Македония (тема)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.

Македония
Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 г.
Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 г.

Тема Македония (на гръцки: θέμα Μακεδονίας) е военноадминистративна област във Византия, която обхваща Северозападна и част от Източна Тракия[1]. Създадена е между 789 и 802 г. Нейно средище е град Адрианопол.[2] Както и другите теми, тя е управлявана от управител – стратег. Ранни сведения за нея дава Ибн Хурдазбих през IX век[3].

От тема Македония произхожда император Василий I Македонец – основател на т. нар. Македонска династия[1], която управлява Византия от 867 до 1056 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията на тема Македония е честа арена на вековния сблъсък между България и Византия, тя преминава ту в българско, ту във византийско владение до падането на България под византийска власт. Седалището на административната област е в Адрианопол. Арабските географи Ибн Хурдазбих (847 г.) и ибн ал Фадих (903 г.) пишат, че тази област се простира между „Дългата стена“ на изток до „земите на славяните“ на запад и от Морето аш-Шамнеясно? ] до границите на България. Това сочи, че македонската тема географски не е тъждествена на историческия регион Македония, а византийската администрация по-скоро има предвид Западна Тракия.[4]

Ибн Хурдазбих добавя, че провинция Македония се прекосява за петнадесет дни надлъж и за пет дни нашир, а в нея има три крепости. Темата Македония е завладяна и присъединена към България от цар Симеон I, но по силата на мирния договор от 927 година Византия си връща голяма част от нея. По-късно темата е във византийски ръце до 1204 година, когато латинските рицари от IV кръстоносен поход завладяват Константинопол. Тук се състои и битката при Адрианопол. Тема Македония отново е включена в българските предели през 1205 година от цар Калоян.

Византийска Гърция, ок. 900 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Острогорски, Г. История на византийската държава, София 1998, ISBN 954-8079-92-5, с. 315 – 316
  2. Fine, J. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, University of Michigan Press, 1991, ISBN 0-472-08149-7, p. 79
  3. Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 954-9942-03-1, стр. 27
  4. Kazhdan 1991, с. 1262.