Сургут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сургут
Сургут
Сәрханӆ
— град —
Знаме    Герб
Улица „Ленин“ в Сургут.
Улица „Ленин“ в Сургут.
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра
Район Сургут
Площ 353,97 km²
Надм. височина 40 m
Население (2016) Повишение 348 643 души
Кмет Олег Лапин
Основаване 1594 г.
Град от 1965 г.
Пощенски код 628400
Телефонен код +7 3462
МПС код 86
Часова зона UTC+5:00
Официален сайт www.admsurgut.ru
Сургут в Общомедия

Сургут (на руски: Сургут; на хантийски: Сәрханӆ) е град в Русия, разположен в Уралски федерален окръг, административен център на Сургутски район (градски окръг), Ханти-Мансийски автономен окръг - Югра, Тюменска област. Населението на града е 348 643 души през 2016 година.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е основано през 1594 г. В края на XVI век Сургут все още е малка крепост с няколко кули. През XVII-XVIII век обаче селището започва да се развива бурно и се превръща в един от центровете – отправни точки за завладяване на Сибир. Крепостта, изградена от здрав дървен материал, се намира на нос по поречието на Об, така че до нея е невъзможно да се достигне незабелязано, било то по реката или по сушата. В централната част на селището се намира място за поклонение. От всички страни крепостта е обградена от ров, който прикрива сложна система от отбранителни съоръжения. Извън населеното място са построени занаятчийски работилници, най-вече ковачници. Според данни от 1625 г. в Сургут са живели 222 човека, главно военнослужещи. През следващите години обаче поради високата смъртност населението на Сургут намалява и през втората половина на XVII век се колебае около 200 души.

През 1782 г. Сургут се превръща в областен град в рамките на Туболската губерния. През 1785 г. е одобрен герб на града. В края на XVIII век, с развитието на новите градове от южен Сибир, Сургут губи своето административно значение, като едва през 1898 г. възвръща статута си на областен център в Тоболска губерния. Както при останалото население на Сибир, на жителите на Сургут също се оказва държавна подкрепа във вид на допълнителни парични средства, хляб, сол, оръжие и боеприпаси. В края на XIX век (според преброяване от 1897 г.), населението на града е 1100 души.

В миналото основният поминък на жителите на Сургут е риболовът, както и събирането на диви плодове, търговията, скотовъдството и добивът на дърва за огрев. През 1835 г. е основана казашка военна школа, през 1877 г. – мъжко държавно училище и женско енорийско училище, през следващата година са открити метеорологична станция, библиотека и народно читалище, а през 1913 г. започва да функционира първият телеграф. На 3 ноември 1923 г. градът става районен център в рамките на Тоболска област, Уралски регион. През 1926 г., заради сравнително малобройното си население (1300 души), Сургут придобива статут на голямо село с регионално значение. През 1928 г. традиционно силно развитият риболов допринася за откриване на първото промишлено предприятие в селището – консервна фабрика за риба. През 30-те години на XX век се провеждат успешни опити за добив на полезни изкопаеми, което води до съществена промяна в статута на града и до постепенното му превръщане в неофициална столица на нефтодобивната промишленост в Русия.

Революционните събития от второто десетилетие на ХХ век пряко повлияват върху живота в града. През април 1918 г. в Сургут е установена съветска власт. През 1920 г. той се превръща в център на въстание на селяните срещу болшевиките. Скоро въстанието е потушено от подразделения на Червената армия. През септември 1923 г. Сургут отново губи статута си на град и е признат за село с регионално значение. В Сургут, както и в целия Сибир, не се признава крепостното право. Въпреки това дълго време градът е място на изгнание, където най-често са заточвани декабристи.

По време на Втората световна война гражданите на Сургут активно се включват в съпротивата срещу врага. Почти всички мъже от града отиват на фронта, а половината от тях не се завръщат никога вкъщи. По време на войната в Сургут е евакуирана Одеската консервна фабрика за риба, като това е единственият случай на евакуация на промишлен обект в Тюменския Север. Промишлеността на града обслужва нуждите на фронта от храна и гориво (под формата на въглища и дървен материал). Жените от града помагат, като шият дрехи и се включват в производството на редица военни принадлежности. В града засилено се развива текстилната промишленост. Всички средства и богатства на областта се насочват за борба с вражеските сили.

През 1957 г. в Сургут е създадена Юганската компания за проучване и сондиране, в резултат на което са открити крупни залежи на нефт. През 60-те години на XX век настъпва период на възраждане и разцвет на града, който се превръща в център за добив на нефт и газ. През ноември 1962 г. е открито Сургутското нефтено находище. През следващите години в района са открити още 30 находища. През пролетта на 1964 г. започва експлоатацията на Устбаликското нефтено находище. Само месец по-късно е натоварена първата баржа с петрол към рафинерията в Омск. Още в средата на 20-те години на XX век акад. М. Губкин прогнозира, че в Западен Сибир се намират огромни залежи на природен газ и нефт, но след избухването на Втората световна война проучването спира и се възобновява едва в края на 40-те години на века. През следващите години нефтените и газови находища се развиват активно. Въпреки това едва в средата на 70-те години на XX век бившето работническо селище се разраства до размерите на днешния град Сургут.

През февруари 1972 г. електроцентралата в Сургут започва да произвежда електроенергия. Темповете на нарастване на потреблението от петролната компания „Приобие“ обаче надвишават пет пъти средните за СССР. През всяка една от следващите години влиза в експлоатация по един блок с капацитет от 200 мегавата. Идва ред и на втората Сургутска електроцентрала – въведени са шест блока, но мощността на всеки един от тях е вече 800 мегавата. Към първата електроцентрала са изградени и два блока за комбинирано производство и топлофикация, която днес отопляват Сургут на най-евтината цена в целия регион. Краят на седемдесетте години на XX век е важен период не само за Сургут, но като цяло за Северния край. Тогава се провежда мащабна реформа на нефтодобивната промишленост, както и на добива на газ. Добиващите компании са трансформирани в мощни производствени обединения, в състава на които влизат десетки предприятия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1897 1913[2] 1926[2] 1939 1959 1967[2] 1970
1 100 1 600 1 300 2 300 6 031 19 000 34 011
1976 1979 1982[2] 1986 1989 1991 1993
76 000 107 343 156 000 215 000 247 823 261 000 259 000
1996 1998 2001 2003 2005 2007 2009
269 000 277 000 278 900 286 000 291 800 289 800 298 446
2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016[1]
306 675 308 507 316 624 325 511 332 313 340 845 348 643

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 2010 г. жителите на Сургут са представени от: 64,52% руснаци, 5,98% украинци, 5,25% татари, 1,77% башкири, 1,40% азербайджанци, 0,90% чуваши, 0,79% лезгинци, 0,79% белоруси, 0,70% молдовци, 0,69% арменци и др.[3]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Сургут е със субарктичен климат. Зимите са дълги и студени, а летата – кратки и умерени. Средната годишна температура е −1,7 C°, а средната влажност на въздуха е 76%.[4]

Климатични данни за Сургут
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 2,7 6,5 11,0 23,0 31,8 33,5 36,3 30,3 29,8 20,7 8,2 2,5 36,3
Средни максимални температури (°C) −16,3 −14,2 −4,8 1,6 10,6 18,9 22,4 18,2 10,8 2,5 −8,3 −14,2 2,5
Средни температури (°C) −20 −18,3 −9,3 −2,9 5,8 14,4 18,2 14,4 7,4 −0,2 −11,5 −18 −1,7
Средни минимални температури (°C) −23,4 −35,4 −22 −7,1 1,7 10,1 14,0 10,8 4,6 −2,6 −14,6 −21,7 −5,3
Абсолютни минимални температури (°C) −54,2 −55,2 −48,7 −39,7 −22 −6,7 −0,1 −3,7 −10,5 −30,7 −46,9 −55 −55,2
Средни месечни валежи (mm) 25 22 28 25 58 57 76 69 85 55 39 32 580
Източник: Погода и Климат[4]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основният отрасъл на града е преработването на нефт и природен газ. Добивът на тези горива също е сериозно развит. Най-важното предприятие в Сургут е Сургутнефтегаз. Електроенергия се снабдява от две големи ТЕЦ, като едната от тях е най-мощната електроцентрала в света, задвижвана от природен газ.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът също така е дом на най-голямото речно пристанище в Сибир и е важен железопътен възел. Разполага с международно летище.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Държава Град
Flag of Greece.svg Гърция Катерини
Flag of Hungary.svg Унгария Залаегерсег
Flag of the United States.svg САЩ Сиукс Фолс
Flag of Ukraine.svg Украйна Ивано-Франкивск

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((ru)) Тюменская область. Оценка численности постоянного населения на 1 января 2009 – 2016 годов
  2. а б в г ((ru)) Народная энциклопедия «Мой город». Сургут.
  3. ((ru)) Население по национальности и владению русским языком по городским округам и муниципальным районам Ханты-Мансийского автономного округа – Югра.
  4. а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Сургута. Посетен на 24 юни 2016 г.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сургут“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.