Обсада на Багдад (1258)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обсада на Багдад
Близкоизточен поход на монголите
Bagdad1258.jpg
Армията на Хулегу обсажда Багдад
Информация
Период 29 януари10 февруари 1258 г.
Място Багдад, Месопотамия
Резултат Решителна монголска победа
Воюващи страни
Black flag.svg Абасидски халифат
Flag of Ayyubid Dynasty.svg Аюбиди
Монголска империя
Илханат
перси
Rubenid Flag.svg Арменско кралство Киликия
Sakartvelo - drosha.svg Кралство Грузия
Armoiries Bohémond VI d'Antioche.svg Антиохийско княжество
китайци
Командири
Black flag.svg Ал Мустасим (екзекутиран)
Black flag.svg Муджахедудин
Black flag.svg Сюлейман шах (екзекутиран)
Black flag.svg Карасункур]
Хулегу хан
Аргун ака
Байджу
Бука-Тимур
Сунитай
Китбука
Коке Илге[1]
Сили
50 000 40 000+ монголи, главно конница[2]
12 000 арменска конница
40 000 арменска пехота
грузинска пехота
1000 китайски артилеристи и инженери
Жертви и загуби
50 000 войници
100 000 цивилни
неизвестни, но считани за минимални

Обсадата на Багдад продължава от 29 януари до 10 февруари 1258 г.

Багдад, столица на Абасидския халифат, е обсажен, превзет и опустошен от монголски войски на Илханата и техни съюзници. Монголите са под командването на Хулегу хан, брат на хагана Мунке и възнамерявали да разширят владенията си в Месопотамия, но не директно да унищожат халифата. Мунке инструктира Хулегу да нападне Багдад, ако халифът Ал Мустасим откаже монголските искания за подчинение на хагана и плащане на данък под формата на военна подкрепа за монголските сили в Иран.

Хулегу започва кампанията си в Иран с няколко офанзиви срещу низаритски групи, включителнo асасините, чиято крепост Аламут превзема. След това се отправя към Багдад, искайки от Ал Мустасим да приеме условията на Мунке. Въпреки че Абасидите не са се подготвили за нашествието, халифът вярва че Багдад не може да падне и отказва да се подчини. Хулегу обсажда града, който се предава след 12 дни. Монголите опустошават града, екзекутират Ал Мустасим и избиват много от жителите. Счита се че обсадата слага края на т. нар. ислямски златен век, когато арабите разширяват владенията си от Иберийския полуостров до Синд.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. John Masson Smith, Jr. Mongol Manpower and Persian Population, pp.276
  2. John Masson Smith, Jr. - Mongol Manpower and Persian Population, pp.271-299
  3. Matthew E. Falagas, Effie A. Zarkadoulia, George Samonis (2006). "Arab science in the golden age (750–1258 C.E.) and today", The FASEB Journal 20, pp. 1581–1586.