Бетпак Дала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бетпак Дала
Betpack-Dala.JPG
Информация
Държави Флаг на Казахстан Казахстан
Площ 75 000 km²
Валежи 100 – 150 mm
Координати 46°00′00″ с. ш. 70°10′00″ и. д. / 46° с. ш. 70.166667° и. д.
Бетпак Дала в Общомедия

Бетпак Дала или Северна гладна степ (на казахски: Бетпақдала; на руски: Бетпақ-Дала) е обширна пустинна и полупустинна област в Казахстан, обхващаща южните части на Карагандинска област и северните части на Жамбълска и Южноказахстанска област. Дължина от запад на изток около 480 km ширина около 150 km. Площ около 75 хил.km².[1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

На тюркски думата батнак означава „мочурливо място“, а на персийски думата бедбахт – „злощастен“ и тюркското дала – равнина.[1]

Геолого-географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Бетпак Дала е разположена между долните течения на реките Саръсу (на запад) и Чу (на юг), езерото Балхаш на изток и южните склонове на Казахската хълмиста земя на север, като границата условно се прекарва проблизително по паралела 46°30’ с.ш. Релефът представлява плоска, слабо хълмисто-вълниста равнина със средна надморска височина 300 – 350 m и с общ наклон на югозапад. На изток надморската височина значително се повишава, а на югоизток във възвишението Желтау се издига връх Жамбъл 974 m.[1]

Западната част на Бетпак Дала е изградена от събрани и нагънати мезозойски и хоризонтално разположени палеогенови рохкави наслаги (пясъци, пясъчници, глини, чакъли). Източната, висока част, има нагъната структура и е изградена от долнопалеозойски седиментно-метаморфни наслаги и гранити. Има находища на въглища, оловни и железни руди.[1]

Климатът е рязко континентален. Годишна сума на валежите 100 – 150 mm, като през лятото падат едва 15% от тях. Лятото е сухо и горещо, а зимата умерено студена, със слаба снежна покривка. Средна януарска температура от -12 до -14°С; средна юлска от 24 до 26°С.[1]

В пустинята има множество малки, обикновено засолени езера, които през лятото пресъхват. Богата е на подземни води, които на места излизат на повъхността.[1]

В целия регион господстват сиво-кафявите солончакови и засолени почви. Западната част на Бетпак Дала представлява глинеста пустиня, през пролетта покриваща се с цъфтящ пелин. В солончаковите понижение расте салса, а по пясъчните ридове – терескен и караган. На изток глинестата пустиня се съчетава с обширни каменисти и чакълести пространства. Срещат се гущери, змии, гризачи. Има възможност за земеделие, а през пролетта и есента обширни райони се ползват за пасища.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]