Таз (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Таз
Река Таз в долното течение
Река Таз в долното течение
62.6478° с. ш. 84.24° и. д.
67.5575° с. ш. 78.4963° и. д.
Местоположение в Ямало-Ненецки автономен окръг
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Тюменска област
Ямало-Ненецки автономен окръг
Дължина1401 km
Водосб. басейн150 000 km²
Отток930 на 357 от устието) m³/s
Начало
МястоГорнотазовска възвишение
Ямало-Ненецки автономен окръг
Координати62°38′52.08″ с. ш. 84°14′24″ и. д. / 62.6478° с. ш. 84.24° и. д.
Надм. височина139 m
Устие
МястоТазовски залив
Карско море
Координати67°33′27″ с. ш. 78°29′46.68″ и. д. / 67.5575° с. ш. 78.4963° и. д.
Надм. височина0 m
Ширинаделта m
Таз в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Таз

Таз е голяма река в Азиатската част на Русия, Западен Сибир, Ямало-Ненецки автономен окръг, Тюменска област, вливаща се в Тазовския залив (източно разклонение на Обския залив) на Карско море.

Дължината ѝ е 1401 km, което ѝ отрежда 29-о по дължина сред реките на Русия

Река Таз се образува от сливането на две безименни малки реки, на 139 m н.в., в централната част на Горнотазовското възвишение (източната, най-висока част на Сибирските Ували), в крайната югоизточна част на Ямало-Ненецкия автономен окръг на Тюменска област. По цялото си протежение реката тече през най-източната част на Западносибирската равнина в широка и заблатена долина с множество меандри (коефициент 2,308), старици, ръкави и непостоянни пясъчни острови. В най-горното течение реката тече на североизток, а след това на протежение от 146 km – на север, като служи за граница между Тюменска област и Красноярски край. По-нататък Таз има западно направление, след устието на река Ватилка – северно до село Сидоровск, а последните 250 km – северозападно. Таз образува голяма делта, чрез която се влива в крайната югоизточна част на Тазовския залив (източно разклонение на Обския залив) на Карско море.

В средното и долно течение на реката ширината на долината ѝ е около и над 20 km, като левият склон е слабо изразен в релефа и много полегат, а десният е по-стръмен. Таз има добре развита двустранна заливна тераса, която е неравномерно разположена от двете страни на руслото на реката. лявата заливна тераса е много равна и ширина до 4 km, а дясната е широка до 16 km и изобилства с по-малки и по-големи езера. В горното течение руслото е широко около 80 m, в средното – около 400 m, а в долното достига 1 km. Дълбочината се изменя от 0,8 до 3 m в горното течение до 10-14,5 m в долното течение. Средният наклон е едва 0,099 m/km и в тази връзка е и малката скорост на течението – от 0,2 до 0,5 m/s в различните участъци.

Водосборният басейн на Таз заема площ от 150 хил. km2 и обхваща големи части от Ямало-Ненецкия автономен окръг и малка част от Красноярски край. В басейна на реката има множество ручеи, реки, протоци, блата и езера. Общо във водосборния басейн на Таз има 8120 реки, от които над 7200 (89%) са с дължина под 10 km, около 900 с дължина от 10 до 50 km, 59 – от 51 до 100 km и 52 – над 100 km. Гъстотата на речната мрежа възлиза на 0,35 km/km2.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

Река Таз получава стотици притоци, като 27 са с дължина над 100 km:

  • 1245 ← Диндовски Таз 106 / 1990
  • 1099 ← Кондики 108 / 1510
  • 970 → Рата 246 / 3470, при село Рата
  • 913 → Поколка 260 / 3710
  • 876 ← Голяма Ширта 306 / 10200
  • 873 ← Малка Ширта 102 / 1250
  • 830 → Каралка 273 / 5440, при село Кикиаки
  • 792 → Ватилка 273 / 4780
  • 755 → Кипакиталки 107 / 730
  • 723 → Толка 391 / 13300, при село Толка
  • 693 ← Печалки 181 / 2500, при рибарското селище Печалки
  • 555 → Часелка 295 / 12100
  • 513 ← Сипалки 195 / 1600
  • 486 ← Пекилки 209 / 2060
  • 429 ← Хетилки 272 / 2690
  • 412 ← Худосей 409 / 11200
  • 380 ← Парусовая 211 / 200
  • 354 → Варка-Силки 249 / 5760
  • 338 ← Ундаки 103 / 933
  • 321 → Кипасилки 2142 / 543
  • 297 → Веярмолки 169 / 1190
  • 190 ← Руская (Луцеяха) 280 / 5140
  • 163 → Хеяха 158 / 2020
  • → Голяма Тотидеотаяха 239 / —
  • → Юредейяха 227 / 2680
  • → Лимбяяха 139 / 1430
  • 45 → Лукаяха 126 / 1160

Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното (54%), а голям дял и подземното (27%). Пълноводието на реката в горното течение продължава от края на април до септември, а в долното – от края на май до септември, като през този период протича около 60% от общия годишен отток, през лятото и есента 21%, зимата 19%. Най-многоводен е месец юни когато протича около 40% от годишния отток. През различните периоди от годината колебанието на речното ниво в горното и средно течение е около 6 m, а в долното – 3 m. В последните 200 km от течението на реката поради много малката скорост на течение и силните ветрове духащи от Тазовския залив на Карско море се наблюдава обратно течение на реката. Среден годишен отток на 357 km от устието 930 m3/s (в устието – около 1450 m3/s), максимален – 6630 m3/s, минимален – 157 m3/s. Общият годишен отток възлиза на 49,196 km3. Замръзва през октомври, а се размразява в края на май или началото на юни.

По течението на Таз са разположени само осем постоянни населени места, в т.ч. селата Красноселкуп и Тазовски, които са районни центрове.

Целогодишно реката е плавателно на 400 km от устието до село Красноселкуп, а при високи води – на 798 km от устието до село Толка. Навигационният период по реката е 107-109 денонощия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Таз (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​