Вах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката в Русия. За реката в Словакия вижте Вах (Словакия).

Вах
Relief Map of Khanty-Mansi AO.jpg
61.3028° с. ш. 85.6883° и. д.
60.8148° с. ш. 76.7961° и. д.
Местоположение в Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Тюменска област
Ханти-Мансийски автономен окръг
Дължина 964 km
Водосборен басейн 76 700 km²
Отток 536 (на 253 km от устието) m³/s
Начало
Място Западносибирска равнина
Ханти-Мансийски автономен окръг
Координати 61°18′10.08″ с. ш. 85°41′17.88″ и. д. / 61.3028° с. ш. 85.6883° и. д.
Надм. височина 144 m
Устие
Място ОбКарско море
Координати 60°48′53.28″ с. ш. 76°47′45.96″ и. д. / 60.8148° с. ш. 76.7961° и. д.
Надм. височина 17 m

Вах е река в Русия, Западен Сибир, Ханти-Мансийски автономен окръг, Тюменска област, десен приток на река Об.

Дължината ѝ е 964 km, което ѝ отрежда 49-то място по дължина сред реките на Русия.

Река Вах води началото си от източната, гориста (тайга) и заблатена част на Западносибирската равнина, на 144 m н.в., на вододела с река Енисей, в крайната част на Ханти-Мансийски автономен окръг, Тюменска област. По цялото си протежение реката протича през заблатената източна и централна част на Западносибирската равнина, в посока изток-запад. Руслото на Вах изобилства със стотици меандри, изоставени старици, малки езера и блата, а течението е бавно. Влива се отдясно в река Об при нейния 1730 km, на 17 m н.в., на 10 югоизточно от град Нижневартовск, Ханти-Мансийски автономен окръг.

Карта на водосборния басейн на река Об

Водосборният басейн на Вах обхваща площ от 76 700 km2, което представлява 2,57% от водосборния басейн на река Об. Във водосборния басейн на реката попадат източните части на Ханти-Мансийски автономен окръг.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на северозапад – водосборните басейни на реките Ватински Йоган и Тромъйоган, десни притоци на Об;
  • на север – водосборните басейни на реките Пур и Таз, вливащи се в Карско море;
  • на изток – водосборния басейн на река Енисей;
  • на юг – водосборните басейни на река Тим и други по-малки, десни притоци на Об.

Река Вах получава около 70 притока с дължина над 10 km, като 5 от тях са с дължина над 200 km:

  • 662 ← Кисъйоган 205 / 5600, на 26 km югоизточно от село Корлики
  • 496 ← Кулинигол 367 / 7390
  • 470 → Мегтигъйоган 36 / 7390
  • 402 ← Сабун 328 / 15 700, при село Ларяк
  • 195 ← Колекъйоган 457 / 12 200, при село Уст Колекъйоган

Подхранването на река Вах е предимно снежно и по-малко дъждовно. Пълноводието на реката е от май до август. Среден годишен отток на 253 km от устието 536 m3/s. Замръзва през октомври или началото на ноември, а се размразява в края на април или началото на май.

По течението на реката са разположени 6 населени места в Ханти-Мансийски автономен окръг, в т.ч. посьолок Излучинск.

Река Вах е плавателна на 432 km от устието си, до село Ларяк. Около долното течение на реката, в района на езерото Самотлор се намират най-големите находища на нефт в Русия. На 6 ноември 2014 г. официално е открит новия мост над реката при посьолок Излучинск, част от Северната автомагистрала ПермХанти-МансийскСургутНижневартовскТомск. Преди неговото изграждане през реката се преминаваше по временен понтонен мост.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вах (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.