Обелос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
÷

п  б  р

Пунктуация

апостроф ( или ' )
дефис ()
въпросителен знак ( ? )
двоеточие ( : )
запетая ( , )
кавички ( „ “ )
многоточие ( , ... )
наклонена черта ( / )
скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >)
тире ( , , , )
точка ( . )
точка и запетая ( ; )
удивителен знак ( ! )

Разделяне на думи

интервали ( ) () ()
interpunct ( · )

Обща типография

амперсанд ( & )
вертикална черта ( |, ¦ )
знакът @ ( @ )
знак за номер ( )
знак за параграф ( § )
долна черта ( _ )
процент и свързани знаци
( %, ‰, )
обратна наклонена черта ( \ )
тилда ( ~ )
звездичка ( * )
обел (÷)
обелиск ( ) ( )
градус ( ° )
прим ( )

Обело̀с или обѐл (на латински: obelus, на старогръцки: ὀβελός) е небуквен символ, напомнящ обединение на знаците минус и двоеточие.

Въведен е от древногръцкия филолог и библиотекар на Александрийската библиотека Зенодот Ефески за да обозначи съмнителни думи или твърдения. Символът може да изглежда като права хоризонтална черта или като черта с по една точка отгоре и отдолу. Поставял го в полетата до тези части от ръкописите, които предизвиквали съмнения в него.

През 1659 г. швейцарският математик Йохан Ран в своя труд „Teutsche Algebra“ използва обелоса за да обозначи деление. В полската типографска традиция обелос се използвал за обозначение на диапазони, примерно записът 3÷7 е еквивалентен на израза "от три до седем".

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]