Монголски нашествия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Монголски нашествия
Разрастване на Монголската империя
Разрастване на Монголската империя
Информация
Период 1206 г. – 1405 г.
Място Евразия
Резултат

Монголците завладяват по-голямата част от Евразия.

Монголски нашествия в Общомедия

Монголските нашествия продължават през целия XIII век, в резултат на което Монголската империя обхваща голяма част от Азия и Източна Европа. Историците поставят монголските нашествия сред най-смъртоносните конфликти в човешката история. В допълнение, те донасят бубонна чума, която се разпространява в по-голямата част от Азия и Европа и причинява Черната смърт.[1][2][3][4]

Монголската империя се формира след поредица от завоевания и нашествия на Чингис хан в цяла Централна и Западна Азия и се простира от Японско море до Източна Европа. За разлика от по-късните империи като Британската, която може да бъде определена като „морска империя“, Монголската империя е „империя по суша“, подхранвана от търсенето на пасбища за нейните конници и едър рогат добитък.[5] Това обуславя факта, че повечето от монголските нападения и завоевания протичат през топлите сезони, когато има достатъчно трева за паша на стадата им.

Татарските и монголските нападения срещу руските държави продължават и след започналия около 1260 г. разпад на Монголската империя. В други географски райони териториалните придобивки на монголите продължават: в Китай и през XIV век в рамките на династията Юен, докато тези в Персия са през XV век по време на Тимуридската империя. В Индия завладените територии просъществуват до XIX век като Моголска империя.

Централна Азия[редактиране | редактиране на кода]

Битката за Валиян

Чингис хан поставя основите на Монголската империя в Централна Азия, като обединява монголските и тюркските племена като меркити, татари и монголци. Уйгурското будистко кралство се предава и се присъединява към империята. След това Чингис хан продължава разширяването на империята като завладява Кара Китай и Хорезъм[6].

Големи площи от ислямска Централна Азия и Североизточен Иран са сериозно обезлюдени, тъй като всеки град или село, оказал съпротива, бива унищожен.[7] Всеки войник е длъжен да екзекутира определен брой души, като броят варира в зависимост от обстоятелствата. Например, при завладяването на Ургенч в днешен Туркменистан, всеки монголски войн в една група, която се състои от две тумени (10 000 единици), трябвало да екзекутира 24 души.[8]

Срещу аланите и куманите, монголите използват тактиката разделяй и владей, като първо карат куманите да развалят съюза си с аланите и след това ги нападат поотделно.[9] Аланите са привлечени в монголските редици в отделен отряд, където има още „новопредали се“ войници, монголи и китайски войници, разположени в района на бившето уйгурско-тюркско царство Кохо (Qocho Kingdom).[10]

По време на атаката над мамелюците в Близкия изток, повечето мамелюци са кипчаки и бойци от Златната орда, които попълват мамелюкските армии и им помагат да се преборят с монголите.[11]

Унгария се превръща в убежище за бягащите кумани, след монголските нашествия.[12]

Разпръснатите кипчаки без своя държава приемат исляма едва след монголското нашествие, за разлика от уседналите в държавата на Караханидите, които приемат различни световни религии.[13]

Монголското завладяване на кипчаките довежда до сливане на монголската управляваща класа с говорещите кипчакски език (наречени татари) в общество, което в крайна сметка абсорбира другите етноси на Кримския полуостров като арменци, италианци, гърци и готи и формира днешните кримски татари.[14]

Западна Азия[редактиране | редактиране на кода]

Обсадата на Багдад, 1258 г.

Монголите завладяват чрез сила или те се предават доброволно, районите на днешен Иран, Ирак, Сирия, Кавказ и части от Турция, като през 1260 и 1300 г. монголските нападения стигат на юг до Газа, Палестина. Основните битки са обсадата на Багдад (1258), като монголите превземат града, който в продължение на 500 години е център на ислямската власт, и битката при Айн Джалут от 1260 г., когато мюсюлманските кипчакски мамелюци за първи път успяват да спрат настъплението на монголите в южната част на Галилея. Монголският хан Хулагу води със себе си хиляда инженери от Северен Китай по време на нашествието в Близкия Изток, за да извършват взривни работи, да строят обсадни машини и т.н.[15]

Източна Азия[редактиране | редактиране на кода]

Битка за Йехулинг.

Чингис хан и неговите наследници стартират множество нашествия в Китай, първоначално подчинявайки Западна Ся през 1209 г., след което я унищожават напълно през 1227 г. През 1234 г. побеждават династията Цин (1115 – 1234), а през 1279 г. разбиват династията Сун.

Монголските сили, които нахлуват в южната част на Китай, са далеч по-големи от тези, които изпращат да нахлуят в Близкия изток малко преди това.[16]. През 1253 г. те превръщат кралство Дали във васална държава, след като кралят му Дуан Хинджи преминава на тяхна страна и им помага да завладеят и останалата част на Юннан. Най-големият триумф на Кубилай в Китай е основаването на държавата Юен през 1271 г. Нейните владетели основават първата некитайска династия и създават две армии от победените войници, съответно на Дзин и Сонг.[17] Управлението на династия Юен е свързано със значително влияние на исляма в Юннан. Освен това Юан създават специална администрация за управление на Тибет, който също пада под монголска власт през 1240 г.

Опитите на Кубилай хан да нахлуе в Япония се провалят на два пъти, през 1274 и 1281 г., от силни ветрове (тайфуни „камикадзе“)[18].

Монголите нахлуват в Сахалин между 1264 и 1308 г. По аналогичен начин Корея е принудена да капитулира и се превръща в полуавтономна васална държава и задължително е съюзник на династията Юен в продължение на около 80 години. В крайна сметка, династията Юен е свалена по време на Червения тюрбански бунт от 1368 г. от китайци, които получават независимост и установяват династията Мин.

Югоизточна Азия и Индия[редактиране | редактиране на кода]

Васалната династия Юен води военни кампании срещу Бирма в периода между 1277 и 1287 г., в резултат на което управляващото я Паганско царство е разгромено. Въпреки това, нашествието от 1301 г. е отблъснато от бирманското Мъйнсенг царство.

Монголските нашествия във Виетнам (тогава известен като Дай Вет) и Ява търпят поражение, въпреки че голяма част от Южна Азия се съгласява да им плаща годишен данък, за да се избегнат по-нататъшни кръвопролития.[19][20][21][22][23][24][25]

Между 1221 и 1327 г. монголите на няколко пъти нахлуват в Индийския субконтинент. Те окупират в течение на десетилетия райони от днешен Пакистан и Пенджаб. Въпреки това не успяват да напреднат по-нататък от околоностите на Делхи и са отблъснати от вътрешността на Индия. Векове по-късно почти цяла днешна Индия попада под властта на Моголската империя, чиито владетели – Великите моголи – имат монголски корени от Централна Азия чрез династията на Тимуридите.

Европа[редактиране | редактиране на кода]

Първото нашествие в Полша.
Монголските нашествия водят до строежи на укрепени замъци, като Спиш в днешна Словакия.

Монголите нахлуват и унищожават Волжка България и Киевска Рус, преди да нападнат още Полша, Унгария и България и други. В течение на три години (1237 – 1240), монголите разрушават и унищожават всички по-големи градове на Русия, с изключение на Новгород и Псков.[26]

Джовани да Плано Карпини, пратеник на папата при монголския велик хан, пътува из Киев през февруари 1246 г. и пише:

Те (монголите) нападнаха Рус, където направиха голяма поразия, унищожавайки градове и крепости и клане на мъже. И те обсадиха Киев, столицата на Рус. След като бяха обсадили града от дълго време, те го взеха и обрекоха жителите на смърт. Когато пътувахме през тази земя, попаднахме на безброй черепи и кости от мъртви мъже, лежащи на около на земята. Киев е бил много голям и гъсто населен град, но сега е намален почти до нищо, защото има оскъдните двеста къщи и жителите се държат в пълно робство.[27]

Монголските нашествия подлагат населението в Централна Азия и Източна Европа на изселване в никога невиждана преди това степен. Вестта, че монголските орди идват, всява ужас и паника.[28]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Robert Tignor et al. Worlds Together, Worlds Apart A History of the World: From the Beginnings of Humankind to the Present (2nd ed. 2008) ch 11 pp. 472 – 75 and map p 476 – 77
  2. Vincent Barras and Gilbert Greub. „History of biological warfare and bioterrorism“ in Clinical Microbiology and Infection (2014) 20#6 pp. 497 – 502.
  3. Andrew G. Robertson, and Laura J. Robertson. „From asps to allegations: biological warfare in history,“ Military medicine (1995) 160#8 pp: 369 – 373.
  4. Rakibul Hasan, „Biological Weapons: covert threats to Global Health Security.“ Asian Journal of Multidisciplinary Studies (2014) 2#9 p 38. online Архив на оригинала от 2014-12-17 в Wayback Machine.
  5. Invaders. The New Yorker
  6. Sinor, Denis. 1995. „Western Information on the Kitans and Some Related Questions“. Journal of the American Oriental Society 115 (2). American Oriental Society: 262 – 69. doi:10.2307/604669.
  7. „World Timelines – Western Asia – AD 1250 – 1500 Later Islamic“, архив на оригинала от 2 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101202232313/http://worldtimelines.org.uk/world/asia/western/AD1250-1500, посетен 2 декември 2010 
  8. "Central Asian world cities", University of Washington.
  9. SINOR, DENIS. 1999. THE MONGOLS IN THE WEST. Journal of Asian History 33 (1). Harrassowitz Verlag: 1 – 44.
  10. Morris Rossabi. China Among Equals: The Middle Kingdom and Its Neighbors, 10th-14th Centuries. University of California Press, 1983. ISBN 978-0-520-04562-0. с. 255–.
  11. Halperin, Charles J.. 2000. The Kipchak Connection: The Ilkhans, the Mamluks and Ayn Jalut. Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London 63 (2). Cambridge University Press: 229 – 45.
  12. Howorth, H. H.. 1870. On the Westerly Drifting of Nomades, from the Fifth to the Nineteenth Century. Part III. The Comans and Petchenegs. The Journal of the Ethnological Society of London (1869 – 1870) 2 (1). [Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, Wiley]: 83 – 95.
  13. Golden, Peter B.. 1998. Religion Among the Q1pčaqs of Medieval Eurasia. Central Asiatic Journal 42 (2). Harrassowitz Verlag: 180 – 237.
  14. Williams, Brian Glyn. 2001. The Ethnogenesis of the Crimean Tatars. An Historical Reinterpretation. Journal of the Royal Asiatic Society 11 (3). Cambridge University Press: 329 – 48.
  15. Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia, Vol. II, L–Z, index. Routledge, 2006. ISBN 978-0-415-96690-0. с. 510. Посетен на 2011-11-28.
  16. Smith, Jr. 1998, p. 54.
  17. Hucker 1985, p.66.
  18. McClain, James L.. Japan: A Modern History. New York, W.W. Norton & Company, 2002. ISBN 0-393-04156-5. р. 778
  19. Taylor 2013, p. 120.
  20. Taylor 2013, p. 103.
  21. ed. Hall 2008, p. 159.
  22. eds. Dutton & Werner & Whitmore 2013
  23. Gunn 2011, p. 112.
  24. Embree & Lewis 1988, p. 190.
  25. Woodside 1971, p. 8.
  26. „History of Russia, Early Slavs history, Kievan Rus, Mongol invasion“, архив на оригинала от 1 февруари 2018, https://web.archive.org/web/20180201064748/http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml, посетен 1 февруари 2018 
  27. The Destruction of Kiev
  28. Diana Lary. Chinese Migrations: The Movement of People, Goods, and Ideas over Four Millennia. Rowman & Littlefield, 2012. с. 49.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mongol invasions and conquests“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.