Фалически култ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иберийска бронзова фигура от Националния археологически музей на Испания в Мадрид

След преминаването на човешките общности от лов и събирачество към уседнал земеделски строй, с отлеждане на растения и добитък, се започва обожествяването на "плодородието", съчетаването на мъжкото начало с женското начало [1]. Тази матрица се прехвърля въху целия свят - много от явленията и феномините се тълкуват като взаимодействие на "мъжки" и "женски" сили [2]. В традиционното българско общество се смята че дъждът опложда земята [3]. Дъждът е активното мъжко, проникващо начало, а земята - женското, приемащото. В условия на патриархат, има наличие на "фалоцентризъм" - тоест пенисът символизира най-често силата, живота, структурата, реда [4]. Може и да е символ на победа, късмет, фертилност. Индийският бог Шива понякога е представян чрез фалос [5]. През късното Средновековие и Ренесанс, благородните мъже слагат подплънки върху гениталиите си, символизиращи огромни пениси, наричани на английски "cod-piece" (виж Codpiece), на руски "гульфик" (виж Гульфик).Много древни култури, вкл. индийската, месапотамската [6], и славянската [7], почитат фалоса под една или друга форма.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Адралес - Гергьовден в Неделчино, jounrey.bg
  2. д-р Дориян Александров, Тракийските могили, светилища и храмове. Религия, митове и култове при траките
  3. Ралица Георгиева, За някои фалически символи и обредни практики с карпогонична и предбрачна насоченост в българския обреден фолклор, LiterNet, 07-05-2004, № 5 (54)
  4. Летни и есенни празници и обичаи, Събори на народното творчество, Министерство на културата на България, Министерски съвет
  5. phallus
  6. Hodder M. Westropp, Phallic worship, Originally a paper read before the Anthropological Society of LOndon on April 5TH, 1870; Later published in 1875
  7. Относно названието на славянската езическа религия