Новгородска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Новгородска република
Новгородская республика, Новгородскаѧ земьлѧ
1136 – 1478
Знаме
Знаме
    
Герб
Герб
Новгородската република през 1400 г.
Новгородската република през 1400 г.
Континент
Столица Новгород
Най-голям град Новгород
Eзици
Официални древноновгородски диалект
Неофициални староруски
Религия православие
Форма на управление република
княз
1136 – 1138 Святослав Олгович
1470 – 1471 Михаил
наместник (посадник)
1477 – 1478 Фома Курятник
хилядник (тысяцкий)
1476 – 1477 Фьодор Лукинич
Законодателна власт Новгородско вече
История Средновековие
княз Всеволод Мстиславич абдикира. Начало на републиката 1136
Новгород пада под влиание на златната орда 1259
отделяне на Псков като самостоятелна република 1348
присъединяване към Москва 1478
Валута Новгородска гривна
Предшественик
Киевска Рус Киевска Рус
Наследник
Велико московско княжество Велико московско княжество
Псковска република Псковска република
Днес част от Flag of Russia.svg Русия
Новгородска република в Общомедия

Новгородската република е средновековна държава, съществувала на територията на т.нар. Новгородска земя от 1136 до 1478 г. Неразделна част от тази държава била днешната Новгородска област.

История[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта Детинец – Новгородският Кремъл

През 1136 г. княз Всеволод Мстиславич абдикира от престола и отива в изгнание. Оттогава е наложена републиканска форма на управление, като се запазва и титлата „княз“. Първият княз на републиката става Святослав. Най-голямата заплаха за независимостта на Новгород са князете на Владимиро-суздалското княжество, които през 1170 г. организират поход към републиката, но не успяват да я превземат. В началото на 13 век Псковската република става автономна, но остава в състава на Новгород.

По времето на монголското нашествие щети са нанесени само на част от новгородските земи. Княз Александър Ярославич побеждава шведите в битка при река Нева през 1240 г. Оттам получава и прозвището си „Невски“. В началото на 14 век за княжеският престол спорят Тверското и Московското княжество. Новгородците, както и Златната орда, са на страната на Москва, затова Михаил Тверски предприема поход срещу републиката, но се проваля. През 1348 г. Псковската република получава независимост.

През 1456 г. републиката и Московското княжество подписват договор, според който е увеличена властта на великия княз в Новгород. През 1471 г. Иван III започва поход срещу Новгород, който в края на 1477 г. пада под обсада, а в януари следващата година републиката окончателно е присъединена към Московското княжество.

Форма на управление[редактиране | редактиране на кода]

Формата на управление е феодална демократична република. Управлява се от Новгородско вече. Вечето е имало функциите на народно събрание, избирайки посадник (наместник), хилядник (длъжностно лице на княза) и владика. Князете на Новгород се избират от вечето, като обикновено са управляващи в някое от съседните княжества. Функциите им били гражданският съд и отбраната, а при война той е военачалник. За държавен глава на Новгород се смятал посадникът, председател на вечето. Хилядникът се занимавал с финансите и търговския съд.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Новгород се делял на 2 половини на двата бряга на река Волхов. Те са Софийска и Търговска. Отделно половините са разделени на 5 края: Загородски, Неревски, Людин, Славенски и Плотницки. Всеки край имал свое вече. По време на война всеки край образувал своя армия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]