Тартария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Тартария, или Татария е географски термин, използвавн в западноевропейската литература и картография по отношение на обширни области, простиращи се от Каспийско море до Тихия океан и от Централен Сибир до Тибет. Използването на тази терминология продължава от XIII до XIX век. Пространството, наричано Тартария, в съвременната европейска географска наука обхваща Централна Азия, Монголия, (вкл. Вътрешна Монголия), Туркестан и Южен Сибир. В по-широк смисъл областта обхваща и части от Източна Европа - Крим и Северното Причерноморие, както и Манджурия в Далечния Изток. Тези территории представляват засушливи степи и полупустини, чието основно население в миналото се е занимавало с номадско скотовъдство. Те са населявани както тогава, така днес от тюркски и монголски племена и народи, наричани по онова време с общото наименование татари.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gorshenina, Svetlana. L'invention de l'Asie centrale: histoire du concept de la Tartarie à l'Eurasie. – Droz, 2014, ISBN 9782600017886, р. 702.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]