Беларуски език

Беларуски език беларуская мова
Страна	Беларус, Полша, Литва, Украйна, Канада, САЩ, Русия, Латвия
Регион	Източна Европа
Говорещи	7 600 000
Писменост	кирилица (беларуска азбука)
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Славянски; Източнославянски; Беларуски;
Официално положение
Официален в	Беларус; Полша (общини Орля, Наревка и Хайнувка)
Малцинствен в	Чехия; Украйна
Регулатор	Национална академия на науките
Кодове
ISO 639-1	be
ISO 639-2	bel
ISO 639-3	bel
	; Територии, където: беларуският език е основният език. беларуският език е малцинствен език.
	Уикипедия на Беларуски език
	Беларуски език в Общомедия

Беларуският език^[1], наричан още белоруски^[2], (самоназвание: беларуская мова) е славянски език, говорен от около 6,4 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва. В Беларус е официален език, заедно с руския, но едва 11,9% от беларусите го използват, а повече от 50% не го владеят писмено.^[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етнографска карта на беларуските говори от 1903 г.

Историята на езика може да се раздели на следните периоди:

Древноруски, общоруски (X—XIV век);
Старобеларуски (XIV—XVIII век):
- Формиране на беларуския език (XV век),
- „Златен век“, беларуски става език на аристокрацията във Великото Литовско княжество (XVI век),
- постепенно изчезване и изместване от полския или руския, в хода на присъединяването на беларуските земи към Русия (XVII—XVIII век),
- период на изместване от руския (великоруски) и запазването му като домашен език на селските жители (XVIII век);
Съвременен беларуски език:
- начално кодифициране на съвременния беларуски език (XIX век),
- окончателно кодифициране и развитие на езика, официалната му употреба в Белоруската ССР (XX век). В съвременния му вид беларуският правопис е приет през 1933 г., след като заменя тарашкевицата.

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

Беларуският език използва кирилицата, в по-ранни периоди също така е била употребявана латиницата (т.нар. łacinka), както и (за кратък период) арабска писменост, използвана от заселилите се в страната татари, които и след загубата на татарския и възприемането на беларуския език продължили да използват арабска писменост.

В беларуската правописна норма на кирилица е силно застъпен фонетичният принцип. При него се отразяват задължително в писмен вид някои характерни източнославянски фонетични особености, типични и за руския език, напр. т. нар. „акание“ или изговор на етимологично праславянско О като А в неударена позиция.^[4] Точно тази особеност на беларуския правопис е и косвената причина за двоякото изписване на названията „беларусин/белорусин“ и „беларуски/белоруски“ на български.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

За изписването на беларуския се използва кирилица. Съществува и беларуска латинска азбука (на беларуски: лацінка), която се използва основно извън границите на Беларус и в някои указатели и карти (например Google Maps). В миналото беларуските татари са писали с беларуска арабска азбука.

А а	Б б	В в	Г г	Д д	(Дж дж)	(Дз дз)	Е е
Ё ё	Ж ж	З з	І і	Й й	К к	Л л	М м
Н н	О о	П п	Р р	С с	Т т	У у	Ў ў
Ф ф	Х х	Ц ц	Ч ч	Ш ш	Ы ы	Ь ь	Э э
Ю ю	Я я

В беларуската кирилица се използва апостроф (’) (например след префикси, завършващи на съгласна, пред „е“, „ё“, „ю“, „я“, ударено „i“ и др.). Заменянето на „ё“ с „е“ не е допустимо, за разлика от руския. Съчетанията „дж“ и „дз“ се считат за диграфи – един звук се обозначава с две букви, а в миналото са били считани за една буква.

Беларуският език като средство за битово общуване
(по данни от преброяването на населението през 2009 г.)


Цялото население	Градско население (в Могилевски район няма градско население)	Селско население