Чу (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чу.

Чу
Река Шу возле посёлка Кайнар.JPG
Река Чу в района на село Кайнар
Relief Map of Kazakhstan.png
42.2212° с. ш. 75.7415° и. д.
44.9833° с. ш. 67.7161° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Kyrgyzstan.svg Киргизстан
Наринска област
Исъккулска област
Чуйска област
Flag of Kazakhstan.svg Казахстан
Жамбълска област
Туркестанска област
Дължина 1067 km
Водосборен басейн 62 500 km²
Отток 130 m³/s
Начало
Място Кочкор (лява съставяща)
Джуванарък (дясна съставяща)
Координати 42°13′16.32″ с. ш. 75°44′29.4″ и. д. / 42.2212° с. ш. 75.7415° и. д.
Надм. височина 1804 m
Устие
Място ез. Акжайкън
Координати 44°58′59.88″ с. ш. 67°42′57.96″ и. д. / 44.9833° с. ш. 67.7161° и. д.
Надм. височина 125 m
Чу в Общомедия
Карта на водосборният басейн на река Сърдаря
Река Чу в Боамското ждрело
Железопътният мост над река Чу при едноименният град в Казахстан

Чу (Шу) (на киргизки: Чүй; на казахски: Шу; на руски: Чу) е голяма река в Средна Азия в Наринска, Исъккулска и Чуйска област на Киргизстан и Жамбълска и Туркестанска област на Казахстан, вливаща се по враме на пълноводие в езерото Акжайкън, разположено в падината Ашчъкол. Дължина 1067 km. Площ на водосборния басейн 62 500 km², в т.ч. в планинската част, в която получава притоци – около 25 000 km². Водосборният басейн на Чу се причислява към водосборният басейн на река Сърдаря, въпреки че Чу не достига до нея.[1]

Река Чу се образува от сливането на двете съставящи я реки Кочкор (лява съставяща) и Джуванарък (дясна съставяща), водещи началото си съответно от хребетите Киргизки и Терскей Алатау, на 1804 m н.в., в източната част на Кочкорската котловина, при районния център село Кочкорка в Наринска област на Киргизстан. След образуването си, на протежение от около 45 km тече в североизточна посока в дълбока каньноновидна долина и след селището Орто-Токой (Исъккулска област) навлиза в западната част на Исъккулската котловина. Тук Чу завива на север, а след това на запад, като преминава само на 6 km западно от езерото Исъккул. По време на пълноводие част от водите на Чу по ръкава Кутемалдъ се вливат в езерото. След напускането на Исъккулската котловина река Чу, отново завива на север и преминава през дългото около 50 km Боамско ждрело, разделящо хребетите Киргизки на запад, Кунгей Алатау и Заилийски Алатау на изток. При град Кемин река Чу навлиза в източната част на Чуйската долина, където в нея от околните хребети се вливат многобройни малки реки и потоци. Тук реката тече в посока запад-северозапад в широка и слабо забележима в релефа долина и на протежение от над 200 km служи за граница между Киргистан и Казахстан. При казахското село Благовещенка изцяло навлиза на казахстанска територи, в Жамбълска област. След изтичането си от Тосоткелското водохранилище Чу завива на северозапад и навлиза в пустинята Мойънкум. След село Жамбъл реката се носочва на запад и от тук нататък на протежение над 500 km постоянно водно течение има само по време на пълноводие. В този участък в края на юли или началото на август реката пресъхва до декември, а вода се запазва само в отделни по-дълбоки участъци. От декември до края на юли река Чу се влива в езерото Акжайкън, разположено в падината Ашчъкол, на 125 m н.в. в северозападната част на пустинята Мойънкум , на територията на Туркестанска област в Казахстан.[1]

Река Чу получава притоци само до изтичането си от Тосоткелското водохранилище, като площта на водосборният ѝ басейн до тук е около 25 000 km². Останалите 37 500 km² от водосборния басейн на реката са лишени постоянни водни течения или такива напълно липсват. Основни притоци: леви – Кочкор, Аламедин (78 km), Ала-Арча (78 km), Сокулук (87 km), Аксу (155 km), Курагатъ; десни – Джуванарък, Чонг-Кемин (116 km), Ъргайтъ, Какпатас.[1]

Чу има предимно ледниково-снежно подхранване, но съществена е и ролята на грунтовото (подземното) подхранване. Среден годишен отток при изтичането си от Тосоткелското водохранилище 130 km³/s, с максимален отток през юли и август. В горното течение ледовите явления продължават от ноември до април, но се заледяват само отделни по-плитки участъци, средно за около 10 денонощия. В долното течение ледовите явления са ежегодни и се проявяват от декември до март.[1]

По течението на река Чу са изградени две големи водохранилища: Ортотокайското (в горното течение) и Тосоткелското (преди навлизането ѝ в пустинята Мойънкум), които спомагат за регулиране на годишният ѝ отток. В Чуйската долина и след Тосоткелското водохранилище водите на Чу се отклоняват в множестно напоителни канали, като за напояване се разхожда около 55% от водата на реката. По течението на Чу и в нейната долина са разположени стотици населени места, в т.ч. градовете Кемин и Токмок и районния център село Кочкорка в Киргизстан и град Чу в Жамбълска област на Казахстан.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]