 гр. Ярцево 44 097 63
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Смоленской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Икономически данни

[редактиране | редактиране на кода]

Полезните изкопаеми с икономическо значение са въглищата, торф, фосфорити.

Развити са машиностроенето и металообработката, химическата промишленост, електроенергетиката, хранително-вкусовата и леката промишленост.

Отглежда се едър рогат добитък, свине, коне, птици, зърнени култури, лен, картофи, зеленчуци, плодове, фуражни култури.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1570[4] 1438,8[5] 1107,1 807,7[5] 547,4[6] 455,8 400,2[6]
  1. Калуцкова Н.Н., Нефёдов В.С. и др. Смоленска област (Смоле́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 30. Мирен договор в Сен-Жермен-ан-Ле (1679) - Социална защит [Сен-Жерменский мир 1679 — Социальное обеспечение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-367-5. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г д ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Смоленская област, том 23, стр. 619
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Смоленска област
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))