Западноказахстанска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Западноказахстанска област
Батыс Қазақстан облысы
      
Герб
Zap-Kz obl.svg
Страна Флаг на Казахстан Казахстан
Адм. център Уралск
Площ 151 339 km²
Население 653 775 души (2019)
4,32 души/km²
Райони 12 + 1
Губернатор Гали Искалиев
Западноказахстанска област в Общомедия

Западноказахстанска област (на казахски: Батыс Қазақстан облысы; на руски: Западно-Казахстанская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 181 339 km² (8-о място по големина в Казахстан, 5,6% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 653 775 души[1] (12-о място по население в Казахстан, 3,54% от нейното население). Административен център град Уралск. Разстояние от Нурсултан до Уралск 1410 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1613 г. (по други данни 1584 г.) е основано укреплението Яицки городок, което през 1775 г. е преименувано на Уралск и признато за град. Вторият град в областта Аксай е признат за такъв през 1967 г. Западноказахстанска област е образувана на 10 март 1932 г., като от 3 май 1962 г. до юли 1992 г. се е наричала Уралска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Западноказахстанска област се намира в западната част на Казахстан. На запад, северозапад и север граничи с Астраханска, Волгоградска, Саратовска и Оренбургска област на Русия, на изток – с Актобенска област и на юг – с Атърауска област. В тези си граници заема площ от 151 339 km² (8-о място по големина в Казахстан, 5,6% от нейната площ). Дължина от запад на изток 600 km, ширина от север на юг 420 km.[2]

Западноказахстанска област е разположена в северната част на Прикаспийската низина, представляваща плоска равнина, слабо наклонена на юг, за която са характерни обширни пясъчни масиви и падини, заети понякога от солени езера и сори. На север се простират южните разклонения на възвишението Общ Сърт с връх Ичка 259 m, най-високата точка на областта, разположена на 16 km северозападно от районния център село Таскала. На изток в областта навлизат западните части на Подуралското плато.[2]

Климатът е рязко континентален, с горещо и сухо лято и студена и малоснежна зима. През лятото често явление са суховеите и праховите бури, а през зимата – виелиците. Средна юлска температура 24 – 26 °C, средна януарска от -11 °C до -14 °C. Годишната сума на валежите варира от 300 mm на север до 180 mm на юг. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 150 денонощия на север до 170 денонощия на юг.[2]

Цялата територия на Западноказахстанска област принадлежи към безотточния басейн на Каспийско море. Най-голямата река в областта е Урал, пресичаща я от север на юг и разделяща я на две части, с притоците си Илек, Шаган и др. В западната част преминават долните течения на реките Голям и Малък Узен, губещи се в пустинята Рън. По-голямата част от реките са маловодни, като през лятото напълно пресъхват или се разпадат на отделни водни участъци. На тях са изградени язовири, най-големите от които са на река Кушум (бифуркация на река Урал): Кушумско и Донгелекскос. На територията на областта има множество езера (предимно по заливните тераси и делтови), голяма част от които през лятото силно наляват или пресъхват. Най-големите сладководни езера са Камъш-Самарските, Итмурънкол, Рибни Сакръл и др.; солени – Шалкар, Аралсор и др.[2]

Северната част на областта попада в зоната на степите, която на юг се сменя с полупустини. В северната част има малки участъци заети от черноземни почви, по̀ на юг – тъмнокестеняви, кестеняви и светлокестеняви с петна от солонци. На юг преобладават солонците. Големи участъци от южните и югоизточните райони са заети от пясъци. По речните долини са разпространени ливадни солонцеви почви. От север на юг растителността се сменя от тревиста, през коилово-типчакова и накрая пелиново-типчакова и пелиново-тревиста. По долините на реките има тревисти пасища. Гори, съставени от топола, бряст и дъб са се съхранили предимно по заливната тераса на Урал и във възвишението Общ Сърт (предимно малки брезови горички). На югозапад се срещат редки горички от бор, бяла акация и елша. Повсеместно са разпространени гризачи (лалугер, пустинна мишка, пясъчник), хищници (вълк, лисица, пор, невестулка), по рядко копитни (сайга, джейран), няколко вида змии (степен удушвач, щитомордник, усойници и др.). Птичият свят е представен от различни, предимно стипни и пустинни видове.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Западносазахстанска област област е наброявало 653 775 души (3,54% от населението на Казахстан). Гъстота 4,3 души/km². Етнически състав: 19,26%, украинци 1,41%, татари 1,29% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Западноказахстанска област се дели на 12 административни района, 2 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 1 град с районно подчинение и 4 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Западноказахстанска област
Административно-териториално деление на Западноказахстанска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2019 г.)
Административен център Население
(2019 г.)
Разстояние до Уралск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Уралск 731 312 658 гр. Уралск 234 169 - Деркул, Желаево, Зачаганск, Круглоозерное
Административен район
1.Акжаикски район 25 200 40 574 с. Чапаев 10 000 125
2.Бокейордински район 19 200 15 222 с. Сайхин 3686 561
3.Бурлински район 5600 56 086 гр. Аксай 35 341 147
4.Жангалински район 20 800 24 029 с. Жангала 8637 263
5.Жанибекски район 8200 16 147 с. Жанибек 8121 494
6.Байтерекски район 7400 57 762 с. Переметное 3710 50
7.Казталовски район 18 600 29 129 с. Казталовка 4957 333
8.Каратобински район 10 000 15 467 с. Каратобе 3436 220
9.Съръмски район 11 900 18 924 аул Жъмпити 5125 122
10.Таскалински район 8100 16 701 с. Таскала 7935 96
11.Теректински район 8400 38 086 с. Фьодоровка 4434 42
12.Чингирлауски район 7200 14 744 с. Чингирлау 7233 218

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]