Елизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Елизия е пропускането на един или повече звукове, като получената дума или фраза е по-лесна за изговаряне.

Видове[редактиране | edit source]

  • Елизия на гласни
  • Елизия на съгласни - Елизия на съгласни в книжовния български език се среща при съгласните [т, д]. Краесловни съгласни [т, д] се изпускат след шушкава или съскава съгласна: блестящ [блест'аш], дрозд [дрос], област [облас]. Когато са в групи от три и повече съгласни в средисловие: честно [чесно]. Най-често се опростяват звуковите съчетания чрез елизия на [т, д], ако съгласните следват проходните съгласни [с, ш]: щастлив [штаслиф], вестник [весник]. Съгласните [т, д] пред африкатите [ц] и [ч] се подлагат на пълна асимилация, в резултат на което се задържа преградата при учленението на съгласна [ч]: водопроводчик [водопровочик].
  • Елизия на срички — „Къв“, вместо „Какъв“; „Кво“, вместо „Какво“; „Що“, вместо „Защо“; „Прайш“, вместо „Правиш“ и т.н.