Башкири
| Башкири Башҡорттар | |
|---|---|
 | |
 Млади башкири | |
| Общ брой | 1 700 000[1] |
| По места |  Русия: 1 673 389[2] Узбекистан: 41 000 Казахстан: 23 224 Таджикистан: 5000 Украйна: 4300[3] Киргизстан: 3200 Туркменистан: 2600 Беларус: 1300 Латвия: 600 Литва: 400 |
| Език | Башкирски език, руски език, Татарски език |
| Религия | сунитски ислям[4] |
| Сродни групи | татари, чуваши (тюркски народи) |
| Башкири в Общомедия | |
Башкирите са тюркски народ в Руската федерация. Населяват главно Башкирия и говорят на башкирски език.
География[редактиране | редактиране на кода]
Живеят основно в Република Башкортостан, но също и в съседните Татарстан, Челябинска, Оренбургска, Курганска, Пермски край, Свердловска, Самарска и Саратовска области. Обитават подножието и предпланините на Южен Урал и съседните равнини.
Език[редактиране | редактиране на кода]
Говорят башкирски език, близко свързан с татарския. Башкирският език е по-скоро друга литературна норма на татарския, създадена по времето на СССР. Много башкири смятат татарския за роден език.
История[редактиране | редактиране на кода]
Наименованието „башкири“ се споменава за първи път през 10 век от арабския пътешественик и писател ибн Фадлан. По време на пътуването си през Волжка България той споменава башкирите като войнствен езически народ. Според него те са обожествявали фалически идоли и живеели като скотовъдци.
Първите европейски източници за башкирите са работите на Джовани да Плано Карпини и Вилхелм де Рубрук. Тези пътешественици срещат башкирите по горното течение на р. Урал и ги записват като „паскатир“, твърдейки, че говорят на един и същ език като унгарците.
До пристигането на монголците през XIII век башкирите воюват често със съседните волжки прабългари и печенезите. При падането на Казанското ханство през 1552 г. башкирите са значително отслабени. През 1556 г. доброволно признават върховството на Русия, която основава град Уфа през 1574 г., за да пази башкирите от киргизите (т.е. съвременните казахи), и ги задължава да плащат данъци.
Битува твърдението, че башкирите, заедно със съвременните татари, чуваши, марийци и мордовци, са преки наследници на волжките прабългари. В действителност тези съседни народи са живеели известно време във Волжка България и, макар и близки в културно отношение, те принадлежат към съвсем различни езикови групи. Татарите и башкирите говорят на езици от кипчакската група, марийците и мордовците са угро-финоезични, а чувашите говорят на изолиран тюркски език.
Историческите факти накланят везните по-скоро в полза на твърдението, че башкирите са угрофински народ, който е асимилран от татарите и приема техния език, а не че са преки наследници на прабългарите.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век в Башкирия имат само аматьорски театрални колективи. Първият професионален театър е от 1919 г., създаден скоро след образуването на Башкирска АССР. Това е днешният Башкирски академичен драматичен театър „М. Гафур“. През 1930-те години в Уфа се откриват още театър за опера и балет и куклен театър.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- J. P. Carpini, Liber Tartarorum, edited under the title Relations des Mongols ou Tartares, by d'Avezac (Paris, 1838).
- Gulielmus de Rubruquis, The Journey of William of Rubruck to the Eastern Parts of the World, translated by V.W. Rockhill (London, 1900).
- Semenoff, Slovar Ross. Imp., s.v.
- Frohn, „De Baskiris“, in Mrn. de l'Acad. de St-Pitersbourg (1822).
- Florinsky, in Вестник Европы [Vestnik Evropy] (1874).
- Katarinskij, Dictionnaire Bashkir-Russe (1900).