Долнолужишки език
Долнолужишки език dolnoserbšćina, dolnoserbski | |
---|---|
/ˈdɔlnɔˌsɛrskʲi/ | |
Страна | Германия |
Регион | Централна Европа |
Говорещи | 6900 (2007 г.) |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() | |
Кодове | |
ISO 639-1 | – |
ISO 639-2 | dsb |
ISO 639-3 | dsb |
Долнолужишки език в Общомедия |
Долнолужишкият език е един от официално признатите малцинствени езици в Германия. Говорен е от лужишките сърби в района на Бранденбург около град Котбус.
За разлика от горнолужишкия език, долнолужишкият език е на границите на отмиране и изчезване.
Фонетични особености[редактиране | редактиране на кода]
- Преход на *č > c: *časъ > cas време и дори *č > s: *četyre > styri четири.
- Палатализация на *t > ś пред предни гласни: *tixъ > śichy тих, *pǫtь > puś път.
- Палатализация на *t > ź пред предни гласни: *dьnь > źeń ден, *desętь > źaseś десет.
- Промяна r > š след беззвучни съгласни и пред a, o, u: *pravъ > pšawy десен, *bratrъ > bratš брат.
- Промяна *dj > z, *tj > c (както във всички западнославянски езици).
Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]
- Шест падежа при имената.
- Пазят се формите за двойствено число при имената и глаголите.
- Изгубени са формите за простите минали времена (аорист и имперфект), които се употребяват в горнолужишки.
- Долнолужишкият език пази и до днес супина (подобна на инфинитива форма, употребявана след глаголи за движение – среща се в старобългарските писмени паметници от 10 – 11 век).
Например:
- njok spaś не искам да спя (инфинитив).
- źi spat иди да спиш (супин).
Долнолужишка азбука[редактиране | редактиране на кода]
Dolnoserbski alfabet | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Буква | Название | Буква | Название | Буква | Название | |||||||||||||||||||||||||||||||
A | a | a | CH | ch | cha | Ŕ | ŕ | eŕ, veke eŕ | ||||||||||||||||||||||||||||
B | b | bej | I | i | i | S | s | es | ||||||||||||||||||||||||||||
C | c | cej | J | j | jot | Š | š | eš | ||||||||||||||||||||||||||||
Č | č | čej | K | k | ka | Ś | ś | śej | ||||||||||||||||||||||||||||
Ć | ć | ćej | Ł | ł | eł | T | t | tej | ||||||||||||||||||||||||||||
D | d | dej | L | l | el | U | u | u | ||||||||||||||||||||||||||||
DŹ | dź | dźej | M | m | em | W | w | wej | ||||||||||||||||||||||||||||
E | e | e | N | n | en | Y | y | y | ||||||||||||||||||||||||||||
Ĕ | ĕ | jet, ĕt | Ń | ń | eń | Z | z | zet | ||||||||||||||||||||||||||||
F | f | ef | O | o | o | Ž | ž | žet | ||||||||||||||||||||||||||||
G | g | gej | P | p | pej | Ź | ź | źej | ||||||||||||||||||||||||||||
H | h | ha | R | r | er |
Влияние на немския език[редактиране | редактиране на кода]
Долнолужишкият език е много силно повлиян от немския език дори и във фонетично отношение — звуковете r/l се произнасят както в немски език. В лексиката има също огромен брой немски думи.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Речници[редактиране | редактиране на кода]
Немско-лужишки[редактиране | редактиране на кода]
- в dolnoserbski.de Архив на оригинала от 2012-01-19 в Wayback Machine.
- в SorbWord Архив на оригинала от 2007-05-17 в Wayback Machine.
- в Korpus GENIE
Лужишко-немски[редактиране | редактиране на кода]
- Lexikalische Übungen Архив на оригинала от 2012-02-25 в Wayback Machine.
|