Иконийски султанат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иконийски (Румелийски) султанат
на турски: Anadolu Selçuklu Devleti
на персийски: سلجوقیان روم
Saljūqiyān-i Rūm
— де факто: независим султанат
де юре: подчинен на халифата —
1077 – 1308
Anatolia 1097.svg
Континент Азия
Столица Никея (Изник)
Коня
Сивас
Официален език

персийски (в двора и литературата)[1][2]

старо-анадолски турски (Eski Anadolu Türkçesi)[3]
гръцки ((за съдебни и административни цели))[4]
Религия сунитски ислям
Форма на управление де факто: независим султанат
де юре: подчинен на халифата[5]
Династия Селджукиди
Абасидски халиф
1031 – 1075 Ал Каим
1180 – 1225 Ал Насър
султан
1077 – 1086 Сюлейман ибн Кутулмъш (първи)
1303 – 1308 Месуд II (последен)
История Развито Средновековие
Битка при Манцикерт 1071
Битка при Кьосе даг 1243
Площ
400,00 km²
Предшественик
Византия
Велики Селджук
Наследник
Малоазийски бейлици
Османска империя
Илханат
Арменско кралство Киликия
Иконийски (Румелийски) султанат в Общомедия

Иконийски султанат, Румски султанат или просто Рум е средновековна мюсюлманска държава на селджуците в Мала Азия, просъществувала между 1077 и 1307 г.

След битката при Манцикерт, тюркските племена постепенно овладяват Мала Азия – дотогава византийска тема Анатоликон.

Първоначално столица на държавата е Никея, но след отвоюването на града от кръстоносците и възвръщането му на византийците, центърът на султаната се премества в Кония (Иконя), откъдето идва и наименованието Иконийски султанат. След 1243 г. изпада във васално състояние на Илханата и в крайна сметка се разпада на малоазийски бейлици. Един от тях (най-северозападният) слага началото на османската династия и империя през 1299 г.

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Иконийският султанат се отделя от Велики Селджук като една от последиците от битката при Манцикерт (1071). През 1077 година селджукският военачалник Сюлейман ибн Кутулмъш, природен брат на султана на Велики Селджук Малик Шах I, идва на власт в Западна Мала Азия. През 1075 г. той завладява византийските градове Никея (Изник) и Никомедия (Измит). Две години по-късно се обявява за султан на независима държава на селджуците с център в Никея. Името „Султанат на Рум“ идва от арабски и персийски извори, в които територията на Мала Азия е известна като Рум, тъй като е била дълго време римско/византийско владение. Макар да е населен с християни, арменци, гърци, сирийци и персийски мюсюлмани, съвременниците го наричат „Турция“ [6].

Разширяване[редактиране | редактиране на кода]

Разширяване на Иконийския султанат

Сюлейман е убит в Антиохия през 1086 г. от Тутушем I, владетел на селджукска Сирия, а синът му, Кълъч Арслан I е хвърлен в тъмница. След смъртта на Малик шах (1092 г.) Кълъч Арслан е освободен и веднага заема земите на баща си. Там той е победен от войските на Първия кръстоносен поход и се оттегля в южно-централна Анатолия, където установява столицата на държавата си в Икония.

Разцветът на султаната е в края на XII и началото на XIII век, когато в хода на византийско-селджукските войни той успява да отнеме от Византия ключови пристанища по бреговете на Черно и Средиземно море. На изток султанатът приобщава други тюркски държави и достига до езерото Ван. През него минават търговски пътища от Иран и Централна Азия през Мала Азия. През този период особено силни са търговските връзки с генуезците. Увеличеното богатство на султаната води до поглъщането на някои от източноанадолските бейлици (Данишменди, Салтукиди, Ортокиди).

Упадък[редактиране | редактиране на кода]

Нахлуването на монголите в Азия през 1242 г. бележи началото на упадъка на султаната. На 26 юни 1243 г. армията на султана и неговите съюзници е победена от монголите в битката при Кьосе даг. В резултат на това Иконийският султанат попада във васална зависимост от монголския Илханат. Това положение се запазва през остатъка от XIII век. Последният иконийски султан Месуд II и неговият син са убити през 1308 г., с което султанатът престава да съществува. След него остават множество малоазийски бейлици, сред които османският по-късно ще даде начало на Османската империя.

Иконийски султани[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Grousset, Rene, The Empire of the Steppes: A History of Central Asia, (Rutgers University Press, 2002), 157; "...the Seljuk court at Konya adopted Persian as its official language."
  2. Bernard Lewis, Istanbul and the Civilization of the Ottoman Empire, (University of Oklahoma Press, 1963), 29; „The literature of Seljuk Anatolia was almost entirely in Persian...“.
  3. "Modern Turkish is the descendant of Ottoman Turkish and its predecessor, so-called Old Anatolian Turkish, which was introduced into Anatolia by the Seljuq Turks in the late 11th century ad.". // Encyclopædia Britannica. Посетен на 30 September 2017.
  4. Andrew Peacock and Sara Nur Yildiz, The Seljuks of Anatolia: Court and Society in the Medieval Middle East, (I.B. Tauris, 2013), 132; „The official use of the Greek language by the Seljuk chancery is well known“.
  5. Holt, Peter M.. Some Observations on the 'Abbāsid Caliphate of Cairo. // Bulletin of the School of Oriental and African Studies 47 (3). University of London, 1984. DOI:10.1017/s0041977x00113710. с. 501 – 507.
  6. Seljuq. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 10 октомври 2019. (на английски)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]