Башкири

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
башкири
башҡорттар
Общ брой 1 800 000
Значителен
брой в
Флаг на Русия Русия: 1 673 389 (2002)[1]

Флаг на Узбекистан Узбекистан: 41 000
Флаг на Казахстан Казахстан: 23 224 (1999)
Флаг на Таджикистан Таджикистан: 5 000
Флаг на Украйна Украйна: 4 300 (2001)[2]
Флаг на Киргизстан Киргизстан: 3 200
Флаг на Туркменистан Туркменистан: 2 600
Флаг на Беларус Беларус: 1 300
Флаг на Латвия Латвия: 600

Флаг на Литва Литва: 400
Език башкирски, руски, татарски
Религия ислям (сунити)
Сродни етно групи татари, чуваши

Башкирите са тюркски народ в Руската федерация.

Млади башкири.

География[редактиране | edit source]

Живеят основно в Република Башкортостан, но също и в съседните Татарстан, Челябинска, Оренбургска, Курганска, Пермски край, Свердловска, Самарска и Саратовска области. Обитават подножието и предпланините на Южен Урал и съседните равнини.

Език[редактиране | edit source]

Говорят башкирски език, близко свързан с татарския, но според някои учени имат фински произход. Башкирският език е по-скоро друга литературна норма на татарския, създадена по времето на СССР. Много башкири до днес смятат татарския за роден език.

История[редактиране | edit source]

Наименованието "башкири" се споменава за първи път през 10 век от арабския пътешественик и писател ибн Фадлан. По време на пътуването си през Волжка България той споменава башкирите като войнствен езически народ. Според него те са обожествявали фалически идоли и живеели като скотовъдци.

Първите европейски източници за башкирите са работите на Йоанес де Плано Карпини и Уилям от Рубруки. Тези пътешественици срещат башкирите по горното течение на р. Урал и ги записват като "паскатир", твърдейки, че говорят на един и същ език като унгарците.

До пристигането на монголците през 13 век башкирите воюват често със съседните волжки българи и печенезите. При падането на Казанското ханство през 1552 г. башкирите са значително отслабени. През 1556 г. доброволно признават върховството на Русия, която основава град Уфа през 1574 г., за да пази башкирите от киргизите (т.е. съвременните казахи), и ги задължава да плащат данъци.

Битува твърдението, че башкирите, заедно със съвременните татари, чуваши, марийци и мордовци, са преки наследници на волжките българи. В действителност тези съседни народи са живеели известно време във Волжка България и, макар и близки в културно отношение, те принадлежат към съвсем различни езикови групи. Татарите и башкирите говорят на езици от кипчакската група, марийците и ерзяните са финоезични, а чувашите говорят на изолиран тюркски език.

Историческите факти накланят везните по-скоро в полза на твърдението, че башкирите са угрофински народ, който е асимилран от татарите и приема техния език, а не че са преки наследници на прабългарите.

Култура[редактиране | edit source]

В началото на 20 век в Башкирия имат само аматьорски театрални колективи. Първият професионален театър е от ­ 1919 г., създаден скоро след образуването на Башкирска АССР. Това е днешният Башкирски академичен драматичен театър „М. Гафур“. През 1930-те год. в Уфа се откриват още театър за опера и балет и куклен театър[1].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Башкирски народни танци "Кахим тура".

Литература[редактиране | edit source]

  • J. P. Carpini, Liber Tartarorum, edited under the title Relations des Mongols ou Tartares, by d'Avezac (Paris, 1838).
  • Gulielmus de Rubruquis, The Journey of William of Rubruck to the Eastern Parts of the World, translated by V.W. Rockhill (London, 1900).
  • Semenoff, Slovar Ross. Imp., s.v.
  • Frohn, "De Baskiris", in Mrn. de l'Acad. de St-Pitersbourg (1822).
  • Florinsky, in Вестник Европы [Vestnik Evropy] (1874).
  • Katarinskij, Dictionnaire Bashkir-Russe (1900).