Карагандинска област

Карагандинска област Қарағанды облысые
Страна	Казахстан
Адм. център	Караганда
Площ	427 982 km²
Население	1 378 533 души (2019) 3,22 души/km²
Райони	9 + 9
Губернатор	Женис Касимбек
Карагандинска област в Общомедия

Карагандинска област (на казахски: Қарағанды облысы; на руски: Карагандинская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 427 982 km² (най-голямата по големина в Казахстан, 15,71% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 378 533 души (4-то място по население в Казахстан, 7,51% от нейното население). Административен център град Караганда. Разстояние от Нурсултан до Караганда 184 km.

Историческа справка

Най-старият град в Карагандинска област е Каркарала, основан през 1824 г. като административен център на Каркаралински окръг, по-късно Каркаралински уезд. През 1928 г. вторично е утвърден за град. Останалите 10 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1934 г. (Караганда) до 1973 г. (Сатпаев).

Карагандинска област е образувана на 10 март 1932 г. с административен център град Петропавловск. На 29 юли 1936 г. 25 района в северната ѝ част са отделени и е образувана Североказахстанска област, а областният център е преместен в новия град Караганда. На 14 октомври 1939 г. град Акмолинск и 4 района са присъединени към новообразуваната Акмолинска област. На 20 март 1973 г. от южните части на Карагандинска област е образувана Джезказганска област, която през май 1997 г. е закрита и територията ѝ отново е присъединена към Карагандинска област.

Географска характеристика

Карагандинска област заема централната част на Казахстан. На северозапад граничи с Актобенска и Костанайска област, на север – с Акмолинска област, на североизток – с Павлодарска област, на изток – с Източноказахстанска област, на югоизток – с Алматинска област, на юг – с Жамбълска и Туркестанска област и на югозапад – с Къзълординска област. В тези си граници заема площ от 427 982 km² (най-голямата по големина в Казахстан, 15,71% от нейната площ). Дължина от запад на изток 1100 km, ширина от север на юг 550 km.

Карагандинска област е разположена в централната част на Казахстан на северозапад от езерото Балхаш. По-голямата част от територията ѝ се заема от Казахската хълмиста земя с преобладаващи височини от 300 до 1000 m. В нея се издигат остатъчни възвишения и ниски планински масиви: Каркаралинските планини (връх Аксоран 1566 m (48°25′26″ с. ш. 75°28′16″ и. д.48.423889° с. ш. 75.471111° и. д.48.423889, 75.471111, най-високата точка на областта) на североизток и Улутау (1133 m) на запад. На юг Казахската хълмиста земя постепенно се понижава и преминава в глинестата пустиня Бетпак Дала (височина 300 – 400 m), а на запад – в Туранската низина с пустинята Приаралски Каракум.

Климатът е рязко континентален и крайно засушлив, с горещо и сухо лято (средна юлска температура 20,1 °C на север и 25,1 °C на юг), с пясъчни бури и суховеи и с големи денонощни амплитуди. Зимата е продължителна, студена и малоснежна, със силни ветрове и виелици (средна януарска температура от -16,7 °C на север до -13 °C на юг). Годишната сума на валежите е 260 – 280 mm (в планинските райони над 300 mm), а на юг – едва 100 – 125 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 160 денонощия на север и около 200 денонощия на юг.

Най-големите реки в областта са Саръсу и Нура (с изключение на река Ишим, в най-северната част, принадлежаща към басейна на Об) принадлежат към безотточните басейни на Балхаш и други по-малки езера. Всички те са маловодни, през лятото силно намаляват, разпадат се на отделни водни участъци, засоляват се или напълно пресъхват. За битово и промишлено водоснабдяване и селскостопански нужди са изградени множество водохранилища, най-големи от които са: Самаркандско и Шерубай-Нуринско в района на Караганда и Кенгирско в близост до град Жезказган и каналът Иртиш-Караганда (495 km). В областта има множество, предимно солени езера (Карасор на север, Каракоин на юг и др.), повечето от които се запълват с вода само през пролетта. На югоизток в пределите на областта попадат северозападните и северните части на езерото Балхаш. Широко се използват обилните подземни пресни води.

Северната част на областта е заета от тревисто-пелинова степ, развита върху тъмно кестеняви и кестеняви почви, като това е основният земеделски район без да се използва напояване. По̀ на юг е развита рядка полупустинна и пустинна пелиново-солянкова растителност върху частично засолени светло кестеняви почви, а най-на юг има сиви и кафяви почви с петна от солонци и пясъци. Върху пясъчните дюни вирее тревисто-пелинова и дребнохрастова растителност. По-високите райони на Казахската хълмиста земя са заети от степи с малки островчета от дървесна растителност (бор, бреза, осика, ива), развити върху чакълести кестеняви и планински черноземни почви. Полупустините и пустините се обитават от множество гризачи (лалугер, пустинна мишка, пясъчник) и хищници (вълк, лисица). Срещат се антилопи сайга и джейран, архар, сърна, дропла и други птици. По бреговете на временните реки и езера гнездят множество прелетни водоплаващи птици, а в тръстиковите участъци – дива свиня.

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Карагандинска област област е наброявало 1 378 533 души (7,51% от населението на Казахстан). Гъстота 3,22 души/km². Етнически състав: казахи 51,80%, руснаци 35,47%, украинци 2,91%, немци 2,32%, татари 2,23% и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Карагандинска област се дели на 9 административни района, 11 града, в т.ч. 9 града с областно подчинение и 2 града с районно подчинение, 35 селище от градски тип и 2 градски района в град Караганда.

Административно-териториално деление на Карагандинска област

Административно-териториално деление на Карагандинска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2019 г.)	Административен център	Население (2019 г.)	Разстояние до Караганда (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
10. Караганда	498	497 712	гр. Караганда	497 712	-
11. Балхаш	5916	76 395	гр. Балхаш	72 892	373	Гулшад, Саяк
12. Жезказган	1761	91 641	гр. Жезказган	91641	512
13. Каражал	792	19 283	гр. Каражал	8091	283	Жайрем, Шалгински
14. Приозьорск	55	13 329	гр. Приозьорск	13 329	524
15. Саран	161	50 471	гр. Саран	43 277	17	Актас
16. Сатпаев	1104	70 899	гр. Сатпаев	61 529	532	Жезказган
17. Темиртау	302	179 230	гр. Темиртау	178 418	18	Актау
18. Шахтинск	236	56 063	гр. Шахтинск	37 653	43	Долинка, Новодолински, Шахан
Административен район
1.Абайски район	6725	58 672	гр. Абай	28 363	36	Карабас, Топар, Южни
2.Актогайски район	51 997	17 474	с. Актогай	3145	256	Саръшаган, Шашубай
3.Бухар-Жирауски район	14 403	57 175	сгт Ботакара	5351	50	Габеден Мустафин, Кушокъ
4.Жанааркински район	62 348	34 462	сгт Атасу	17 445	197	Къзължар
5.Каркаралински район	35 472	36 025	гр. Каркарала	7853	224	Карагайлъ
6.Нурински район	46 326	28 550	сгт Нура	5684	165	Шубаркол
7.Осакаровски район	11 261	31 243	сгт Осакаровка	8046	110	Молодьожни
8.Улитауски район	122 930	12 812	с. Улитау	2079	649	Актас, Жезди, Карсапкай
9.Шетски район	65 695	42 437	с. Аксу-Аюли	4586	133	Агадир, Акжал, Акшатау, Дария, Жамбъл, Майънтъ, Сакен Сейфулин

Стопанство

Промишленост

Обемът на произведените стоки през месец май 2006 година възлиза на 57 422 100 000 тенге. Произведено е 866 млн. кВт·ч електроенергия, 80 200 тона цимент, добити са 2 188 000 тона каменни въглища, 322 500 тона желязна руда, и др.

Селско стопанство

Към 1 юни 2006 г. в областта има 509 600 говеда, 198 000 свине, 1 216 300 овце и кози, 144 800 коне, 1 812 300 птици. Селскостопанската продукция през месец май 2006 година е следната: 9500 тона месо, 36 400 тона мляко, 19 400 тона яйца.

Пазар на труда

През април 2006 г. средната номинална работна заплата е 32 349 тенге. В края на май 2006 г. броят на безработните е 7900 души.

Външни препратки

• Официален сайт