Псковска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Псковска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Псковска област на картата на РусияПсковска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 55 399 km²
Население (2018) 636 240 души
11,5 души/km²
Административен център Псков
Федерален окръг Северозападен федерален окръг
Губернатор Андрей Турчак
Часова зона UTC +3
МПС код 60
Псковска област в Общомедия

Псковска област е субект на Руската федерация, в Северозападния федерален окръг. Площ 55 399 km2 (48-мо място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 636 240 души (68-мо място в Руската Федерация, 0,43% от нейното население). Административен център град Псков. Разстояние от Москва до Псков 639 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Псковска област възникват едни от най-старите руски градове: Псков, за първи път споменат в Лаврентиевската летопис през 903 г.; Великие Луки, за първи път споменат в Новгородската летопис през 1166 г., през 1611 г. разрушен и отново възстановен през 1619 г.; Остров, за първи път споменат през 1342 г., град от 1777 г.; Порхов, за първи път споменат през 1346 г., град от 1777 г.. През ХVІІІ в. са утвърдени за градове селищата: Себеж (основан като крепост през 1535 г.) през 1772 г., Невел през 1773 г., Новоржев и Опочка (основан като крепост през 1412 г.) през 1777 г., Гдов (основан през 1431 г.) през 1780 г. и Печори (основан през 1472 г.) през 1782 г. останалите 3 града Дно, Пустошкя и Питалово са признати за такива през ХХ в.

Псковска и Великолукска области са образувани на 23 август 1944 г. На 16 януари 1945 г. към състава на Псковска област са предадени районите на естонските градове Печори и Питалово (Абрене). На 2 октомври 1957 г. Великолукска област е закрита, като западната ѝ част е предадена на Псковска област, а източната – на Калининска област (сега Тверска област).

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Псковска област се намира в най-западната част на Европейска Русия, в Северозападния федерален окръг. На североизток граничи с Ленинградска област, на изток – с Новгородска и Тверска област, на югоизток – със Смоленска област, на юг и югозапад – с Белорус и на запад – с Латвия и Естония. В тези си граници заема площ от 55 399 km2 (48-мо място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ).[1]

Областта е разположена в северозападната част на Източноевропейската равнина. Релефът ѝ е низинно-хълмист. На запад се намира обширната Великорецка равнина с Псковско-Чудската падина, а в крайния изток – западната част на Приилменската низина. между тях са разположени три ниски възвишения: Лужкото (до 204 m) на север, Судомското (до 294 m) в средата и Бежаницкото възвишение (но 338 m, най-високата точка на областта). В западните райони на областта попадат източните склонове на възвишението Хааня, в южните райони – северната част на Невелско-Городокското възвишение, а на югоизток – крайните северозападни разклонения на Валдайското възвишение.[1]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -7 °C до -8 °C, средна юлска – от 17 °C до 17,5 °C. Годишната сума на валежите е от 550 до 650 mm с максимум през лятото е есента. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 144 дни на запад, а на изток по-малко.[1]

На територията на областта протичат около 13 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 165 700 km и принадлежат към водосборните басейни на реките Нева, Нарва, Западна Двина и Луга, всичките вливащи се в Балтийско море. На изток и югоизток протичат реките Шелон и Ловат от басейна на Нева. На запад протича река Великая с притоците си Сорот, Череха, Пскова – десни и Иса, Синя, Утроя, Кухва – леви, вливаща се в Чудско-Псковското езеро, а на север – река Плюса и двете от басейна на Нарва. На югоизток в малък участък по границата с Тверска област протича река Северна Двина с притоците си Усвяча и Дриса. От крайния север на областта водят началото си малки реки, леви притоци на Луга. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (50%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в началото на декември, а се размразяват в началото на април.[2]

В Псковска област има над 3,8 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ над 3130 km2, в т.ч около 2,3 хил. езера с площ над 10 дка. Най-широко е разпространението на езерата в по-високите южни части на областта, а в пределите на равнините количеството им е значително по-малко. Произходът им е предимно ледников, но има и много преградни и крайречни (старици) езера. Най-голямото естествено езеро в Псковска област е Чудско-Псковското разположено на границата с Естония, състоящо се от три свързани помежду си езера – Чудско, Псковско и Топло. Други по-големи са Жижицкото и Двинско-Велинското в югоизточната част. Блатата и заблатените територии заемат 8,6% от територията на областта – 4762 km2, като на границата с Новгородска област е разположена една от големите блатни системи в Европа – Полисто-Ловатската блатна система и Никандровското блато.[2]

Почвите са предимно подзолисти (на юг – ливадно-подзолисти) и блатни. Най-плодородните почви са в южната част. Областта е разположена основно в зоната на смесените гори. Те заемат 31% от нейната територия (1,8 млн.ха). Най-залесени са северните и югоизточните райони (50 – 60%), а в централните части горите са до голяма степен изсечени. Преобладават бор, смърч, бреза, осика, ела. Животинския свят е представен от лос, дива свиня, заек, лисица, множество видове птици, а в реките – различни видове риба.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Псковска област е наброявало 636 240 души (68-мо място в Руската Федерация, 0,43% от нейното население). Гъстота 11,48 души/km2. Градско население 71,38%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническия състав на областта и бил следния: руснаци 717 101 души (94,25%), украинци 12 471 (1,64%), белоруси 9 664 (1,27%), цигани 3 220 (0,42%), арменци 2 270 (0,3%).

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Псковска област

В административно-териториално отношение Псковска област се дели на 2 областни градски окръга, 24 муниципални района, 14 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Великие Луки и Псков) и 12 града с районно подчинение и 14 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Псковска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Псков
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1.Великие Луки 60 92 757 гр. Великие Луки 92 757 313
2.Псков 96 52209 840 гр. Псков 209 840
Муниципални райони
1.Гдовски 3 391 12 161 гр. Гдов 3 542 125
2.Плюски 2 767 7 749 сгт Плюса 2 768 93 Заплюсе
3.Струго-Красненски 3 090 10 339 сгт Струги Красние 6 502 87
4.Печорски 1 251 20 247 гр. Печори 10 034 52
5.Псковски 3 622 39 962 гр. Псков
6.Порховски 3 176 17 939 гр. Порхов 8 926 88
7.Дновски 1 194 11 459 гр. Дно 7 855 113
8.Палкински 1 191 7 791 сгт Палкино 2 674 40
9.Островски 2 436 29 163 гр. Остров 20 568 55
10.Дедовички 2 188 12 376 сгт Дедовичи 7 685 129
11.Питаловски 1 111 10 950 гр. Питалово 5 335 102
12.Красногородски 1 320 6 933 сгт Красногородск 3 690 159
13.Пушкино-Горски 1 059 8 035 сгт Пушкинские Гори 4 621 112
14.Новоржевски 1 682 8 253 гр. Новоржев 3 296 144
15.Бежаницки 3 535 10 554 сгт Бежаници 3 572 181 Красни Луч
16.Опочецки 2 029 16 697 гр. Опочка 10 307 130
17.Локнянски 2 412 8 222 сгт Локня 3 470 205
18.Себежки 3 072 19 423 гр. Себеж 5 452 189 Идрица, Сосновой Бор
19.Пустошкински 1 874 8 323 гр. Пустошка 4 083 191
20.Новосоколнически 1 616 13 130 гр. Новосоколники 7 378 287
21.Великолукски 2 960 21 654 гр. Великие Луки 313
22.Кунински 2 621 9 166 сгт Куня 2 785 348
23.Невелски 2 690 24 006 гр. Невел 15 133 242
24.Усвятски 1 106 5 035 сгт Усвяти 2 674 304
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Псковской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article093992.html «Большая Советская Энциклопедия» – Псковска област
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2533/Псковская_область «Вода России» – Псковска област