Смоленска област
Смоленска област | |
Субект на Руската федерация | |
Смоленска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Смоленск |
Площ | 49 779 km² |
Население | 949 348 души (2018) 19,1 души/km² |
Адм. център | Смоленск |
Федерален окръг | Централен федерален окръг |
Губернатор | Сергей Владимирович Антуфев |
Часова зона | UTC +3 |
Телефонен код | 4812 |
Пощенски код | 214 |
МПС код | 67 |
Официален сайт | admin-smolensk.ru |
Смоленска област в Общомедия |
Смоленска област (неофициално се нарича Смоленщина) е субект на Руската Федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 49 779 km2 (53-то място по големина в Руската Федерация, 0,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 949 348 души (57-място в Руската Федерация, 0,65% от нейното население). Административен център град Смоленск. Разстояние от Москва до Смоленск 419 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Град Смоленск е един от най-древните руски градове, като за първи път се споменава в летописите през 862 г. Други градове за първи път споменати в летописите са: Дорогобуж (1150 г.), Вязма (1239 г.) и Рославъл (1408 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Гжатск (от 1968 г. Гагарин), Порече (от 1918 г. Демидов), Елня и Сичовка (1776 г.), Духовщина (1777 г.). останалите 5 града в областта са признати за такива през ХХ в. Смоленска област е образувана на 27 септември 1937 г., когато е отделена от бившата Западна област.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Смоленска област се намира в западната част на Руската Федерация. На северозапад граничи с Псковска област, на север – с Тверска област, на изток – с Московска област, на югоизток – с Калужка област, на юг – с Брянска област и на запад – с Беларус. В тези си граници заема площ от 49 779 km2 (53-то място по големина в Руската Федерация, 0,29% от нейната площ).).[2]
Релеф, полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Разположена е в централната част на Източноевропейската равнина, като релефът представлява хълмисто-вълниста равнина с предимно ледников произход. На северозапад добре е съхранен хълмисто-моренния релеф. По паралела се простира Смоленско-Московското възвишение, а на североизток – Вяземското възвишение, като тук се намира най-високата точка на областта 319 m. Двете възвишения са изпъстрени със сравнително дълбоко врязани речни долини. Част от територията се заема от низини – Вазузка, Верхнеднепровска и Березинска, на северозапад – Слободска и други ниски моренни възвишения.[2]
От полезните изкопаеми най-голямо значение има Сафоновското находище на кафяви въглища, а също находищата на торф, мрамор и други строителни материали.[2]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е умереноконтинентален. Средната януарска температура е от -8 °C на запад до -10 °C на изток, а средната юлска от 17 °C на северозапад до 18 °C на югозапад. Годишната сума на валежите е около 600 mm с максимум през юли. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава 180 – 190 денонощия.[2]
Води
[редактиране | редактиране на кода]Речната мрежа на Смоленска област е представена от 1149 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 16,7 хил. km и те принадлежат към три водосборни басейна: на Днепър (57%), вливаща се в Черно море, на Волга (26%), вливаща се в Каспийско море и на Западна Двина (17%), вливаща се в Балтийско море. По територията на областта от североизток на югозапад и запад протича част от горното течение на Днепър и най-горните течения на левите му притоци Сож и Десна, протичащи през южните райони. Към водосборния басейн на Волга принадлежат реките Угра и Москва (река), леви притоци на Ока (десен приток на Волга), протичащи през източните райони и Вазуза (десен приток на Волга) с десния си приток Гжат, протичащи в североизточните райони. В крайната северозападна част на областта протича участък от течението на река Западна Двина с левите си притоци Межа и Каспля. Подхранването на реките в областта е смесено с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през ноември-декември и се размразяват в края на варт или началото на април.[3]
Нао територията на Смоленска област има над 3,5 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 315 km2, в т.ч. около 530 езера с площ над 10 дка. По произход те са с ледников, крайречен и карстов произход. Значителна част от тях са съсредоточени в северозападната част на областта, в басейна на Северна Двина и са групирани в шест езерни групи: Микулинска, Пржевалска, Чеплинска, Пречистенска, Акатовска и Смоленска. Най-големите естествени езера са: Каспля, Акатовско, Куприно и Шчуче. Най-големите изкуствени водоеми са водохранилищата Вазузко (на река Вазуза), Яузко (на река Яуза, десен приток на Гжат) и Десногорското (на река Десна). Блатата и заблатените земи заемат 1153 km2, 2,32% от територията на областта.[3]
Почви, растителност, животински свят
[редактиране | редактиране на кода]Преобладават ливадно-подзолисти, подзолисти и ливадни почви. Горите заемат 1658 хил. ха (31% от територията на областта), като са разположени предимно на северозапад и изток. На иглолистните гори се падат 37% от горските масиви, в т.ч. 25% смърчови гори. В горите обитават лисица, вълк, кафява мечка, дива свиня, бялка, заек, а реките и езерата са богати на различни видове риби.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2018 г. в областта живеят 949 348 души (57-място в Руската Федерация, 0,65% от нейното население). Гъстота 19,07 души/km2. Градско население 70,91%. При преброяването на населението през 2010 г. етническият състав е следния:
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Смоленска област се дели на 2 областни градски окръга, 25 муниципални района, 15 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Смоленск и Десногорск) и 13 града с районно подчинение и 10 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Смоленск (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
І. Десногорск | 43 | 27 806 | гр. Десногорск | 27 771 | 123 | |
ІІ. Смоленск | 166 | 330 025 | гр. Смоленск | 330 025 | ||
Муниципални райони | ||||||
1. Велижки | 1493 | 10 539 | гр. Велиж | 6788 | 134 | |
2. Вяземски | 3353 | 74 476 | гр. Вязма | 52 506 | 176 | |
3. Гагарински | 2901 | 8299 | гр. Гагарин | 29 041 | 239 | |
4. Глински | 1323 | 4213 | с. Глинка | 2111 | 96 | |
5. Демидовски | 2512 | 11 449 | гр. Демидов | 6213 | 120 | Пржевалское |
6. Дорогобужки | 1772 | 25 979 | гр. Дорогобуж | 9966 | 125 | Верхнеднепровски |
7. Духовшчински | 2610 | 15 193 | гр. Духовшчина | 4103 | 86 | Озерни |
8. Елнински | 1808 | 12 838 | гр. Елня | 8993 | 82 | |
9. Ершичски | 1039 | 32 350 | с. Ершичи | 3326 | 140 | |
10. Кардимовски | 1095 | 12 562 | сгт Кардимово | 4606 | 29 | |
11. Краснински | 1508 | 11 930 | сгт Красни | 4132 | 67 | |
12. Монастирщински | 1514 | 9012 | сгт Монастирщина | 3600 | 107 | |
13. Новодугински | 1935 | 9099 | с. Новодугино | 3865 | 205 | |
14. Починковски | 2381 | 30 131 | гр. Починок | 8545 | 62 | |
15. Рославълски | 3000 | 69 228 | гр. Рославъл | 50 112 | 123 | |
16.Руднянски | 2111 | 22 651 | гр. Рудня | 9484 | 68 | Голинки |
17. Сафоновски | 2258 | 57 440 | гр. Сафоново | 42 147 | 102 | |
18. Смоленски | 2895 | 59 450 | гр. Смоленск | |||
19. Сичовски | 1791 | 13 493 | гр. Сичовка | 8220 | 251 | |
20. Тьомкински | 1324 | 5860 | с. Тьомкино | 2346 | 270 | |
21. Угрански | 2869 | 7503 | с. Угра | 4094 | 240 | |
22. Хиславички | 1161 | 7735 | сгт Хиславичи | 3759 | 90 | |
23. Холм-Жирковски | 2033 | 9374 | сгт Холм-Жирковски | 3195 | 165 | |
24. Шумячки | 1368 | 9375 | сгт Шумячи | 3817 | 175 | |
25. Ярцевскси | 1619 | 51 481 | гр. Ярцево | 44 097 | 63 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Смоленской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Икономически данни
[редактиране | редактиране на кода]Полезните изкопаеми с икономическо значение са въглищата, торф, фосфорити.
Развити са машиностроенето и металообработката, химическата промишленост, електроенергетиката, хранително-вкусовата и леката промишленост.
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Отглежда се едър рогат добитък, свине, коне, птици, зърнени култури, лен, картофи, зеленчуци, плодове, фуражни култури.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 1570[4] | 1438,8[5] | 1107,1 | 807,7[5] | 547,4[6] | 455,8 | 400,2[6] |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Администрация на Смоленска област – официален портал
- Смоленска област на сайта „Световна география“ Архив на оригинала от 2005-12-28 в Wayback Machine.
- Смоленска област на сайта „Моят град“
- СМОЛЕНСКА ОБЛАСТ. Справочник на административно-териториалното деление към 1.01.2005 г. – каталог Архив на оригинала от 2007-02-19 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Калуцкова Н.Н., Нефёдов В.С. и др. Смоленска област (Смоле́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 30. Мирен договор в Сен-Жермен-ан-Ле (1679) - Социална защит [Сен-Жерменский мир 1679 — Социальное обеспечение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-367-5. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Смоленская област, том 23, стр. 619
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Смоленска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))