Тема (Византия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тема.

Първите теми след смъртта на Ираклий и загубата на Светите земи с Божи гроб – 650 г.
Византийските теми през 950 г.
Темите във Византийската империя в 1025 г., непосредствено след завладяването на България и ренесанса на Македонската династия

Темата (на гръцки: thema, буквално „това, което е положено в основата“) е основна военно-административна област на Източната Римска империя след изместването на латинския език от средногръцкия език (ромайки глосса) като официален и лингва франка в държавата.

Темите започват да се формират към 40-те – 50-те години на VII век (т.е. след смъртта на император Ираклий и по времето на неговия внук Констанс II). Тяхното създаване е продиктувано от загубата на Светите земи и Божи гроб от арабските завоеватели, изповядващи исляма. Темите заменят системата на провинциалните диоцези, установени от императорите Диоклециан и Константин I. Първите теми са създадени на основата на местодислокацията на римските легиони в Източната Римска империя, като техните имена съответстват на военни части, т.е. те ги преповтарят в основата си. Темната организация и провинциална система достигна своя апогей в IX-X век, когато са разделени редица стари теми и обособени нови, а също и създадени в новозавоюваните земи от империята.

След завладяването на Първото българско царство неговата територия също е обхваната от темната система. Северна България е обособена в Паристрион с център Дръстър, Югозападна България – България (Скопие), северозападните части – Сирмиум (Срем), крайните югозападни земи – Дирахий (Драч), Източна Тракия – Македония, земите по река Струма – Стримон, а земите около Солун – Тесалоники – с център Солун. Крайните източни територии стават Тракия Навсякъде са назначени византийски управители, наречени общо стратези.

Първоначалната темна система търпи сериозни промени в XI-XII век, по времето на втория разцвет на империята, при управлението на Македонската династия. Към края на XI век, след катастрофата в битката при Манцикерт и с началото на Кръстоносните походи, терминът постепенно излиза от официална употреба с наложилите се принудително промени, но все пак остава да се използва по отношение на провинциалната и финансово-фискалната система досами края на империята – 29 май 1453 г., когато се изчерпва от съдържание и централната имперска тема.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]