Карагандинска област
|
Карагандинска област Қарағанды облысы |
|
|---|---|
 |
|
 |
|
| Страна |
 Казахстан |
| Адм. център | Караганда |
| Площ | 427 982 km² |
| Население |
1 378 533 души (2019) 3,22 души/km² |
| Райони | 9 + 9 |
| Губернатор | Женис Касимбек |
| Карагандинска област в Общомедия | |
Карагандинска област (на казахски: Қарағанды облысы; на руски: Карагандинская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 427 982 km² (най-голямата по големина в Казахстан, 15,71% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 378 533 души[1] (4-то място по население в Казахстан, 7,51% от нейното население). Административен център град Караганда. Разстояние от Нурсултан до Караганда 184 km.
Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]
Най-старият град в Карагандинска област е Каркарала, основан през 1824 г. като административен център на Каркаралински окръг, по-късно Каркаралински уезд. През 1928 г. вторично е утвърден за град. Останалите 10 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1934 г. (Караганда) до 1973 г. (Сатпаев).
Карагандинска област е образувана на 10 март 1932 г. с административен център град Петропавловск. На 29 юли 1936 г. 25 района в северната ѝ част са отделени и е образувана Североказахстанска област, а областният център е преместен в новия град Караганда. На 14 октомври 1939 г. град Акмолинск и 4 района са присъединени към новообразуваната Акмолинска област. На 20 март 1973 г. от южните части на Карагандинска област е образувана Джезказганска област, която през май 1997 г. е закрита и територията ѝ отново е присъединена към Карагандинска област.
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Карагандинска област заема централната част на Казахстан. На северозапад граничи с Актобенска и Костанайска област, на север – с Акмолинска област, на североизток – с Павлодарска област, на изток – с Източноказахстанска област, на югоизток – с Алматинска област, на юг – с Жамбълска и Туркестанска област и на югозапад – с Къзълординска област. В тези си граници заема площ от 427 982 km² (най-голямата по големина в Казахстан, 15,71% от нейната площ). Дължина от запад на изток 1100 km, ширина от север на юг 550 km.[2]
Карагандинска област е разположена в централната част на Казахстан на северозапад от езерото Балхаш. По-голямата част от територията ѝ се заема от Казахската хълмиста земя с преобладаващи височини от 300 до 1000 m. В нея се издигат остатъчни възвишения и ниски планински масиви: Каркаралинските планини (връх Аксоран 1566 m (, най-високата точка на областта) на североизток и Улутау (1133 m) на запад. На юг Казахската хълмиста земя постепенно се понижава и преминава в глинестата пустиня Бетпак Дала (височина 300 – 400 m), а на запад – в Туранската низина с пустинята Приаралски Каракум.[2]
Климатът е рязко континентален и крайно засушлив, с горещо и сухо лято (средна юлска температура 20,1 °C на север и 25,1 °C на юг), с пясъчни бури и суховеи и с големи денонощни амплитуди. Зимата е продължителна, студена и малоснежна, със силни ветрове и виелици (средна януарска температура от -16,7 °C на север до -13 °C на юг). Годишната сума на валежите е 260 – 280 mm (в планинските райони над 300 mm), а на юг – едва 100 – 125 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 160 денонощия на север и около 200 денонощия на юг.[2]
Най-големите реки в областта са Саръсу и Нура (с изключение на река Ишим, в най-северната част, принадлежаща към басейна на Об) принадлежат към безотточните басейни на Балхаш и други по-малки езера. Всички те са маловодни, през лятото силно намаляват, разпадат се на отделни водни участъци, засоляват се или напълно пресъхват. За битово и промишлено водоснабдяване и селскостопански нужди са изградени множество водохранилища, най-големи от които са: Самаркандско и Шерубай-Нуринско в района на Караганда и Кенгирско в близост до град Жезказган и каналът Иртиш-Караганда (495 km). В областта има множество, предимно солени езера (Карасор на север, Каракоин на юг и др.), повечето от които се запълват с вода само през пролетта. На югоизток в пределите на областта попадат северозападните и северните части на езерото Балхаш. Широко се използват обилните подземни пресни води.[2]
Северната част на областта е заета от тревисто-пелинова степ, развита върху тъмно кестеняви и кестеняви почви, като това е основният земеделски район без да се използва напояване. По̀ на юг е развита рядка полупустинна и пустинна пелиново-солянкова растителност върху частично засолени светло кестеняви почви, а най-на юг има сиви и кафяви почви с петна от солонци и пясъци. Върху пясъчните дюни вирее тревисто-пелинова и дребнохрастова растителност. По-високите райони на Казахската хълмиста земя са заети от степи с малки островчета от дървесна растителност (бор, бреза, осика, ива), развити върху чакълести кестеняви и планински черноземни почви. Полупустините и пустините се обитават от множество гризачи (лалугер, пустинна мишка, пясъчник) и хищници (вълк, лисица). Срещат се антилопи сайга и джейран, архар, сърна, дропла и други птици. По бреговете на временните реки и езера гнездят множество прелетни водоплаващи птици, а в тръстиковите участъци – дива свиня.[2]
Население[редактиране | редактиране на кода]
На 1 януари 2019 г. населението на Карагандинска област област е наброявало 1 378 533 души (7,51% от населението на Казахстан). Гъстота 3,22 души/km². Етнически състав: казахи 51,80%, руснаци 35,47%, украинци 2,91%, немци 2,32%, татари 2,23% и др.[1]
Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]
В административно-териториално отношение Карагандинска област се дели на 9 административни района, 11 града, в т.ч. 9 града с областно подчинение и 2 града с районно подчинение, 35 селище от градски тип и 2 градски района в град Караганда.
| Административна единица | Площ (km²) |
Население (2019 г.) |
Административен център | Население (2019 г.) |
Разстояние до Караганда (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Град с областно подчинение | ||||||
| 10. Караганда | 498 | 497 712 | гр. Караганда | 497 712 | - | |
| 11. Балхаш | 5916 | 76 395 | гр. Балхаш | 72 892 | 373 | Гулшад, Саяк |
| 12. Жезказган | 1761 | 91 641 | гр. Жезказган | 91641 | 512 | |
| 13. Каражал | 792 | 19 283 | гр. Каражал | 8091 | 283 | Жайрем, Шалгински |
| 14. Приозьорск | 55 | 13 329 | гр. Приозьорск | 13 329 | 524 | |
| 15. Саран | 161 | 50 471 | гр. Саран | 43 277 | 17 | Актас |
| 16. Сатпаев | 1104 | 70 899 | гр. Сатбаев | 61 529 | 532 | Жезказган |
| 17. Темиртау | 302 | 179 230 | гр. Темиртау | 178 418 | 18 | Актау |
| 18. Шахтинск | 236 | 56 063 | гр. Шахтинск | 37 653 | 43 | Долинка, Новодолински, Шахан |
| Административен район | ||||||
| 1.Абайски район | 6725 | 58 672 | гр. Абай | 28 363 | 36 | Карабас, Топар, Южни |
| 2.Актогайски район | 51 997 | 17 474 | с. Актогай | 3145 | 256 | Саръшаган, Шашубай |
| 3.Бухар-Жирауски район | 14 403 | 57 175 | сгт Ботакара | 5351 | 50 | Габеден Мустафин, Кушокъ |
| 4.Жанааркински район | 62 348 | 34 462 | сгт Атасу | 17 445 | 197 | Къзължар |
| 5.Каркаралински район | 35 472 | 36 025 | гр. Каркарала | 7853 | 224 | Карагайлъ |
| 6.Нурински район | 46 326 | 28 550 | сгт Нура | 5684 | 165 | Шубаркол |
| 7.Осакаровски район | 11 261 | 31 243 | сгт Осакаровка | 8046 | 110 | Молодьожни |
| 8.Улитауски район | 122 930 | 12 812 | с. Улитау | 2079 | 649 | Актас, Жезди, Карсапкай |
| 9.Шетски район | 65 695 | 42 437 | с. Аксу Аюли | 4586 | 133 | Агадир, Акжал, Акшатау, Дария, Жамбъл, Майънтъ, Сакен Сейфулин |
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Промишленост[редактиране | редактиране на кода]
Обемът на произведените стоки през месец май 2006 година възлиза на 57 422 100 000 тенге. Произведено е 866 млн. кВт·ч електроенергия, 80 200 тона цимент, добити са 2 188 000 тона каменни въглища, 322 500 тона желязна руда, и др.
Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Към 1 юни 2006 г. в областта има 509 600 говеда, 198 000 свине, 1 216 300 овце и кози, 144 800 коне, 1 812 300 птици. Селскостопанската продукция през месец май 2006 година е следната: 9500 тона месо, 36 400 тона мляко, 19 400 тона яйца.
Пазар на труда[редактиране | редактиране на кода]
През април 2006 г. средната номинална работна заплата е 32 349 тенге. В края на май 2006 г. броят на безработните е 7900 души.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Численность населения Республики Казахстан по полу в разрезе областей, городов, районов и районных центров и поселков на начало 2019 года. // Комитет по статистике Министерства национальной экономики Республики Казахстан. Посетен на 2019-08-02.
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Карагандинская область, т. 11, стр. 375
| ||||||||||
