Направо към съдържанието

Актобенска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Актобенска област
Ақтөбе облысы
област в Казахстан
Герб
Страна Казахстан
Адм. центърАктобе
Площ300 629 km²
Население906 220 души[1] (2021 г.)
Гъстота3,01 души/km²
Райони12 + 1
ГубернаторЕралъ Тогжанов
Официален сайтwww.gov.kz/memleket/entities/aktobe
Актобенска област в Общомедия

Актобенска област (на казахски: Ақтөбе облысы; на руски: Актюбинская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ – 300 629 km² (2-ро място по големина в Казахстан, 11,03% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. – 869 637 души[2] (6-о място по население в Казахстан, 4,72% от нейното население). Административен център е град Актобе. Разстояние от Астана до Актобе – 962 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

През 1869 е основано укреплението Ак-Тюбе, което през 1880-те години е преобразувано в град Актюбинск (след признаване суверенитета на Казахстан – Актобе). През 1900 г. селището Темир е утвърдено за град и вторично през 1928 г. Същата година за град е признато и селището Челкар (Шалкар). Останалите 5 града в областта са признати за такива в периода от 1961 до 1967 г. Актобенска област е образувана на 10 март 1932 г. под името Актюбинска област, а на 29 юли 1936 г. от 11 нейни източни райони е образувана Кустанайска област.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Актобенска област се намира в западната част на Казахстан. На север граничи с Оренбургска област на Русия, на юг – с Република Каракалпакстан на Узбекистан, на изток – с Костанайска и Карагандинска област, на югоизток – с Къзълординска област, на югозапад – с Мангистауска област и на запад – с Атърауска и Западноказахстанска област. На юг има малък излаз на пресъхващото Аралско море. В тези си граници заема площ от 300 629 km² (2-ро място по големина в Казахстан, 11,03% от нейната площ). Дължина от запад на изток – 800 km, ширина от север на юг – 650 km.[3]

Актобенска област е разположена между Прикаспийската низина на запад, платото Устюрт на юг, Туранската низина на югоизток и южните разклонения на Урал на север. Преобладаващата част от територията на областта е равнинна (височина 100 – 200 m), силно разчленена от долините на реките. В средната част се простира ниската планина Мугоджари с връх Болшой Боктъбай 657 m (48°28′10″ с. ш. 58°29′18″ и. д. / 48.469444° с. ш. 58.488333° и. д.), най-високата точка на областта. Западната част на областта е заета от Подуралското плато, преминаващо на югозапад в Прикаспийската низина. Югоизточната част е заета от големи пясъчни масиви – Приаралски Каракум, Големи и Малки Барсуки, а на североизток навлизат западните части на Тургайското плато, силно набраздено от дълбоки оврази и суходолия.[3]

Климатът е рязко континентален, засушлив, с горещо и сухо лято и студена зима. През лятото често явление са суховеите и праховите бури, а през зимата – виелиците. Средната юлска температура е от 22,5 °C на северозапад до 25 °C на югоизток, средната януарска температура е съответно -16 °C и -15,5 °C. Годишната сума на валежите варира от около 300 mm на северозапад до 125 – 200 mm на юг. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 175 денонощия на северозапад до 190 денонощия на югоизток.[3]

Цялата територия на Актобенска област принадлежи към вътрешни безотточни басейни – Каспийско море, Аралско море и по-малки безотточни езера. Най-големите реки в областта са Емба, левите притоци на Урал – Ор, Илек и др. и реки, завършващи във временни или постоянни безотточни езера или губещи се в пустинните пясъци – Иргиз, Уил, Тургай, Сагъз и др. Повечето от реките са маловодни, през лятото напълно пресъхват или остават отделни изолирани участъци с вода. Има над 150 предимно малки солени езера, като много от тях през лятото пресъхват и се превръщат в солончаци (Шалкартениз и др.) Маловодните реки и солените езера не са пригодни за стопански цели и във връзка с това широко се използват пресните подземни води.[3]

Северозападната част на областта е заета от коилови и пелиново-тревисти степи, развити върху черноземни и тъмнокестеняви почви с петна от солонци. По долините на реките расте ливадна растителност и малки горички от топола, осика, бреза и други храсти. Средната и североизточна част са заети от тревисто-пелинови сухи степи, развити върху светлокестеняви и сиви слабосолонцови почви. На юг са разположени пелиново-солянкови полупустини и пустини върху кафяви солонцови почви и големи пясъчни масиви и солончаци. Има множество гризачи (степна пъструшка, лалугер, пустинна мишка и др.), хищници (вълк, корсак и др.) и са се съхранили антилопи сайга и джейран.[3]

Административно-териториално деление на Актобенска област

На 1 януари 2019 г. населението на Актобенска област наброява 869 637 души (4,72% от населението на Казахстан). Гъстота – 2,89 души/km². Етнически състав: казахи 82,84%, руснаци 11,34%, украинци 2,40%, татари 1,06% и др.[2]

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Актобенска област се дели на 12 административни района, 8 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 7 града с районно подчинение, 3 селища от градски тип и 2 градски района в град Актобе.

Административно-териториално деление на Актобенска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2019 г.)
Административен център Население
(2019 г.)
Разстояние до Актобе
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Административен район
1. Алгински район750740 783гр. Алга20 56245
2. Айтекебийски район36 80024 895с. Комсомолское6474280
3. Байганински район51 00022 809с. Карауилкелди8907251
4. Иргизски район41 50014 999с. Иргиз5873454
5. Каргалински район500017 107сгт Бадамша5580110
6. Мартукски район660029 980с. Мартук10 07675
7. Мугалжарски район29 53067 416гр. Кандигаш35 39285гр. Емба, гр. Жем
8. Темирски район12 60037 740сгт Шубаркудук13 547179гр. Темир, Шубарши
9. Уилски район11 50018 651с. Уил5590260
10. Хобдински район14 00018 623аул Кобда5580110
11. Хромтауски район12 90042 951гр. Хромтау26 64190
12. Шалкарски район62 20045 996гр. Шалкар27 913363
Град с областно подчинение
13. Актобе297493 804
  1. ↑ stat.gov.kz // Посетен на 26 март 2026 г.
  2. 1 2 Численность населения Республики Казахстан по полу в разрезе областей, городов, районов и районных центров и поселков на начало 2019 года // Комитет по статистике Министерства национальной экономики Республики Казахстан. Архивиран от оригинала на 20 октомври 2021. Посетен на 2 август 2019.
  3. 1 2 3 4 5 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Актюбинская область (Актобенская область), т. 1, стр. 363