Анатоликон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Византийска Мала Азия (740 г.)
Византийските теми в Мала Азия ок. 842 г.

Темата Анатоликон (на старогръцки: Άνατολικόν [θέμα], Anatolikon [Thema], θέμα Άνατολικῶν, thema Anatolikōn) е византийска тема в централна Мала Азия (днешна Турция). През средата на 8 век тя е най-важната византийска тема.

Заедно с трите начални теми е създадена през средата на 7 век. Темата получава името от „Анатоликите“, войската на magister militum per Orientem (латински Oriens = на старогръцки: Άνατολῆ, Anatolē), която се е оттеглила там заради ислямските завоевания. [1]

Като тема е спомената за пръв път през 669 г. Понеже граничи директно с вражеския ислямски халифат и е подпомагана от императорите от Сирийската династия, темата Анатоликон била най-важната във Византия. [2] През 714 г. тогавашният стратег (stratēgós) на Анатоликон, Лъв Исавър, сам се провъзглася за император (Лъв III). През 803 г. въстава стратегът Барданес Туркос.

Темата Анатоликон е спомената за последен път в източниците през 1077 г., когато нейният стратег, Никифор Вотаниат, се обявява за император.[3] малко по-късно цялата територия попада на селджуките.

Столица на темата е Аморион до разграбването през 838 г.[3][4] След това резиденцията на стратега вероятно е в близкия Полиботос.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gyftopoulou 2003, Chapter 1.
  2. Gyftopoulou, 2003 Chapter 3
  3. а б Kazhdan 1991, с. 90 .
  4. Pertusi 1952, с. 115 .
  5. Gyftopoulou 2003, Chapter 5.1 .

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]