Костанайска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Костанайска област
Қостанай облысы
      
Герб
Kost obl.svg
Страна Флаг на Казахстан Казахстан
Адм. център Костанай
Площ 196 001 km²
Население (2019) 872 795 души
4,45 души/km²
Райони 16 + 4
Губернатор Архимед Мохамбетов
Костанайска област в Общомедия

Костанайска област (на казахски: Қостанай облысы; на руски: Костанайская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 196 001 km² (6-то място по големина в Казахстан, 7,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 872 795 души[1] (7-мо място по население в Казахстан, 4,75% от нейното население). Административен център град Костанай. Разстояние от Нурсултан до Костанай 704 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият град в Костанайска област е град Костанай утвърден за град през 1883 г. под името Кустанай. Останалите 4 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1939 г. (Житикара, до 1997 г. Джетигара) до 1971 г. (Лисаковск). Кустанайска област е образувана на 29 юли 1936 г. от 11 района от Актюбинска област и 1 район от Карагандинска област. На 23 ноември 1970 г. южните части на областта влизат в състава на новообразуваната Тургайска област, съществувала до 2 юни 1988 г., когато е присъединена към Кустанайска област. През август 1990 г. Тургайска област отново е възстановена. На 17 юни 1997 г. град Кустанай е преименуван на Костанай, в т.ч. и областта на Костанайска област. На същата дата Тургайска област за втори път е разформирована, като областният ѝ център град Аркалък и 2 нейни района преминават към Костанайска област, а 3 района – към Акмолинска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Костанайска област заема северозападната част на Казахстан. На северозапад и север граничи с Оренбургска, Челябинска и Курганска област на Русия, на изток – със Североказахстанска и Акмолинска област, на югоизток – с Карагандинска област и на югозапад – с Актобенска област. В тези си граници заема площ от 196 001 km² (6-то място по големина в Казахстан, 7,2% от нейната площ). Дължина от север на юг 650 km, ширина от запад на изток 400 km.[2][3]

Релеф, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Костанайска област е разположена в Задуралието, предимно в степната зона, като обхваща почти цялата територия на Тургайското и източните части на Уралското плато с преобладаващи височини 200 – 300 m. Двете плата са със стръмни склонове, разчленени от оврази, судолия и дълбоката долина на река Тобол. Източно от тях, от север на юг се простира Тургайската падина с широките долини на реките Убаган и Тургай и дълга верига от солени езера. Северозападната част на областта е заета от предпланински равнини и крайните югоизточни разклонения на Урал, а североизточната – е наклонената на север Предтургайска равнина (югозападната част на Западносибирската равнина) с височина 120 – 150 m, с плосък релеф и обилие от малки езера. В крайната югоизточна част на областта се простират югозападните разклонения на Казахската хълмиста земя, с редуващи се хълмове, плата и оврази. Тук, на 70 km южно от град Аркалък, на границата с Карагандинска област се намира най-високата точка на областта 492 m (49°38′33″ с. ш. 66°49′33″ и. д. / 49.6425° с. ш. 66.825833° и. д.).[2][3]

Недрата на областта са богати на полезни изкопаеми, особено желязна руда (находищата на магнетитови руди – Соколовско, Сарбайско, Качарско и др., кафяви оолитови железни руди – Аятски и Лисоковски железнорудни басейни). Има находища на боксити (Верхнетоболски и Убагански бокситоносни райони), никел, титан. Големи са запасите и от нерудни полезни изкопаеми: азбест (Жетигара), кафяви въглища (езерото Кушмурун) и строителни материали.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е рязко континентален, с продължителна студена и малоснежна зима и горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -19°С на север до -17°С на юг. Средната юлска температура се колебае от 18 – 19°С на север до 24,2°С на юг. Характерни явления през зимата са снежните виелици, а през лятото суховеите и прашните бури. Годишната сума на валежите варира от 300 – 350 mm на север до 220 – 240 mm на юг. Максимумът на валежите е през лятото с резки годишни колебания. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е от 150 – 175 денонощия на север до 175 – 185 денонощия на юг.[2][3]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на областта е рядка. Най-голямата река е Тобол (от басейна Об), която протича през северозападната ѝ част с горното си течение. Нейни основни претоци са: Синтасти, Аят, Уй (леви); Убаган (десен). На юг текат големите реки Тургай и Улъ-Жъланшък. Всичките реки в областта са с предимно снежно подхранване, като през пролетта силно се разливат (90 – 95% от годишния им отток), а през лятото намаляват или частично пресъхват. За задържането на пролетните води са изградени множество малки водохранилища и язовири. В областта има множество сладководни (Алабота, Койбагар, Саръкол, Бозшакол, Тениз и др.) и солени (Кушмурун, Жаксъ-Алакол, Карасор, Саръкопа и др.) езера. Всички те през пролетта увеличават многократно площта си, а през лятото силно намалят, а някои от тях и напълно пресъхват и се превръщат в сори и солончаци.[2][3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В северната част на Костанайска област са развити черноземните почви (над 25% от територията), заети от неразорани участъци с коилово-тревиста степна растителност, редуваща се на север (в пределите на лесостепната област) с брезово-осикови и борови горички. Южно от тях са развити кестеняви почви с типчаково-коилова растителност и малки борови горички върху опесачени почви. По долините на реките има дървесно-храстови формации и речни ливади, а по бреговете на езерата – тръстика. Във връзка със земеделието почти всички райони заети от черноземни и кестеняви почви са разорани. Южните и югоизночните части на областта са заети от пелиново-солянкова и тревисто-пелинова растителност, развита върху кафяви и сиви почви. Покрай реките Тургай и Улъ-Жъланшък се срещат участъци от пясъчни масиви с бархани, а понижените райони са заети от солонци и саксаул. Животинският свят е представен от вълк, лисица, сърна, язовец, зайци, гризачи (лалугер, полска мишка), влечуги (костенурки, гущери, змии), множество видове птици (чучулига, жерав, тетерев, кълвач, бяла и сива яребица и водоплаващи птици покрай реките и езерата).[2][3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Костанайска област област е наброявало 872 795 души (4,75% от населението на Казахстан). Гъстота 4,45 души/km².

Етнически състав на Костанайска област[4]
Етнически групи 1989 % 1999 % 2007 % 2019 %
руснаци 43.72 42.27 41.2 40.97
казахи 22.86 30.93 34.9 40.76
украинци 14.56 12.82 11.9 8.22
германци 9.02 5.64 3.8 3.11
беларуси 2.89 2.46 1.47
татари 2.27 1.97 1,83
поляци 0.23 0.21
други етноси 4.46 3.70 8.2

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Костанайска област се дели на 16 административни района, 5 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 1 град с районно подчинение и селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Костанайска област
Административно-териториално деление на Костанайска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2019 г.)
Административен център Население
(2019 г.)
Разстояние до Костанай
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
17.Аркалък 15 887 40 803 гр. Аркалък 28 248 457
18.Костанай 240 243 031 гр. Костанай 212 607 - Улба
19.Лисаковск 100 45 425 гр. Лисаковск 36 011 112 Октябърски
20.Рудни 193 143 426 гр. Рудни 115 297 43 Горняцки, Качар
Административен район
1.Алтънсарински район 6400 13 846 с. Убаган 335 45
2.Амангелдински район 22 600 16 475 с. Амангелди 7306 404
3.Аулиеколски район 11 100 42 176 с. Аулиекол 10 745 106 Кушмурун
4.Денисовски район 6700 18 376 с. Денисовка 4576 167
5.Джангелдински район 37 600 12 251 с. Тургай 4603 554
6.Житикарински район 7312 48 261 гр. Житикара 34 736 215
7.Камистински район 12 100 12 362 с. Камисти 4577 236
8.Карабалъкски район 6900 27 534 сгт Карабалък 11 372 126
9.Карасуски район 12 800 25 258 с. Карасу 3554 156
10.Костанайски район 7500 71 157 сгт Затоболск 24 575 4
11.Мендикарински район 6610 27 279 с. Боровской 9422 85
12.Наурзумски район 15 200 10 766 с. Караменди 4625 196
13.Саръколски район 6116 20 553 сгт Саръколски 8981 134
14.район Баимбет Майлин 7600 24 853 с. Айет 3418 95 Тобол
15.Узунколски район 7157 21 060 с. Узункол 5870 162
16.Фьодоровски район 7200 25 543 с. Фьодоровка 6459 78

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]