Ишим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката. За града вижте Ишим (град).

Ишим
на казахски: Есіл
на руски: Ишим
Reka Ishim Petropavlovskij gidrouzel.jpg
Реката при Петропавловск
Ишим (Есіл).PNG
Водосборен басейн
Общи сведения
Местоположение Казахстан, Русия
Дължина 2450 km
Водосборен басейн 177 000 km²
Отток 56,3 m³/s
Начало
Място планините Нияз
Координати 50°38′04.56″ с. ш. 73°11′40.55″ и. д. / 50.6346° с. ш. 73.1946° и. д.
Устие
Място Иртиш
Координати 57°41′53.16″ с. ш. 71°11′51″ и. д. / 57.6981° с. ш. 71.1975° и. д.
[[commons:Category:Ishim River|Ишим
на казахски: Есіл
на руски: Ишим
]]
в Общомедия

Ишим (на казахски: Есіл, на руски: Ишим) е река в Казахстан и Русия, ляв (и най-дългият) приток на река Иртиш. Има дължина от 2450 км, а площта на нейния водосборен басейн е 177 хил. км².

География[редактиране | редактиране на кода]

Река Ишим води началото си от планините Нияз, разположени в северните покрайнини на Казахските възвишения. В горното си течение преминава през тясна долина със скалисти брегове. В по-ниската си част в близост до казахската столица Астана реката се разширява. В района на град Атбасар тече в югозападна посока и малко преди град Державинск сменя рязко посоката на течнието си на север-североизток. В най-долното си течение река Ишим тече през Западносибирската равнина, където образува множество завои и меандри. Малко преди да се влее в Иртиш при град Уст Ишим, навлиза в блатиста местност.

Хидрология

Река Ишим се захранва предимно от топенето на снеговете. Има високо непродължително пролетно пълноводие с максимум през май-юни. Следва продължително маловодие от лятото до зимата.

Средният отток при село Викулово (215 км преди устието) е 56,3 м³/сек, а най-големият – 686 м³/сек. Реката замръзва в началото на ноември и се размръзва в периода април-май. Нейните основни притоци са: Колутон, Жабай, Аканбурлук и Терисакан. По реката има 2 язовира – Вячеславското и Сергеевското водохранилище. ТЯ е плавателна в продължение на 270 км от Сергеевското водохранилище до Петропавловск и от Викулово до устието. Водите НА РЕКАТА се използват за водоснабдяване и напояване.

Обекти

Ишим преминава през територията на:

По течението на реката са разположени следните селища и язовири:

Плавателен Ишим[редактиране | редактиране на кода]

Според президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев Астана е избрана за столица отчасти и заради на присъствието на реката. Тя разделя града на 2 части - на десния (северен) бряг е разположен старият град, на левия (южен) бряг се простират нови правителствени сгради: Ак Орда, Дом на правителството, Върховен съд, както и много престижни апартаменти и жилищни комплекси.

Описание на проекта

От 1998 година река Ишим в района на новата столица е активно управлявана. Това се прави, от една страна, за да се контролират кратките наводнения през пролетта, а от друга – за да се поддържа постоянно ниво на водата, което да осигури възможност за отдих на столичаните и за добър външен вид на речното корито. За целта градските власти в бързо разрастващата се столица предприемат изпълнението на проект "Плавателен Ишим". Той предвижда 22,5 км от реката в района на Астана да стане плавателна[1].

Проектът ще се осъществява 3 фази. Първата фаза обхваща участък на реката от улица "Саръарка" до резиденцията на президента Ак орда. Според проекта дълбочината на канала ще се увеличи, инженерната мрежа, минаваща по дъното на реката, ще бъде преустроена. Край бреговете ще бъдат изградени кейове със съоръжения за пътници и ще бъдат поставени навигационни знаци по дължината на плавателния участък[1]. Освен пътнически 50-местни кораби по реката се предвижда да навигират леки катери[1]. В процеса на реконструкция на коритото на реката се предвиждат да бъдат създадени няколко острова, на които ще бъдат разположени яхтклубове, спасителни станции, места за отдаване под наем на лодки и катамарани, кафенета и ресторанти, плажната ивица с необходимото оборудване[1]. През 2008 година първата фаза на проекта е завършена[2], а през юни 2009 г. плаването по Ишим е открито официално[3].

Екологични последици

Проектът "Плавателен Ишим" търпи критики заради екологическите последствия, които оставя след себе си. Според експерти проектът представлява екологична бомба със забавено действие[1]. Мащабното хидротехническо строителство нарушава естественния хидроложки режим на реката[4]. Поради строежа на язовирни стени в района на столицата Астана на долу по течението на реката през пролетта на 2010 година се наблюдава критически минимум на водите. Пресъхват крайречни езера, измира рибата в реката[5]. В последните няколко години се наблюдава недостатъчно запълване на речното русло[1].

Река Ишим в Астана, 2008 г.

Водите в района на столицата Астана са замърсени. Негативно влияние над естествената речна система оказва и незаконното строителство на частни диги и мирководоеми.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Грязные игры на берегах столичных рек. // Zakon.Kz, 2 декември 2006. Посетен на 29 ноември 2011.
  2. Завершена первая очередь проекта «Судоходный Ишим» - аким столицы. // Zakon.Kz, 12 декември 2008. Посетен на 29 ноември 2011.
  3. Открытие судоходства на реке Ишим. // Turistu.Kz, 10 юни 2009. Посетен на 29 ноември 2011.
  4. Деформации русловых процессов реки Ишим под влиянием антропогенных факторов. // Еcotex.Ru, 25 юли 2011. Посетен на 29 ноември 2011.
  5. СКО в реке Ишим критически низкий уровень воды. // Zakon.Kz, 15 май 201о. Посетен на 29 ноември 2011.