Костанайска област

Костанайска област Қостанай облысы
област в Казахстан
Страна	Казахстан
Адм. център	Костанай
Площ	196 001 km²
Население	872 795 души (2019) 4,45 души/km²
Райони	16 + 4
Губернатор	Архимед Мохамбетов
Официален сайт	www.kostanay.gov.kz
Костанайска област в Общомедия

Костанайска област (на казахски: Қостанай облысы; на руски: Костанайская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 196 001 km² (6-о място по големина в Казахстан, 7,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 872 795 души (7-о място по население в Казахстан, 4,75% от нейното население). Административен център град Костанай. Разстояние от Астана до Костанай 704 km.

Историческа справка

Най-старият град в Костанайска област е град Костанай утвърден за град през 1883 г. под името Кустанай. Останалите 4 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1939 г. (Житикара, до 1997 г. Джетигара) до 1971 г. (Лисаковск). Кустанайска област е образувана на 29 юли 1936 г. от 11 района от Актюбинска област и 1 район от Карагандинска област. На 23 ноември 1970 г. южните части на областта влизат в състава на новообразуваната Тургайска област, съществувала до 2 юни 1988 г., когато е присъединена към Кустанайска област. През август 1990 г. Тургайска област отново е възстановена. На 17 юни 1997 г. град Кустанай е преименуван на Костанай, в т.ч. и областта на Костанайска област. На същата дата Тургайска област за втори път е разформирована, като областният ѝ център град Аркалък и 2 нейни района преминават към Костанайска област, а 3 района – към Акмолинска област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Костанайска област заема северозападната част на Казахстан. На северозапад и север граничи с Оренбургска, Челябинска и Курганска област на Русия, на изток – със Североказахстанска и Акмолинска област, на югоизток – с Карагандинска област и на югозапад – с Актобенска област. В тези си граници заема площ от 196 001 km² (6-о място по големина в Казахстан, 7,2% от нейната площ). Дължина от север на юг 650 km, ширина от запад на изток 400 km.

Релеф, полезни изкопаеми

Костанайска област е разположена в Задуралието, предимно в степната зона, като обхваща почти цялата територия на Тургайското и източните части на Уралското плато с преобладаващи височини 200 – 300 m. Двете плата са със стръмни склонове, разчленени от оврази, судолия и дълбоката долина на река Тобол. Източно от тях, от север на юг се простира Тургайската падина с широките долини на реките Убаган и Тургай и дълга верига от солени езера. Северозападната част на областта е заета от предпланински равнини и крайните югоизточни разклонения на Урал, а североизточната – е наклонената на север Предтургайска равнина (югозападната част на Западносибирската равнина) с височина 120 – 150 m, с плосък релеф и обилие от малки езера. В крайната югоизточна част на областта се простират югозападните разклонения на Казахската хълмиста земя, с редуващи се хълмове, плата и оврази. Тук, на 70 km южно от град Аркалък, на границата с Карагандинска област се намира най-високата точка на областта 492 m (49°38′33″ с. ш. 66°49′33″ и. д.49.6425° с. ш. 66.825833° и. д.49.6425, 66.825833).

Недрата на областта са богати на полезни изкопаеми, особено желязна руда (находищата на магнетитови руди – Соколовско, Сарбайско, Качарско и др., кафяви оолитови железни руди – Аятски и Лисоковски железнорудни басейни). Има находища на боксити (Верхнетоболски и Убагански бокситоносни райони), никел, титан. Големи са запасите и от нерудни полезни изкопаеми: азбест (Жетигара), кафяви въглища (езерото Кушмурун) и строителни материали.

Климат

Климатът е рязко континентален, с продължителна студена и малоснежна зима и горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -19 °C на север до -17 °C на юг. Средната юлска температура се колебае от 18 – 19 °C на север до 24,2 °C на юг. Характерни явления през зимата са снежните виелици, а през лятото суховеите и прашните бури. Годишната сума на валежите варира от 300 – 350 mm на север до 220 – 240 mm на юг. Максимумът на валежите е през лятото с резки годишни колебания. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 150 – 175 денонощия на север до 175 – 185 денонощия на юг.

Води

Речната мрежа на областта е рядка. Най-голямата река е Тобол (от басейна Об), която протича през северозападната ѝ част с горното си течение. Нейни основни претоци са: Синтасти, Аят, Уй (леви); Убаган (десен). На юг текат големите реки Тургай и Улъ-Жъланшък. Всичките реки в областта са с предимно снежно подхранване, като през пролетта силно се разливат (90 – 95% от годишния им отток), а през лятото намаляват или частично пресъхват. За задържането на пролетните води са изградени множество малки водохранилища и язовири. В областта има множество сладководни (Алабота, Койбагар, Саръкол, Бозшакол, Тениз и др.) и солени (Кушмурун, Жаксъ-Алакол, Карасор, Саръкопа и др.) езера. Всички те през пролетта увеличават многократно площта си, а през лятото силно намалят, а някои от тях и напълно пресъхват и се превръщат в сори и солончаци.

Почви, растителност, животински свят

В северната част на Костанайска област са развити черноземните почви (над 25% от територията), заети от неразорани участъци с коилово-тревиста степна растителност, редуваща се на север (в пределите на лесостепната област) с брезово-осикови и борови горички. Южно от тях са развити кестеняви почви с типчаково-коилова растителност и малки борови горички върху опесачени почви. По долините на реките има дървесно-храстови формации и речни ливади, а по бреговете на езерата – тръстика. Във връзка със земеделието почти всички райони заети от черноземни и кестеняви почви са разорани. Южните и югоизночните части на областта са заети от пелиново-солянкова и тревисто-пелинова растителност, развита върху кафяви и сиви почви. Покрай реките Тургай и Улъ-Жъланшък се срещат участъци от пясъчни масиви с бархани, а понижените райони са заети от солонци и саксаул. Животинският свят е представен от вълк, лисица, сърна, язовец, зайци, гризачи (лалугер, полска мишка), влечуги (костенурки, гущери, змии), множество видове птици (чучулига, жерав, тетерев, кълвач, бяла и сива яребица и водоплаващи птици покрай реките и езерата).

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Костанайска област област е наброявало 872 795 души (4,75% от населението на Казахстан). Гъстота 4,45 души/km².

Етнически състав на Костанайска област

Етнически групи	1989 %	1999 %	2007 %	2019 %
руснаци	43.72	42.27	41.2	40.97
казахи	22.86	30.93	34.9	40.76
украинци	14.56	12.82	11.9	8.22
германци	9.02	5.64	3.8	3.11
беларуси	2.89	2.46		1.47
татари	2.27	1.97		1,83
поляци	0.23	0.21
други етноси	4.46	3.70	8.2

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Костанайска област се дели на 16 административни района, 5 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 1 град с районно подчинение и селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Костанайска област

Административно-териториално деление на Костанайска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2019 г.)	Административен център	Население (2019 г.)	Разстояние до Костанай (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
17. Аркалък	15 887	40 803	гр. Аркалък	28 248	457
18. Костанай	240	243 031	гр. Костанай	212 607	-	Улба
19. Лисаковск	100	45 425	гр. Лисаковск	36 011	112	Октябърски
20.Рудни	193	143 426	гр. Рудни	115 297	43	Горняцки, Качар
Административен район
1.Алтънсарински район	6400	13 846	с. Убаган	335	45
2.Амангелдински район	22 600	16 475	с. Амангелди	7306	404
3.Аулиеколски район	11 100	42 176	с. Аулиекол	10 745	106	Кушмурун
4.Денисовски район	6700	18 376	с. Денисовка	4576	167
5.Джангелдински район	37 600	12 251	с. Тургай	4603	554
6.Житикарински район	7312	48 261	гр. Житикара	34 736	215
7.Камистински район	12 100	12 362	с. Камисти	4577	236
8.Карабалъкски район	6900	27 534	сгт Карабалък	11 372	126
9.Карасуски район	12 800	25 258	с. Карасу	3554	156
10.Костанайски район	7500	71 157	сгт Затоболск	24 575	4
11.Мендикарински район	6610	27 279	с. Боровской	9422	85
12.Наурзумски район	15 200	10 766	с. Караменди	4625	196
13.Саръколски район	6116	20 553	сгт Саръколски	8981	134
14.район Баимбет Майлин	7600	24 853	с. Айет	3418	95	Тобол
15.Узунколски район	7157	21 060	с. Узункол	5870	162
16.Фьодоровски район	7200	25 543	с. Фьодоровка	6459	78

Външни препратки

• Официален уебсайт Архив на оригинала от 2008-11-03 в Wayback Machine.