Тюменска област

Тюменска област
Тюменская область
	Тюменска област Тюменская область
Субект на Руската федерация
	; Тюменска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Тюмен
Площ	1 464 173 km²
Население	3 692 400 души (2018); 2,52 души/km²
Адм. център	Тюмен
Федерален окръг	Уралски федерален окръг
Губернатор	Владимир Якушев
Часова зона	UTC +3/+5
МПС код	72
Официален сайт	admtyumen.ru
	Тюменска област в Общомедия

Тюменска област е субект на Руската Федерация (РФ), влизаща в състава на Уралския федерален окръг^[1]. Площ заедно с Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономен окръг 1 464 173 km² (3-то място по големина в Руската Федерация, след Република Якутия и Красноярски край, 8,55% от нейната територия). Площ без двата автономни окръга 160 122 km² (24-то място в Руската Федерация, 0,94% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. заедно с двата автономни окръга 3 692 400 души (9-о място в Руската Федерация, 2,51% от нейното население). Население без двата автономни окръга 3 692 400 души (31-во място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Административен център град Тюмен. Разстояние от Москва до Тюмен 2144 km.

Историческа справка

Първите руски градове на територията на сегашната Тюменска област възникват в края на ХVІ в. – Тюмен (1586 г.) и Тоболск (1587 г.). През 1670 г. е основана Слобода Коркина, която заедно със селището Ялуторовск през 1782 г. са признати за град Ишим и град Ялуторовск. През 1796 г. е създадена Тоболска губерния, която на 2 март 1920 г. е преименувана на Тюменска губерния и административния център е преместен в град Тюмен. Сегашната Тюменска област е образувана на 14 август 1944 г. от части на Омска и Курганска област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Тюменска област се намира в западната част на Азиатска Русия (Западен Сибир и влиза в състава на Уралския федерален окръг. На изток граничи с Красноярски край, на югоизток – с Томска и Омска област, на юг – с Казахстан, на югозапад – с Курганска и Свердловска област, на запад – с Република Коми и Ненецки автономен окръг на Архангелска област, а на север се мие от водите на Карско море на Северния ледовит океан. В тези си граници заема площ заедно с Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономен окръг 1 464 173 km² (3-то място по големина в Руската Федерация, след Република Якутия и Красноярски край, 8,55% от нейната територия). Площ без двата автономни окръга 160 122 km² (24-то място в Руската Федерация, 094% от нейната площ).^[2]

Релеф, полезни изкопаеми

Тюменска област в по-голямата си част е разположена в пределите на Западносибирската равнина с височина до 285 m (в източната част на възвишението Сибирски Ували). На запад се простират източните склонове Северен, Приполярен и Полярен Урал, части от Уралските планини с максимална височина връх Народная 1895 m в Приполярен Урал. Понижените части на равнините са силно заблатени, осеяни с голямо количество езера.^[2]

В недрата на Тюменска област през 1950-60-те години са открити огромни залежи на нефт и газ, т.нар. Западносибирски нефтогазов басейн. На източните склонове на Урал се разработват находища на кафяви въглища, железни и други руди и многочислени находища на строителни материали.^[2]

Климат

Климатът в областта е континентален. Средна януарска температура в село Тазовски -28,9 °C. Лятото е кратко и хладно със средна юлска температура от 15,3 °C в град Тарко Сале до 3,6 °C на остров Бели в Карско море. В средните части на областта средната януарска температура (в село Казим) е -23,3 °C, а средната юлска температура от 15,9 °C в сгт Березово до 17,6 °C в град Ханти Мансийск. В южните части на областта средната януарска температура е -18,6 °C в град Ишим и -16,7 °C в град Тюмен, а средната юлска температура в Тюмен е 18,6 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 222 mm на юг до 577 mm на северозапад. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 157 – 162 денонощия в южните части до 115 – 125 денонощия в Ханти-Мансийския автономен окръг.^[2]

Води

Реки

На територията на Тюменска област протичат около 75 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина над 420 хил. km, като малко над 70 хил. от тях протичат по територията на Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономен окръг. Всичките реки в областта принадлежат към водосборния басейн на Карско море. Най-голямата водна артерия е река Об, която пресича областта в западна и северна посока на протежение около 1500 km. Нейни основни притоци са: леви – Голям Юган, Голям Салим, Иртиш (с притоците си Ишим, Тобол, Туртас, Демянка и Конда), Северна Сосва; десни – Вах, Аган, Пим, Лямин, Казим, Полуй. На север протичат реките Надим, Пур, Таз, Месояха, Танама, Юрибей. Речната мрежа е най-гъста на север, в Ямало-Ненецкия автономен окръг, като тук протичат над 2/3 от всичките реки в областта, а речната мрежа в средните части, в Ханти-Мансийския автономен окръг се характеризира с висока заблатеност, а гъстотата ѝ е два пъти по-малка от тази на север. Като цяло реките са с равнинен характер, бавно течение и множество меандри. Водният им режим се характеризира със сравнително ниско и разтегнато във времето пролетно пълноводие, по време на което преминава до 80-85% от годишния отток, устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие, при което по-малките реки в лесотунсрата и тундрата замръзват до дъно. Пълноводието на реките в южната, лесостепна зона е през април и май, а на северните реки от края на май или началото на юни до юли-август. На север реките замръзват през октомври, а се размразяват през май и юни, а на юг замръзват през ноември, а се размразяват през април.^[3]

Езера

В Тюменска област има над 1,7 млн. езера и изкуствени водоеми с обща площ над 64 800 km², като количеството им намалява от 5,07% от територията на север до 1,96% на юг. Голяма част от тях са разположени в обширните блатни райони (вътрешно-блатни езера) и в пониженията на релефа, но се срещат и ледникови, термокарстови, крайбрежно-лагунни и крайречни езера. Те са предимно пресноводни, но на юг, в зоната на недостатъчното овлажнение има и езера с повишена минерализация. Най-големите езера са разположени на полуостров Ямал и в южните части на областта: Ямбуто, Яррото 1-е, Яррото 2-е, Шуришкарски Сор, Голям Уват и др.^[3]

Блата

Блатата и заблатените земи заемат 375 711 km² (10,49% от територията на областта). Тук се намират най-големите блатни системи в Русия и едни от най-големите в света – Голямо Васюганско блато и Салимо-Юганската блатна система.^[3]

Почви, растителност, животински свят

Почвите в областта са предимно подзолисто-пясъчни и пясъчни, а също торфено-блатни. В крайния север (полуостров Ямал и Гидански полуостров) преобладават тундровите почви, а в южните части – ливадните черноземи съпроводени със солонци. По долините на реките широко разпространение имат алувиалните почви.^[2]

На север растителността е тундрова и тясна полоса от лесотундрова растителност. Голяма част от областта е заета от тайга, състояща се основно от бор, ела, кедър, смърч и лиственица. На юг е развита лестепната зона с петна от брезови гори. Горските запаси на Тюменска област съставляват около 57% от общите запаси на Западен Сибир.^[2]

Животинския свят в тундрата е: северен елен, северна лисица, бял заек, леминги, бяла патица, полярна сова; в тайгата – лос, бялка, северноамериканска катерица, кафява мечка, росомаха, собол, вълк, лисица и множество птици; в лесостепите – тетерев. Аклиматизирани са ондатра, норка, баргузински собол, бобър. През летния период на север има голямо количество пролетни водоплаващи птици – гъски, патици. Реките и езерата са богати на различни видове риби.^[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Тюменска област заедно с двата автономни окръга 3 692 400 души (9-о място в Руската Федерация, 2,51% от нейното население), а население без двата автономни окръга 3 692 400 души (31-во място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Гъстота 2,52 души/km². Градско население 80,66%. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 2 352 063 души (63,7%), ханти 414 682 (11,23%), татари 157 296 (6,5%), украинци 157 296 (4,26%), азербайджанци 43 610 (1,18%), ненци 31 621 (0,86%) и др.

Административно-териториално деление

На територията на Тюменска област са разположени още два субекта на РФ Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра и Ямало-Ненецки автономен окръг. Съгласно постановлението на Конституционния съд на РФ, територията и населението на Тюменска област са единни, органите на държавната власт се формират във всички населени области в съответствие с федералните закони и договори. Ръководството на Тюменска област работи за необходимостта от сливане на трите субекта в един.

В административно-териториално отношение Тюменска област (без автономните окръзи) се дели на 5 областни градски окръга, 21 муниципални района, 5 града, всичките с областно подчинение, селища от градски тип няма.

**Административно-териториално деление на Тюменска област към 1 януари 2018 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Тюмен (в km)
Областни градски окръзи
1. Тюмен	470	744 554	гр. Тюмен	744 554
2. Заводоуковск	2996	46 960	гр. Заводоуковск	26 006	96
3. Ишим	46	65 259	гр. Ишим	65 259	319
4. Тоболск	222	102 417	гр. Тоболск	98 886	247
5. Ялуторовск	52	39 837	гр. Ялуторовск	39 837	75
Муниципални райони
1. Абатски	4080	17 258	с. Абатское	7959	378
2. Армизонски	3109	9344	с. Армизонское	4776	242
3. Аромашевски	3446	10 800	с. Аромашево	5373	235
4. Берзюжки	2829	10 836	с. Бердюже	5158	400
5. Вагайски	18 400	20 849	с. Вагай	5013	309
6. Викуловски	5799	15 510	с. Викулово	6995	435
7. Голишмановски	4085	26 040	с. Голишманово	14 336	225
8. Исетски	2751	25 661	с. Исетское	7479	75
9. Ишимски	5444	29 921	гр. Ишим		319
10. Казански	3095	16 163	с. Казанское	6206	374
11. Нижнетавдински	7357	22 813	с. Нижная Тавда	6846	82
12. Омутински	2828	18 658	с. Омутинское	9201	171
13. Сладковски	4023	10 658	с. Сладково	3303	414
14. Сорокински	2701	9894	с. Болшое Сорокино	5317	377
15. Тоболски	17 222	21 151	гр. Тоболск		247
16. Тюменски	3689	118 123	гр. Тюмен
17. Уватски	48 321	19 125	с. Уват	5031	382
18. Упоровски	3008	20 896	с. Упорово	6417	130
19. Юргински	4409	11 573	с. Юргинское	4546	202
20. Ялуторовски	2947	14 594	гр. Ялуторовск		75
21. Ярковски	6657	23 324	с. Ярково	7017	115

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Тюменской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Икономика

Една от най-богатите руски републики. Основа на регионалната икономика е добива на нефт (65% от целия руски добив) и природен газ (92%). В областта са съсредоточени най-големите в Русия нефтени и газови находища. Има и големи находища на въглища, торф и злато.

Селско стопанство

На цената на производството, половината от земеделието е растителна продукция. Отглеждат зърнени култури; както и технически и фуражни култури, картофи и зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	1775^[4]	1634,3^[5]	1296,8	1181,9^[5]	990^[6]	1091,2	1102,7^[6]

Външни препратки

Официален сайт на Тюменската областна администрация Архив на оригинала от 2006-02-15 в Wayback Machine.

Източници

↑ Самойлова Г.С., Чистякова Н.Ф. и др. Тюменска област (Тюме́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула - Улан Батор [Телевизионная башня — Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 3 4 5 6 7 ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Тюменская область, том 26, стр. 409-410
1 2 3 ((ru)) «Вода России» – Тюменска област
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[БРЭ-том-32-1] Самойлова Г.С., Чистякова Н.Ф. и др. Тюменска област (Тюме́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула - Улан Батор [Телевизионная башня — Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] 1 2 3 4 5 6 7 ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Тюменская область, том 26, стр. 409-410

[water-3] 1 2 3 ((ru)) «Вода России» – Тюменска област

[Стат-1960-4] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-5] 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-6] 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]