Карагандинска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карагандинска област
Қарағанды облысые
      
Герб
Kar obl.svg
Страна Флаг на Казахстан Казахстан
Адм. център Караганда
Площ 427 982 km²
Население (2019) 1 378 533 души
3,22 души/km²
Райони 9 + 9
Губернатор Женис Касимбек
Карагандинска област в Общомедия

Карагандинска област (на казахски: Қарағанды облысы; на руски: Карагандинская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 427 982 km² (най-голямата по големина в Казахстан, 15,71% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 378 533 души[1] (4-то място по население в Казахстан, 7,51% от нейното население). Административен център град Караганда. Разстояние от Нурсултан до Караганда 184 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият град в Карагандинска област е Каркарала, основан през 1824 г. като административен център на Каркаралински окръг, по-късно Каркаралински уезд. През 1928 г. вторично е утвърден за град. Останалите 10 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1934 г. (Караганда) до 1973 г. (Сатпаев).

Карагандинска област е образувана на 10 март 1932 г. с административен център град Петропавловск. На 29 юли 1936 г. 25 района в северната ѝ част са отделени и е образувана Североказахстанска област, а областният център е преместен в новия град Караганда. На 14 октомври 1939 г. град Акмолинск и 4 района са присъединени към новообразуваната Акмолинска област. На 20 март 1973 г. от южните части на Карагандинска област е образувана Джезказганска област, която през май 1997 г. е закрита и територията ѝ отново е присъединена към Карагандинска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Карагандинска област заема централната част на Казахстан. На северозапад граничи с Актобенска и Костанайска област, на север – с Акмолинска област, на североизток – с Павлодарска област, на изток – с Източноказахстанска област, на югоизток – с Алматинска област, на юг – с Жамбълска и Туркестанска област и на югозапад – с Къзълординска област. В тези си граници заема площ от 427 982 km² (най-голямата по големина в Казахстан, 15,71% от нейната площ). Дължина от запад на изток 1100 km, ширина от север на юг 550 km.[2]

Карагандинска област е разположена в централната част на Казахстан на северозапад от езерото Балхаш. По-голямата част от територията ѝ се заема от Казахската хълмиста земя с преобладаващи височини от 300 до 1000 m. В нея се издигат остатъчни възвишения и ниски планински масиви: Каркаралинските планини (връх Аксоран 1566 m (48°25′26″ с. ш. 75°28′16″ и. д. / 48.423889° с. ш. 75.471111° и. д., най-високата точка на областта) на североизток и Улутау (1133 m) на запад. На юг Казахската хълмиста земя постепенно се понижава и преминава в глинестата пустиня Бетпак Дала (височина 300 – 400 m), а на запад – в Туранската низина с пустинята Приаралски Каракум.[2]

Климатът е рязко континентален и крайно засушлив, с горещо и сухо лято (средна юлска температура 20,1°С на север и 25,1°С на юг), с пясъчни бури и суховеи и с големи денонощни амплитуди. Зимата е продължителна, студена и малоснежна, със силни ветрове и виелици (средна януарска температура от -16,7°С на север до -13°С на юг). Годишната сума на валежите е 260 – 280 mm (в планинските райони над 300 mm), а на юг – едва 100 – 125 mm. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е около 160 денонощия на север и около 200 денонощия на юг.[2]

Най-големите реки в областта са Саръсу и Нура (с изключение на река Ишим, в най-северната част, принадлежаща към басейна на Об) принадлежат към безотточните басейни на Балхаш и други по-малки езера. Всички те са маловодни, през лятото силно намаляват, разпадат се на отделни водни участъци, засоляват се или напълно пресъхват. За битово и промишлено водоснабдяване и селскостопански нужди са изградени множество водохранилища, най-големи от които са: Самаркандско и Шерубай-Нуринско в района на Караганда и Кенгирско в близост до град Жезказган и каналът Иртиш-Караганда (495 km). В областта има множество, предимно солени езера (Карасор на север, Каракоин на юг и др.), повечето от които се запълват с вода само през пролетта. На югоизток в пределите на областта попадат северозападните и северните части на езерото Балхаш. Широко се използват обилните подземни пресни води.[2]

Северната част на областта е заета от тревисто-пелинова степ, развита върху тъмно кестеняви и кестеняви почви, като това е основният земеделски район без да се използва напояване. По̀ на юг е развита рядка полупустинна и пустинна пелиново-солянкова растителност върху частично засолени светло кестеняви почви, а най-на юг има сиви и кафяви почви с петна от солонци и пясъци. Върху пясъчните дюни вирее тревисто-пелинова и дребнохрастова растителност. По-високите райони на Казахската хълмиста земя са заети от степи с малки островчета от дървесна растителност (бор, бреза, осика, ива), развити върху чакълести кестеняви и планински черноземни почви. Полупустините и пустините се обитават от множество гризачи (лалугер, пустинна мишка, пясъчник) и хищници (вълк, лисица). Срещат се антилопи сайга и джейран, архар, сърна, дропла и други птици. По бреговете на временните реки и езера гнездят множество прелетни водоплаващи птици, а в тръстиковите участъци – дива свиня.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Карагандинска област област е наброявало 1 378 533 души (7,51% от населението на Казахстан). Гъстота 3,22 души/km². Етнически състав: казахи 51,80%, руснаци 35,47%, украинци 2,91%, немци 2,32%, татари 2,23% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Карагандинска област се дели на 9 административни района, 11 града, в т.ч. 9 града с областно подчинение и 2 града с районно подчинение, 35 селище от градски тип и 2 градски района в град Караганда.

Административно-териториално деление на Карагандинска област
Административно-териториално деление на Карагандинска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2019 г.)
Административен център Население
(2019 г.)
Разстояние до Караганда
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
10.Караганда 498 497 712 гр. Караганда 497 712 -
11.Балхаш 5 916 76 395 гр. Балхаш 72 892 373 Гулшад, Саяк
12.Жезказган 1 761 91 641 гр. Жезказган 91641 512
13.Каражал 792 19 283 гр. Каражал 8 091 283 Жайрем, Шалгински
14.Приозьорск 55 13 329 гр. Приозьорск 13 329 524
15.Саран 161 50 471 гр. Саран 43 277 17 Актас
16.Сатпаев 1 104 70 899 гр. Сатпаев 61 529 532 Жезказган
17.Темиртау 302 179 230 гр. Темиртау 178 418 18 Актау
18.Шахтинск 236 56 063 гр. Шахтинск 37 653 43 Долинка, Новодолински, Шахан
Административен район
1.Абайски район 6 725 58 672 гр. Абай 28 363 36 Карабас, Топар, Южни
2.Актогайски район 51 997 17 474 с. Актогай 3 145 256 Саръшаган, Шашубай
3.Бухар-Жирауски район 14 403 57 175 сгт Ботакара 5 351 50 Габеден Мустафин, Кушокъ
4.Жанааркински район 62 348 34 462 сгт Атасу 17 445 197 Къзължар
5.Каркаралински район 35 472 36 025 гр. Каркарала 7 853 224 Карагайлъ
6.Нурински район 46 326 28 550 сгт Нура 5 684 165 Шубаркол
7.Осакаровски район 11 261 31 243 сгт Осакаровка 8 046 110 Молодьожни
8.Улитауски район 122 930 12 812 с. Улитау 2 079 649 Актас, Жезди, Карсапкай
9.Шетски район 65 695 42 437 с. Аксу-Аюли 4 586 133 Агадир, Акжал, Акшатау, Дария, Жамбъл, Майънтъ, Сакен Сейфулин

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Обемът на произведените стоки през месец май 2006 година възлиза на 57 422 100 000 тенге. Произведено е 866 млн. кВт·ч електроенергия, 80 200 тона цимент, добити са 2 188 000 тона каменни въглища, 322 500 тона желязна руда, и др.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 юни 2006 г. в областта има 509 600 говеда, 198 000 свине, 1 216 300 овце и кози, 144 800 коне, 1 812 300 птици. Селскостопанската продукция през месец май 2006 година е следната: 9 500 тона месо, 36 400 тона мляко, 19 400 тона яйца.

Пазар на труда[редактиране | редактиране на кода]

През април 2006 г. средната номинална работна заплата е 32 349 тенге. В края на май 2006 г. броят на безработните е 7 900 души.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]