Западна Двина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Двина.

Западна Двина
Vistas desde la iglesia de San Pedro, Riga, Letonia, 2012-08-07, DD 01.JPG
Западна Двина в град Рига
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Тверска област
Псковска област
Смоленска област
Flag of Belarus.svg Беларус
Витебска област
Flag of Latvia.svg Латвия
Дължина 1 020 km
Водосборен басейн 87 900 km²
Отток 678 (устие) m³/s
Начало
Място Валдайско възвишщение,
езерото Охват,
Тверска област,
Русия
Координати 56°44′15.34″ с. ш. 32°18′17.21″ и. д. / 56.737596° с. ш. 32.304783° и. д.
Надм. височина 221 m
Устие
Място Рижки залив, Балтийско море
Координати 57°03′43.55″ с. ш. 24°01′29.9″ и. д. / 57.062099° с. ш. 24.024974° и. д.
Надм. височина 0 m
Ширина 670 m
Западна Двина в Общомедия
Водосборният басейн на река Западна Двина на фона на водосборният басейн на Балтийско море
Карта на водосборният басейн на река Западна Двина

За̀падна Двина̀ ({на руски: Западная Двина, на беларуски: Заходняя Дзвіна, на латвийски: Daugava) е най-голямата река в Латвия, 2-та по големина в Беларус и 58-та по дължина в Русия. Дължината ѝ е 1 020 km. Протича на територията на Русия (325 km) – Тверска, Псковска и Смоленска област, Беларус (328 km) – Витебска област и Латвия (367 km). Влива се в Рижкия залив на Балтийско море.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Западна Двина изтича от югозападния ъгъл на езерото Охват (на 221 m н.в.) при село Бобровец, Андреаполски район на Тверска област, във Валдайското възвишение и се насочва на юг-югозапад. До град Андреапол ширината на реката е 15-20 m, бреговете ѝ са гористи и умерено стръмни, а коритото ѝ е каменисто, с бързеи и малки прагове. На участъка до град Западна Двина шрината и се увеличава до 50 m, а след него – до 100 m. След устието на река Велеса (ляв приток) Западна Двина завива на запад, а след устието на Торопа (десен приток) – на юг и на протежение от около 45 km служи за граница между Тверска и Псковска област. Навлиза в Смоленска област, завива на югозапад, минава през град Велиж, от където става плавателна и след около 30 km навлиза на територията на Беларус. В този така описан участък реката тече в трапецовидна долина с ширина до 1 km, с високи брегове и слабо изразена двустранна заливна тераса. Течението ѝ е с малко завои, на места с бързеи и прагове.

На територията на Беларус, преди град Витебск реката преминава през ниското Витебско възвишение, изградено от девонски доломити и образува множество прагове и бързеи на протежение от 12 km. След Витебск Западна Двина продължава в западна посока, а след посьолок Бешенковичи – в северозападна, преодолява Городокското възвишение и навлиза в Полоцката низина. Тук долината ѝ значително се разширява (до 3-4 km), а ширината на водното течение достига до 200 m. В района на град Верхнедвинск реката проломява Летгалското възвишение, навлиза в Латвия и след град Даугавпилс завива на северозапад, като се разлива широко по Източнолатвийската низина. Тук долината ѝ достига вече до 5-6 km, и е с много полегати склонове, а течението се забавя. По време на пролетното пълноводие в този участък по течението на реката често се образуват натрупвания от ледени блокове и водите ѝ наводняват обширни пространства.

Между градовете Йекабпилс и Плявиняс река Западна Двина преодолява последното си препятствие Видземското възвишение, като тече м тясна долина, със стръмни, на места отвесни брегове, изградени от сив доломит. След изграждането на Плявиняското водохранилище нивото на реката се покачва с 40 m и голям участък от древната ѝ проломна долина е потопена от водите на водохранилището. При градовете Кегумс и Саласпилс са изградени преградните стени на още две водохранилища, а след изтичането си от последното реката навлиза в Среднолатвийската низина. Преминава през центъра на столицата Рига и в северната част на града се влива от юг в Рижкия залив на Балтийско море. В този последен участък ширината на реката достига до 700 m, в района на квартал Милгравис – до 1,5 km, а дълбочината ѝ – 8-9 m.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на река Западна Двина обхваща площ от 87 900 km2 и се простира на територията на 5 държави:

Водосборният басейн на реката граничи със следните водосборни басийна:

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Западна Двина получава множество притоци, от които 13 са с дължина над 100 km. По-долу са изброени тези 13 реки, на които са показани техните дължини, площта на вадосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е смесено, като преобладава снеговото, а доста голям процент се пада и подземното (грунтово) подхранване. Пролетното пълноводие продължава от края на март до началото на юни, а през лятното и есенното маловодие много често се наблюдават големи водни количества за кратко време, причинени от поройни дъждове. Вторичното зимно маловодие продължава от декември до средата на март, но през отделни години се наблюдават и силни наводнения причинени от ранното топене на ледовете. По принцип замръзването на реката продължава от декември до март. Средният многогодишен отток в устието на реката е 678 m3/s. Средна плътност на речната система във водосборният ѝ басейн е 0,45 km/km2, а езерата заемат площ около 3% от цялата територия на басейна ѝ.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени стотици селища, в т.ч. 22 града:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

В миналото реката е била плавателна на близо 680 km от устието си, до град Велиж, Смоленска област, но с построяването на Плявиняското, Рижкото (1972 г.) и Кегумското водохранилища (1939 г.) в Латвия корабоплаването е нарушено и сега се извършва на отделни участъци, тъй като в преградните стени на тези водохранилища не са изградени плавателни шлюзове. В момента се изграждат преградните стени на Полоцкото и Витебското водохранилища в Беларус, а предстои изграждането и на Верхнедвинското и Бешенковичкото водохранилища в Беларус. В Латвия е преустановено строителството на Даугавпилското водохранилище, а е проектирано и Екабпилското. Общият неизползваем потенциал на реката превишава 1 млрд.кВтч годишно.

Между реките Улла (ляв приток на Западна Двина) и Березина (десен приток на Днепър) е изграден т.н. Березински плавателен канал, който сега не функционира.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Западная Двина“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.