Беседа:Башкири

    от Уикипедия, свободната енциклопедия

    Към автора на "Текст от историята на Гази-баба".[редактиране на кода]

    Уважаеми господин Х, имам няколко препоръки за статията Ви. Първо в турския език има аналог на Гази-Баба.На турски "gazi" - "гази, борец за вярата, почетна титла за заслуги", а думата "baba" означава "татко, баща".Като цяло този първият пасаж(за Добрич и т.н.), според мен е ненужен и непроверен. Второ според мен е некоректно, когато се говори за история да се употребяват думи, характерни за съвременността.Както не можем да говорим за "корупция по високите етажи на държавната администрацията" по времето на хан Крум, така и не може да употребяваме думи, като "ферибот" в контекста на Баян/Боян. Поздрави--Zekin 11:24, 5 януари 2008 (UTC)Reply[отговор]

    Ще взема да го преместя тук:

    Последващият текст не е плод на изследване на редактора, а превод от английски и руски език на един от Башкирските историци, наречен Гази - Баба (Б.а. Между другото, и понастоящем, в гр. Добрич/бивш Толбухин, едно от местата пряко свързани с първата Европейска Българска Държава, се намира местност, наречена Гази - Баба. Много хора считат, че името произлиза от турски език, но местността се нарича така от древни времена и в турският език няма аналог на това наименование).

    ...360 сл. Хр. - 378 сл. Хр.

    "...Началото на нашето начало е в племената на Имен и Синд. Габдула ибн Михаил Башту е написал, че хората от племето на Имен живеели в изолирани фамилии от двете страни на река Амул, която е била обитавана от змии. Хората са се занимавали със лов, риболов и събиране на плодове. Поради страха от змии, хората не са смеели да прекосят реката и ловят риба в реката. И само един от тях, Боян/Баян, имал ферибот и не се инетресувал от змиите. И тъй като той бил единствената връзка между фамилиите от двете страни на реката, поради смелостта му, хората го избрали за лидер..."

    "...Когато Боян остарял, синовете му го оставили на съдбата..."

    След смъртта му, младият му син Иджик се преселва в Хонските планини, където става владетел благодарение на Имените, които били великолепни стрелци. Тук Кутайците, които не се къпели и жените им се съвокуплявали свободно помежду си, му стават подчинени. Тъй като Имените не харесвали това, Иджик и Имените взели жени от Кутайците и започнали да се придвижват от едно Тюркско племе към друго. Тъй като Имените се придвижвали пеш, Иджин им заповядал да се научат да яздят; при своите посещения Иджик издавал заповеди, съдел, инструктирал и събирал дан. Този процес се наричал "джинс". Поради живота си сред Кутайците, Имените трябвало да научат Тюркски езици. Когато момичетата пораснали, възпитани по Именския начин, Имените ги вземали за жени и ги наричали Хони заедно със своите наследници. Кутайците не ги обичали, а Иджик събрал всички Кутайски майстори на оръжие и забранил на Кутайците да носят оръжие... Така те атакували Хините вместо Хоните.

    По време на наследника на Иджик Тиган, наречен още Хин Батир, притиснат Хински Хан наредил на Кутайците да избият всички Хони и да останат под негова власт...През нощта Кутайците атакували лагера на Хините и ги избили. Жената на Хин Батир успяла да хвърли сина си в голям казан в река Дуло, а враговете и отсекли ръцете и краката. Легендата разказва, че сърна спряла казана с рогата си и Хан Мар от Мазгутите отгледал детето и го кръстил Газан. Газан се оженил за дъщерята на Хана и започнал да нарича рода си Дуло или Мардуан Дуло. Междувреммено, Хоните в другия род избрали друг Хан, харечен Хазар. Научавайки за това, Газан заедно с Мазгутите, които се наричали още Баджанаци, нападнал Хазарския Хаганат и го разгромил. Хазар избягал при Кутайците и станал техен лидер...

    Спас Колев 12:33, 7 януари 2008 (UTC)Reply[отговор]