Исък Кул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Исъккул)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Исък Кул
Изглед от южния бряг на езерото (2006 г.)
Изглед от южния бряг на езерото (2006 г.)
Relief Map of Kyrgyzstan.png
42.4167° с. ш. 77.25° и. д.
Местоположение в Киргизстан
Местоположение Флаг на Киргизстан Киргизстан
Исъккулска област
Координати 42°25′00″ с. ш. 77°15′00″ и. д. / 42.416667° с. ш. 77.25° и. д.
Притоци Джергалан, Тюп
Отток безотточно
Дължина 178 km
Ширина до 58 km
Площ 6236 km²
Воден обем 1738 km³
Надм. височина 1608 m (1969 г.)
Басейн 21 900 km³
Населени места Балъкчи, Чолпон Ата
Исък Кул в Общомедия

Алакол (на киргизки: Ысык-Көл, горещо езеро; на руски: Иссык Куль) е голямо безотточно, солено езеро в Северен Тяншан, в североизточната част на Киргизстан (Исъккулска област), едно от най-големите планински езера в света.[1]

Географско описание[редактиране | редактиране на кода]

Геаграфски показатели, брегове[редактиране | редактиране на кода]

Спътникова снимка на NASA (северът е надясно)

Езерото Исък Кул заема дъното на обширната Исъккулска котловина, простираща се между тюншанските хребети Кунгей Алатау на север и Терскей Алатау на юг, разполжено на 1608 m н.в. Площ 6236 km² (по други данни 6330 km²), дължина 178 km, максимална ширина 58 km, дълбочина до 668 m (по други данни, до 702 m), средна дълбочина 278 m, обем 1738 km³. Бреговата линия на езерото е слабо разчленена. По-големи заливи има в източната и югоизточната му част (Тюпски, Джергалански, Покровски). Дължината на бреговата линия е 587 km, като половината от нея е заета от пясъчни плажове, но се срещат и тинести и чакълести брегове.[1]

Водосборен басейн, историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

В езерото се вливат над 50 реки, като общия годишен воден приток превишава 3 km³. Площта на водосборният му басейн е около 21 900 km³. По-големите реки вливащи се него са: Колмек Суу, Тьор Айгър, Чирпикти, Чок Тал, Чонг Аксуу, Тюп, Джергалан (среден годишен отток в устието 22 m³/s), Аксай, Ак Терек, Туура Суу и др.[1]

По западната периферия на Исъккулската котловина протича река Чу, на 6 km западно от езерото и днес няма връзка с него. В миналото, когато климатът е бил по-влажен и нивото на езерото е било с 10 – 12 m по-високо от сегашното се е осъществявал отток от Исък Кул в река Чу. Последната такава многоводна епоха е била през 17 и 18 век. За колебанията на езерното ниво, предизвикани от промяната на климатичните условия, свидетелстват надзаливните езерни тераси на височина 8 – 10 m и подводните развалини на бивши селища на дълбочина до 8 m. В течение на последните два века нивото на Исък Кул се понижава, като от 1886 г. е спаднало с 8 m (по други данни със 7 m) и на този фон стават малките вътрешновековните колебания. Освен с промените на климата образуването на най-високите речни тераси (на 35 – 40 m над сегашното равнище) са предизвикани и от неотектонските движения на земната кора.[1]

Климатични показатели[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в езерната котловина е умерен, топъл, сух. Средната юлска температура на брега на езерото е 16 – 17°С, средната януарска температура на запад е от -2 до -3°С, а на изток – от -4 до -7°С. Годишната сума на валежите е около 250 mm и варира от 110 mm на запад до 470 mm на изток. Годишната сума на изпарението е около 700 mm. В западните и източните части на езерото са характерни честите силни ветрове (до 30 – 40 m/s), предизвикващи щормови вълни с височина до 3 – 4 m.[1]

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на езерото е смесено, като преобладава снежното и пълноводието е от края на пролетта и през лятото, когато става снего- и ледотопенето в околните високи планини. Годишното колебание на нивото на водата в езерото е 10 – 50 sm. Най-високо ниво се наблюдава през месеците август и септември, а най-ниско – през февруари и март. В западната част има слаби приливни вълни предизвикани от ветровете. Температурата на водата на повърхността през януари е 2 – 3°С, а през юли и август 19 – 20°С. На дълбочина под 100 m температурата на водата целогодишно е постоянна от 3,5 до 4°С. Ледена покривка се образува само в заливите и то при студени зими. Цветът на водата е син (прозрачност над 12 m), солеността е 5,8‰ и е непригодна за пиене и напояване. Дъното на заливите на дълбочина до 30 m почти повсеместно е покрито с харови водорасли, растящи върху глини и тиня.[1]

Растетелен и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В езерото Исък Кул обитават около 20 вида риби, някои от които са с промишлено значение. В малките заливи и в западната част на езерото ежегодно зимуват от 20 до 50 хил. водоплаващи птици и тези участъци от бреговете на езерото са включени в седемте сектора на Исъккулския природен резерват.[1]

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Във водите на езерото функционира регулярно товарно и пасажерско корабоплаване. Основните пристанища са Балъкчи, Тюп и Пристан Пржевалск. В близост до послидното е гробът на ведния руски пътешественик Николай Пржевалски. Болшинството от населените места са разположени по северното крайбрежие и източната част на котловината, в т.ч. градовете Балъкчи и Чолпон Ата (на северния бряг) и Каракол (бивш Пржевалск, на 7 km източно от езерото). Основният поминък на населението е земеделие, скотовъдство, градинарство и риболов. По цялото крайбрежие са разположени множество почивни станции, туристичиски бази и климатични курорти (Чолпон Ата, на северния бряг), Тамга (на южния бряг).[1]

Екологична обстановка[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1998 година при превозването на отровни вещества в резултат на авария в един от притоците на езерото – река Барскоон – се изливат няколко тона цианид. Всяка година на мястото на аварията се провежда мониторинг.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

  • К-43-Б, М 1:500000[2]
  • К-44-А, М 1:500000[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]