Апостроф

’ ' п; б; р; Пунктуация
	апостроф ( ’ или ' ); дефис (‐); въпросителен знак ( ? ); двоеточие ( : ); запетая ( , ); кавички ( „ “ ); многоточие ( …, ... ); наклонена черта ( / ); скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >); тире ( ‒, –, —, ― ); точка ( . ); точка и запетая ( ; ); удивителен знак ( ! );
Разделяне на думи
	интервали ( ) ( ) ( ); interpunct ( · );
Обща типография
	амперсанд ( & ); вертикална черта ( \|, ¦ ); знакът @ ( @ ); знак за номер ( № ) ; знак за параграф ( § ); долна черта ( _ ); процент и свързани знаци ; ( %, ‰, ‱ ); обратна наклонена черта ( \ ); тилда ( ~ ); звездичка ( * ); обел (÷); обелиск ( † ) ( ‡ ); градус ( ° ) ; прим ( ′ );

Апострофът (’ или ') е препинателен знак, представляващ единична горна запетая или къса права черта.^[1]^[2] Изпълнява различни функции, някои от които:

в българския, френския, италианския, английския и други езици обозначава пропуснати звуци, букви или цифри („К’во правиш“ вместо „Какво правиш“, фр. „l’homme“ вместо „le homme“, англ. „I’m“ вместо „I am“, „gov't“ вместо „government“, Световно първенство '98 вместо Световно първенство 1998).
в английския се употребява комбинацията 's за обозначаване на притежание. Например „John's hat“ означава „шапката на Джон“.
в македонската литературна норма с апостроф се отбелязва наличието на звука Ъ – 'ргам, р'ж, 'рбиново и други.

Бележки

↑ апостроф // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 17 ноември 2025.:„ 1. Грам. Надреден знак във вид на запетая, с който се означава изпусната буква или се предава на български, френски и др. правопис, напр.: наш’та, Жана д’Арк. 2. Прен. Обикн. мн. Книж. Остра дума или забележка, с която предизвикателно се прекъсва говорещо лице. — От гр. ἀπόστροφος ‘обърнат настрани или назад’.“
↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. апостроф // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 90.

Тази статия за символ все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] апостроф // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 17 ноември 2025.:„ 1. Грам. Надреден знак във вид на запетая, с който се означава изпусната буква или се предава на български, френски и др. правопис, напр.: наш’та, Жана д’Арк. 2. Прен. Обикн. мн. Книж. Остра дума или забележка, с която предизвикателно се прекъсва говорещо лице. — От гр. ἀπόστροφος ‘обърнат настрани или назад’.“

[2] Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. апостроф // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 90.

[1]

[2]