Паристрион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паристрион
— тема на Византия —
1001 – 1185
Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година
Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година
Столица Йоанопол[1]
История Средновековие
Предшественик
Първо българско царство
Наследник
Второ българско царство
Днес част от Флаг на България България
Флаг на Румъния Румъния

Тема Паристрион е тема (военноадминистративна единица) в България по време на византийската власт. Означава „Подунавие“.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 971 година Византия завладява Североизточна България заедно със столицата Преслав от Йоан I Цимиски. След неговата смърт обаче България, начело с комитопулите, преминава в настъпление и успява да си върне тази територия. Тя остава българска до 1001 година, когато император Василий II Българоубиец преминава в контранастъпление и присъединява цялата територия между Дунав и Стара планина. След осеммесечна обсада пада Видин, една от най-силните крепости там. По-късно под властта на Византия падат и останалите български територии.

Тема Паристрион[редактиране | редактиране на кода]

След падането на България под византийско владичество българските земи на юг от Дунав са разделени съгласно темната организация. Създадена е и тема Паристрион. Обикновено се приема, че тя е създадена в началото на XI век, след покоряването на Североизточна България от Василий II Българоубиец.[2]. Някои, предимно румънски историци изказват становището, че темата е образувана още след завладяването на североизточните български земи отсам и отвъд Дунав от император Йоан Цимисхий в 971 година.[3] Васил Златарски приема, че тема Паристрион е учредена не по-рано от 60-те години на XI век.[4]

Темата Паристрион обхваща територията между Дунав и Стара планина, тоест днешна Северна България. За управител е назначен византиец. Още след покоряването и там се настаняват силни войски, тъй като областта е на северната граница на Византия. Център на темата става град Дръстър (днес Силистра). В следващите години темата е подложена на варварски нашествия от страна на узи, кумани, печенеги. Тук избухват бунтът на Нестор (в Силистра) и въстанието на Асен и ПетърТърново). Освободена през 1185 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
  2. История на България, т. 3, Втора българска държава, София 1982, с. 23, с. 105, бел. 1
  3. Божилов, Иван. Към въпроса за византийското господство на Долния Дунав в края на Х в, Studia Balcanica, II, 1970, с. 75 – 96, Божилов, Иван. Печатът на Леон Сарацинопул – стратег на Йоанопол и Доростол, Исторически преглед, год. XXXVI, 1970, кн. 5
  4. Златарски, Васил Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934, с. 16
Византийски теми в България Флаг на Византия
Теми
Паристрион | Македония | България | Тракия | Сирмиум | Дирахий | Солун | Стримон | Филипопол
     Портал „Византия“         Портал „Византия          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Румъния“         Портал „Румъния