Новгородска република
| Новгородска република | |
| 1136 – 1478 | |
 Герб | |
 Новгородската република през 1400 г. | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Новгородска република |
| Местно име | Новгородская республика, Новгородскаѧ земьлѧ |
| Официален език | древноновгородски диалект |
| Неофициален език | староруски |
| Континент | |
| Столица | Новгород |
| Най-голям град | Новгород |
| Валута | Новгородска гривна |
| Управление | |
| Форма | република |
| княз | |
| 1136 – 1138 | Святослав Олгович |
| 1470 – 1471 | Михаил |
| наместник (посадник) | |
| 1477 – 1478 | Фома Курятник |
| хилядник (тысяцкий) | |
| 1476 – 1477 | Фьодор Лукинич |
| Законодателна власт | Новгородско вече |
| История | |
| Епоха | Средновековие |
| княз Всеволод Мстиславич абдикира. Начало на републиката | 1136 |
| Новгород пада под влияние на златната орда | 1259 |
| отделяне на Псков като самостоятелна република | 1348 |
| присъединяване към Москва | 1478 |
| Население | |
| Религия | православие |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Днес част от |  Русия |
| Новгородска република в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Новгородската република е средновековна болярска феодална република, съществувала на територията на Новгородската земя от 1136 до 1478 г. Днешната Новгородска област е неразделна част от тази държава.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Обикновено Велики Новгород се владее от този княз, който заема киевския престол. Това му позволява да контролира пътя от варягите към гърците.[1] През 1136 г. княз Всеволод Мстиславич (син на Мстислав I) абдикира от княжеския престол и отива в изгнание. Използвайки недоволството на новгородците (въстание от 1136 г.) болярите налагат републиканска форма на управление, но се запазва и титлата „княз“. Висш орган на републиката е Вечето, което избира новгородската управа и взема решение по важните въпроси.[2]
Най-голямата заплаха за независимостта на републиката са князете на Владимиро-суздалското княжество, които през 1170 г. организират поход към републиката, но не успяват да я превземат. В началото на XIII век Псковската република става автономна, но остава в състава на Новгород.
По времето на монголското нашествие щети са нанесени само на част от новгородските земи. През 1240 г. княз Александър Невски побеждава шведите в битка при река Нева, оттам получава и прозвището си „Невски“. В началото на XIV век за княжеския престол спорят Тверското и Московското княжество. Новгородците, както и Златната орда, са на страната на Москва, затова Михаил Тверски предприема поход срещу републиката, но се проваля. През 1348 г. Псковската република получава независимост.
През 1456 г. Новгородската република и Московското княжество подписват договор, според който е увеличена властта на великия княз в Новгород. През 1471 г. Иван III започва поход срещу Новгород, който в края на 1477 г. пада под обсада, а в януари следващата година републиката окончателно е присъединена към Московското княжество.
Политическо устройство
[редактиране | редактиране на кода]Формата на управление е болярска феодална република. Управлява се от Вече, но фактически господари на Вечето са т.нар. „300 златни пояса“ – най-видните боляри.[2] Вечето има функциите на народно събрание, избирайки посадник (наместник), хилядник и владика. Князете на Новгород се избират от вечето, като обикновено това са князе, управляващи в някое от съседните княжества. Князът символизира единството с останалата част от Русия, но функциите му са силно ограничени до опазване на реда и отбраната, като при война той е военачалник. Дори резиденцията на княза е извън кремъла, на Ярославово дворище (по-късно в Рюриково Городище, на няколко километра извън града). За държавен глава на Новгород се смята посадникът, председател на Вечето. Той оглавява правителството, в негови ръце са управлението и съдът. Фактически за посадници се избират боляри от четирите най-големи рода. Втората длъжност по важност е епископът (впоследствие архиепископ). Той контролира хазната и външните отношения, има и собствен пол. Хилядникът се занимава със събирането на данъците, градското опълчение и търговския съд.[3]
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Цялата Новгородска земя е разделена на пет области (пятины). Самият Велики Новгород се дели на 2 половини, разположени на двата бряга на река Волхов: Софийска и Търговска. Освен това градът се дели на пет района (концы): Загородски, Неревски, Людин, Славенски и Плотницки. Наред с градското Вече съществуват и районни вече. По време на война всеки район формира своя военна част.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Орлов 2012, с. 51.
- 1 2 Орлов 2012, с. 51 – 2.
- 1 2 Орлов 2012, с. 52.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Орлов, А.С. и др. История на Русия. София, Труд, 2012. ISBN 978-954-398-179-3. с. 629.