Пунктуация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Пунктуация (от лат. punctum „точка“) се нарича системата от правила за употреба на препинателните знаци (или самата съвкупност от препинателни знаци) в дадена графична система.

Основна функция на пунктуацията е да отразява синтактичното и интонационно разчленяване на текста с оглед на неговото по-лесно и вярно, адекватно възприемане, разбиране при четене.

Приема се, че в българското писмо правилата за употреба на препинателните знаци се подчиняват на синтактичния принцип, докато фонетичният (или смислово-фонетичният) принцип има подчинена, второстепенна роля. Това означава, че правилната, точна употреба на препинателните знаци е в пряка зависимост както от доброто познаване на синтактичния строеж на речта, така и от усета за смисъла и за фонетичното (интонационно) членение на текста. Не бива да се забравя, че ако в повечето случаи можем да бъдем сигурни (при определени условия) в строгите правила за употреба на даден препинателен знак, то съвсем не са малко и онези интересни изключения, които доказват, че не всички правила за употреба на препинателните знаци са еднакво строги и категорични. Част от употребата на препинателните знаци се подчинява на строги, задължителни за всеки правила, но има и такива, които дават възможност за проява на личен избор и предпочитание от страна на пишещия в стремежа му към изразяване на тънки смислови и стилистични отсенки.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С., 1998