Витебска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Витебска област
Ві́цебская во́бласць
Знаме
      
Герб
BelarusVitsebskRegion.png
Страна Флаг на Беларус Беларус
Адм. център Витебск
Площ 40 051 km²
Население (2019) 1 171 523 души
29,3 души/km²
Райони 21 + 2
Губернатор Николай Шерстньов
Витебска област в Общомедия

Витебска област (на беларуски: Ві́цебская во́бласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 40 051 km² (2-ро място по големина в Беларус, 19,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 171 523 души[1] (4-то място по население в Беларус, 12,36% от нейното население). Административен център град Витебск. Разстояние от Минск до Витебск 300 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

От всичките 19 града на Витебска област 11 са признати за такива преди установяването на съветска власт през 1917 г.

  • 861 г. – Полоцк (първи сведения в летописните източници под имената Полотеск или Полотск)
  • 974 г. – Витебск (първи исторически сведения за града)
  • 15-ти век – Браслав (вторично преобразуван в град през 1940 г.)
  • 1772 г. – Орша (първи исторически сведения от 1067 г.) и Городок
  • 1773 г. – Дубровно
  • 1777 г. – Дриса (вторично преобразуван в град през 1938 г., от 1962 г. Верхнедвинск) и Сенно
  • 1795 г. – Дисна и Докшици (вторично признати за градове през 1940 г.)
  • 1802 г. – Лепел

Останалите 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1940 до 1972 г. Витебска област е образувана на 15 януари 1938 г., след което има малки промени в границите ѝ.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Витебска област заема в северната и североизточната част на Беларус. На запад граничи с Литва, на северозапад – с Латвия, на север и изток – с Псковска и Смоленска област на Русия, на юг – с Могильовска и Минска област и на югозапад – с Гродненска област. В тези си граници заема площ от 40 051 km² (2-ро място по големина в Беларус, 19,29% от нейната площ). Дължина от запад на изток 315 km, ширина от север на юг 120 km.[2]

Релефът на областта е предимно равнинен с височина 150 – 250 m. Хълмистите равнини и низини заемат около 3/4 от територията на областта, като най-значителни се явяват Полоцката низина на север, Верхнеберезинската на югозапад, Чашникската – по долината на река Ула (ляв приток на Северна Двина) и Суражката на североизток. По периферията на областта са разпространени ниски моренни възвишения и моренни валове: Городокско (259 m, на североизток), Оршанско (262 m, на ютоизток), Витебско (296 m, на изток, 55°09′44″ с. ш. 30°47′21″ и. д. / 55.162222° с. ш. 30.789167° и. д.), на 3 km северно от село Валешковичи в Лиозновски район) и др.[2]

Климатът е умерено континентален с много по-ясно изразена континенталнист, в сравнение с южните райони на Беларус. Средна януарска температура -7,5°С, а средна юлска 17,5°С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 до 600 mm. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е 177 – 185 денонощия.[2]

Територията на Витебска област попада в три водосборни басейна. Около 2/3 от областта е заета от водосборния басейн на река Западна Двина, която протича почти през средата на областта от изток на запад с част от средното си течение. Нейните основни притоци са: леви – Каспля, Лучеса, Ула, Ушача, Дисна; десни – Усвяча, Обол, Полота, Дриса. Южната и югоизточната част е заета от водосборния басейн на река Днепър, която протича в югоизточната част на областта с част от горното си течение и с притоците си Оршица, Адров и най-горното течение на река Березина. Крайните югозападни части попадат във водосборния басейн на река Неман, по-конкретно на десният ѝ приток Вилия. Основно транспортно значение има река Западна Двина. По количеството си на езерата (над 2 000) Витебска област заема първо място в Беларус (т.н. „Беларуско поезерие“). Най-големите езера са: Освейско, Дривяти, Снуди, Дрисвяти (по границата с Литва) и др. По-голямата част от езерата са с ледников произход, а водите им се използват за риболов и битово водонабдяване.[2]

Витебска област е разположена в подзоната на смесените гори. Почвите са предимно ливадно-подзолисти (най-плодородни на югоизток). Низините и пониженията между възвишенията са заети от ливадно-глинести и торфено-блатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви. Горите заемат 33,4% от територията на областта, като преобладават иглолистните породи (68%), а от широколистните най-разпространени са бреза, елша и осика. Най-големите борово-смърчови гори са съсредоточени в северната част на Полоцката низина и в горните басейни на реките Березина и Вилия, а на североизток значителни площи са заети от ливади (12%) и блата (8%). Животинският свят е представен от заек, вълк, лисица, белка, кафява мечка, лос, рис, язовец, хермелин, норка, речен бобър, енотоовидно куче, а птичият – от тетерев, дива патица, сива гъска и др. Реките и огромното количество езера са богати на различни видове риби.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Витебска област област е наброявало 1 171 523 души (12,36% от населението на Беларус). Гъстота 29,25 души/km². Градско население 77,4%. Етнически състав: беларуси 85,14%, руснаци 10,08%, украинци 1,18%, поляци 0,91% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Витебска област се дели на 2 областни градски окръга, 21 административни района, 19 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 17 града с районно подчинение, 23 селища от градски тип и 3 градски района в град Витебск.[1]

Административно-териториално деление на Витебска област (цифрите на картата отговарят на номерацията в таблицата)
Административно-териториално деление на Витебска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Витебск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Витебск 135 378 459 гр. Витебск 378 459 -
2.Новополоцк 57 106 959 гр. Новополоцк 101 125 118 Боровуха
Административен район
1.Бешенковички 1 250 15 187 сгт Бешенковичи 6 575 51
2.Браславски 2 270 25 153 гр. Браслав 9 899 220 Видзи
3.Верхнедвински 2 141 20 900 гр. Верхнедвинск 7 244 175 Освея
4.Витебски 2 738 36 640 гр. Витебск - Сураж, Яновичи
5.Глубокски 1 760 36 565 гр. Глубокое 19 115 200 Подсвиле
6.Городокски 2 980 22 622 гр. Городок 12 410 30 Езерище
7.Докшицки 2 268 22 392 гр. Докшици 6 973 200 Бегомъл
8.Дубровенски 1 250 13 903 гр. Дубровно 7 012 107
9.Лепелски 1 822 32 519 гр. Лепел 17 846 115
10.Лиозненски 1 418 14 985 сгт Лиозно 6 692 40
11.Миорски 1 787 19 619 гр. Миори 7 896 190 гр. Дисна
12.Оршански 1 708 154 943 гр. Орша 114 135 93 гр. Баран, Болбасово, Копис, Ореховск
13.Полоцки 3 179 106 939 гр. Полоцк 84 332 100 Ветрино
14.Поставски 2 096 35 152 гр. Постави 19 793 250 Воропаево, Линтупи
15.Россонски 1 927 9 042 сгт Россони 4 798 170
16.Сенненски 1 966 20 667 гр. Сенно 7 092 102 Богушевск
17.Толочински 1 499 24 121 гр. Толочин 9 672 124 Коханово
18.Ушачки 1 489 12 942 сгт Ушачи 5 930 150
19.Чашникски 1 481 29 940 гр. Чашники 8 757 95 гр. Новолукомъл
20.Шарковщински 1 189 14 351 сгт Шарковщина 6 148 197
21.Шумилински 1 695 17 523 сгт Шумилино 7 544 40 Обол

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]