Реки в Казахстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Водно-стопански басейни в Казахстан

На територията на Казахстан протичат над 85 000 големи и малки реки. По-голямата част от тях принадлежат към басейна на Северния ледовит океан и вътрешния безотточен басейн, който включва Каспийско и Аралско море, езерата Балхаш и Тенгиз. Към него спадат също така и реки, които се вливат в малки езера, такива, които се губят в пясъците, както и временните водни потоци. Около 7000 от тези реки са по-дълги от 10 км. Дължината на 7 от тях обаче надминава 1000 км – Иртиш (Ертыс), Ишим (Есиль), Тобол, Урал, Сърдаря, Или и Шу (Чу).[1]

Вододелът между двата басейна минава по билото на планинската система на Саур-Тарбагатай, Казахската хълмиста земя (Саръарка), през Тургайското плато и достига до планината Южен Урал.

Реките, които текат към Северния ледовит океан се характеризират с постоянно на речно течение. Към тях се отнася Иртиш с притоците си Ишим и Тобол, която се влива в Карско море, част от Северния ледовит океан.[1]

Басейнът на Каспийско море обхваща реките в западната част на Казахстан – Урал, Емба, Сагъз, Уил, Малък и Голям Узен и техните притоци. Към басейна на Аралско море спадат реките от южната и централна част на страната. Всички те протичат през пустинни и полупустинни зони, поради което речната мрежа е рядка. По-големи реки в този басейн са Сърдаря с притока си Арис, Чу (Шу), Саръсу, Тургай, Иргиз, Талас. Всички те вече не достигат до Аралско море, а водите им се губят в пясъците. Към Балхаш-Алаколския басейн се отнасят реките от югоизточната част на Казахстан. По-големите от тях са Каратал, Лепсъ, Аксу, Или, Тентек и други.[1]

Основни речни басейни[редактиране | редактиране на кода]

Иртиш
Или, Каратал, Аксу, Лепси и Текес
Нура и Шерубайнура
Сърдаря
Тургай
Саръсу
Иргиз

Територията на страната условно се разделя на 8 водно-стопански басейна – Арало-Сърдарински, Балхаш-Алаколски, Иртишки, Урало-Каспийски, Ишимски, Нура-Саръсуски, Чу-Таласки и Тобол-Тургайски.[2]

Арало-Сърдарински басейн – заема площ от около 345 хил.km² и включва две административни области – Туркестанска и Къзълординска. Основна река в нея е Сърдаря, която води началото си извън Казахстан, от Ферганската долина. Най-големи нейни притоци на територията на страната, пряко или косвено, са Келес, Арис, Бадам, Боралдай и Бугун.[2]

Балхаш-Алаколски басейн – заема обширна територия в Югоизточен Казахстан и част от Китай. Общата му площ е 413 хил.km², от които в Казахстан попадат 353 хил.km². Казахстанската част включва териториите на Алматинска област и части от Жамбълска, Карагандинска и Източноказахстанска области. Най-големият град е Алмати.[2]

Иртишки басейн – най-обезпеченият с водни ресурси басейн. Включва река Иртиш и нейни преки и косвени притоци. Това е най-голямата река в Казахстан, чийто дебит при излизането ѝ от страната, на границата с Русия, е около 840 m³/s. По реката, на територията на Казахстан, са изградени три големи язовира – Бухтармински, Уст-Каменогорски и Шулбински.[2]

Урало-Каспийски басейн – обхваща част от територията на Руската федерация и Западноказахстанска, Атърауска и част от Актобенска област в Казахстан. Заема площ от 415 хил.km² в пределите на Казахстан и включва част от водосборния басейн на река Урал (236 000 хил.km², Волго-Уралското (107 хил.km²) и Урало-Ембинското междуречия (72 хил.km²).[2]

Ишимски басейн – един от най-слабо обезпечените с воден фонд басейни, който се равнява на 5,34 km³. По-голямата част от него е съсредоточена в езерата. В Казахстан обхваща Акмолинска и Североказахстанска област. Основна водна артерия е река Ишим с притоците си от Кокшетауското възвишение на север, и планината Улутау на юг. Най-значителните от тях са Колутон, Жабай, Терсакан, Акан-Бурлък и Иман-Бурлък.[2]

Нура-Саръсуски басейн – включва бассейните на реките Нура и Саръсу, както и езерата Тенгиз и Карасор. Басейнът е още по-слабо обезпечен с воден фонд от Ишимския – с общ фонд 4,59 km³. За неговото повишаване е построен каналът Иртиш-Караганда (днес канал Канъш Сатбаев). Най-голямата река в басейна е Нура. Най-големите ѝ притоци са Шерубайнура, Улкенкундъздъ и Акбастау. Главните притоци на Саръсу са Кара-Кенгир и Кенсаз. [2]

Шу-Таласки басейн (Чу-Таласки) – територията на басейна заема площ от 64,3 хил.km², включително частта попадаща в Киргизстан. През него протичат реките Чу (Шу), Талас и Аса. Водният му фонд е 6,11 km³. Основната част попада в пустинни и полупустинни зони, а 14% от нея се заемат от разклоненията на планината Тяншан. На територията му, освен големите реки, текат и 204 малки: в басейна на Шу – 140, в този на Талас – 20 и на река Аса – 64.[2]

Тобол-Тургайски басейн – най-бедният на водни ресурси басейн, с воден фонд 2,9 km³. Общата му площ е 214 хил.km². Състои се от басейните на реките Тобол, Тургай и Иргиз. Количеството вода през отделните години силно се колебае – редуват се пълноводие и маловодие. Тобол е типично степна река, маловодна в пределите на Казахстан, а естественият ѝ режим е променен от 8 язовира.[2]

Характеристика на речната мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Една от особеностите на реките в Казахстан е различна възраст на речните им системи. Долините на реките в равнинните части са по-стари, намират се в късен етап от развитието си, поради което те са добре развити и широки. Ерозията в дълбочина е слаба, а страничната – силна. От своя страна планинските реки са по-млади и преминават през ранен етап от развитието си. Имат тесни и дълбоки корита с голям наклон. Характеризират се със силна дълбочинна и незначителна странична ерозия.[1]

Друга особеност на речната мрежа е неравномерното ѝ разпределение по територията на страната. В равнинните и предпланински части гъстотата намалява от север на юг. Горско-степните и степни зони, където падат повече валежи, са богати на реки. Плътността на речната мрежа в северната част на Казахстан на всеки 100 km², е средно 4 – 6 km, в централната полупустинна зона – 2 – 4 km, а в южната пустинна зона – 0,5 km.[1]

Средният многогодишен отток на най-големите реки, например на Иртиш е 960 m³/s, а на Сърдаря – 730 m³/s. Водният отток се равнява на обема на водата, протичаща през напречното ѝ сечение за единица време и се измерва в m³/s. Годишният отток на Иртиш, т.е. водният поток за годината, е 28 млрд m³. Този показател определя ресурсите на повърхностните води. На територията на Казахстан оттокът е неравномерно разпределен и е средно 59 km³.[1]

Подхранване[редактиране | редактиране на кода]

Реките в Казахстан се подхранват от дъждовете, топенето на снеговете и ледовете и от подпочвените води. В равнинната част те се делят на два типа – снежно-дъждовни и преобладаващо снежни.[1]

Главните реки от снежно-дъждовния тип Ишим и Тобол през пролетта излизат от бреговете си и оттокът им в периода април-юли е 50% от общия годишен отток. Първоначално се подхранват от топящите се ледове, а след това – от дъждовете. Най-ниското ниво на водите се отчита през януари, когато са заледени и ползват за основен източник подпочвени води.[1]

Реките от втория тип, с преимуществено снежно подхранване, получават своя максимум през пролетта, когато се отчита 85 – 95% от годишния отток. Към тях спадат такива реки като Урал и протичащите през пустинните и полупустинни зони Нура, Сагъз, Емба, Тургай и Саръсу. Тъй като техен основен източник е топенето на стеговете, нивото на водата рязко се повишава през първата половина на пролетта. Например при река Нура, за този кратък период от време, преминава 98% от годишния ѝ дебит. Най-ниско ниво тези реки имат през лятото, а някои от тях дори съвсем пресъхват.[1]

Типът на подхранване на реките във високопланинските части на страната е снежно-ледников. Главни представители са Сърдаря, Или, Каратал и Иртиш. Водното ниво при тях е най-високо в края на пролетта. Реките в Алтайските планини през този период излизат от бреговете си и нивото на водата остава високо до средата на лятото, поради неравномерното топене на снега.[1]

Реките в Тяншан и Джунгарски Алатау са пълноводни през пролетта и лятото. Това се обяснява с факта, че те се подхранват основно от топенето на ледниците, което продължава чак до есента. Пролетното снеготопене започва от нископланинските райони, след това, с течение на лятото, то достига среднопланинските и накрая – ледниците във високопланинските зони. Подхранването от дъждовете при тях е незначително – само 5 – 15%, а в предпланините не надминава 20 – 30%.[1]

Равнинните реки, с настъпване на зимата бързо замръзват, поради бавното им течение и маловодието. В края на ноември и началото на декември вече са покрити с лед. Дебелината му достига до 70 – 90 см. През по-студените зими в северните части дебелината на ледения слой може да стигне до 190 см, а в южните – до 110 см. Ледената покривка се запазва от 2 до 4 месеца. Топенето започва в началото на април – на юг, а на север – в края на месеца.[1]

Мътност[редактиране | редактиране на кода]

Мътността на водата на една река зависи от количеството носени от нея твърди частици (наноси). Измерва се в грамове вещество в единица воден обем (г/м3). Мътността на равнинните реки в страната е средно 50 – 100 г/м3, като в средното и долно течение се увеличава заради по-бавната им скорост и достига до 200 г/м3. При планинските реки мътността се увеличава надолу по течението, отново заради променената скорост.[1]

По-големи реки в Казахстан[редактиране | редактиране на кода]

Мост над Иртиш в Семей (Семипалатинск)
Река Ишим в Астана
Река Или
Меандри на Сърдаря
Каньонът на река Чилик
Каньонът на река Чарън
Делтата на Каратал при езерото Балхаш
Река Аксу
Малая Алматинка в град Алмати
Река Лепси в района на Антоновската хидроцентрала
Малая Хобда
Река Талас край град Тараз
Река Шу
Бухтарма
Река Обща дължина (km) Дължина в
Казахстан (km)
Извор Устие
Иртиш[3] 4248 1835 план. Монголски Алтай р. Об (ляв)
Ишим[3] 2450 1650 масив Нияз (Казахска хълмиста земя, КХЗ) р. Иртиш (ляв)
Урал[3] 2428 1082 Южен Урал Каспийско море
Сърдаря[3] 2212 1400 Карадаря (л.съст.), Нарин (д.съст.) Малко Аралско море
Тобол[4] 1591 800 Южен Урал р. Иртиш (ляв)
Или[5] 1439 815 Текес (л.съст.), Кунгес (д.съст.) ез. Балхаш
Шу (Чу)[6] 1069 800 Кочкор (л.съст.), Джуванарък (д.съст.) ез. Акжайкън
Нура[7] 978 978 план. Къзълтас (КХЗ) ез. Тенгиз
Тургай[7] 827 827 Кара-Тургай (л.съст.), Жалдама (д.съст.) солончака Шалкартениз
Уил[8] 800 – 761 (непостоянна) 800 Подуралско плато сол. Актобе
Емба[3] 712 712 план. Мугоджари на 5 km от Каспийско море
Саръсу[7] 671 (780) 671 (780) Жаман Саръсу (л.съст.), Жаксъ Сарасу (д.съст.) изчезва в пустинята Бетпак Дала
Талас[9] 661 453 Учкошой (л.съст.), Каракол (д.съст.) изчезва в пустинята Мойънкум
Голям Узен (Кара Узен)[9] 650 260 възв. Общ Сърт губи се в пясъците около Камъш-Самарските езера
Малък Узен (Киши Узен)[9] 638 – 300 (непостоянна) 395 възв. Общ Сърт губи се в пясъците около Камъш-Самарските езера
Илек[9] 623 623 Караганди (л.съст.), Жарик (д.съст.) р. Урал (ляв)
Иргиз[9] 593 593 план. Мугоджари р. Тургай (десен)
Сагъз[9] 511 511 Подуралско плато солончака Тентексор
Шидерти[7] 502 502 КХЗ ез. Шаганак
Аягуз[10] 492 492 план. Тарбагатай ез. Балхаш (само при пълноводие)
Бурла[9] 489 Голямо Пустинно езеро, Алтайски край, Русия ез. Болшой Ажбулат (само при пълноводие)
Уй[4] 462 хр. Уралтау р. Тобол (ляв)
Текес[11] 438 100 хр. Терскей Алатау р. Или (ляв)
Чарън[12] 427 427 хр. Кетмен р. Или (ляв)
Улъ-Жъланшък[7] 422 422 Дулагълъ-Жълъншък (л.съст.), Улкен-Жълъншък (д.съст.) ез. Аккол
Лепсъ (Лепси)[13] 417 417 план. Джунгарски Алатау ез. Балхаш
Силети[14] 407 407 КХЗ ез. Силетитениз
Каратал[15] 390 390 сливането на реките Текелинка, Чажа и Кора ез. Балхаш
Арис[9] 378 378 хр. Таласки Алатау р. Сърдаря (десен)
Убаган[4] 376 ез. Коктал р. Тобол (ляв)
Куланотпес[7] 364 364 масив Аймасък (КХЗ) ез. Тенгиз
Ашчъсу[16] 349 349 хр. Чингизтау (КХЗ) р. Шаган (десен)
Бухтарма[17] 336 336 хр. Южен Алтай (Алтай) р. Иртиш (десен)
Терсакан[9] 334 334 масив Улутау (КХЗ) р. Ишим (ляв)
Ор[9] 332 Шейли (л.съст.), Тересбутак (д.съст.) р. Урал (ляв)
Калмаккърълган[7] 325 325 Белеути (л.съст.), Шолаксан (д.съст.) на 18 km южно от солончака Шубартениз
Аксу [10] 316 316 план. Джунгарски Алатау ез. Балхаш
Токрау[7] 298 298 Егизкойтас (л.съст.), Нурланаща (д.съст.) на 28 km северно от ез. Балхаш
Шаган[9] 295 295 хр. Чингизтау (КХЗ) р. Иртиш (ляв)
Кара-Кенгир[9] 295 295 масив Улутау (КХЗ) р. Саръсу (десен)
Шънгърлау (Утва)[9] 290 290 Подуралско плато р. Урал (ляв)
Кара-Тургай 284 284 Канъм (л.съст.), Шилик (д.съст.) р. Тургай
Шерубайнура[9] 281 281 Каркаралински планини (КХЗ) р. Нура (ляв)
Уба[3] 278 278 Бяла Уба (л.съст.), Черна Уба (д.съст.) р. Иртиш (десен)
Шаган (Чаган)[9] 264 Малък Шаган (л.съст.), Болшой Шаган (д.съст.) р. Урал (десен)
Ашчъозек[18] 258 258 Прикаспийска низина ез. Аралсор
Аса (Аси)[19] 253 Терс (л.съст.), Куркиреусу (д.съст.) пуст. Мойънкум
Емел[9] 250 70 Караемел (л.съст.), Саръемел (д.съст.) ез. Алакол
Чилик (Шелек)[20] 245 245 хр. Заилийски Алатау р. Или (ляв)
Келес[9] 241 Каржансай (л.съст.), Къзълатасай (д.съст.) р. Сърдаря (десен)
Баканас[9] 240 240 хр. Чингизтау (КХЗ) губи се в пясъците на Балхаш-Алаколската котловина
Акан-Бурлък (Акан-Бурлук)[21] 240 или 176 240 Кокшетауско възвишение (КХЗ) р. Ишим (десен)
Байконър[22] 235 235 Курамбай (л.съст.), Актас (д.съст.) солончак Шубартениз
Шагалалъ[9] 234 234 възв. Акчеку (КХЗ) ез. Шагалалътениз
Шар (Чар)[9] 230 230 Иляман (л.съст.), Айкашор (д.съст.) р. Иртиш (ляв)
Хобда[9] 225 225 Саръхобда (л.съст.), Карахобда (д.съст.) р. Илек (ляв)
Колутон[9] 223 223 Макинско възвишение (КХЗ) р. Ишим (десен)
Жънгълдъозек[23] 222 222 солончак Шубартениз солончак Шалкартениз
Аршалъ[9] 220 220 ез. Айдабул р. Колутон (десен)
Курчум[8] 210 210 Курчумски хребет (Алтай) р. Иртиш (десен)
Урджар[9] 206 206 план. Тарбагатай ез. Алакол
Коксу[24] 205 205 план. Джунгарски Алатау р. Каратал (ляв)
Тентек[25] 200 200 план. Джунгарски Алатау ез. Сасъккол
Жабай[9] 196 ? 196 Малинова планина (КХЗ) р. Ишим (десен)
Булдъртъ[26] 195 195 сливането на Бълкълдаган и Жосалъ езерото Жалтъркол
Хоргос[27] 180 160 – гранична,
20 – в Казахстан
план. Джунгарски Алатау р. Или (десен)
Шет-Иргиз[28] 178 178 Жалгъзтау р. Иргиз
Атасу[29] 177 177 Къзълту – Узънжал р. Саръсу
Биже[30] 177 177 сливането на Когалъ и Байтерек р. Каратал (ляв)
Иман-Бурлук[31] 177 177 ез. Имантау р. Ишим (десен)
Каскелен[32] 177 177 хр. Заилийски Алатау р. Или (ляв)
Баксук[9] 171 171 сливането на Кайрактъ и Жолболдъ р. Колутон (десен)
Усек[33] 164 164 план. Джунгарски Алатау р. Или (десен)
Бугун[34] 164 164 сливането на Улкен-Бугун и Бала-Бугун езерото Кумкол
Саръозен[35] 164 164 Саръадър ез. Саръкопа
Копа[36] 163 163 Жетъкол р. Кура
Жарлъ[7] 156 156 Дуактас ез. Саумалкол
Желкуар[9] 152 14 км северно от Сосновка р. Тобол (ляв)
Ашчиагар[9] 150 150 Каратау изчезва в депресията Карагие
Камъстъаят[9] 145 северно от Могутовски река Аршаглъ-Аят
Саръ-Кенгир[9] 143 143 Жаксъарганатъ р. Кара-Кенгир (ляв)
Кауължър (Анкатъ) 142 142 Подуралско плато ез. Шалкар
Бадам 141 141 хр. Каржантау (Тяншан) р. Арис (ляв)
Шаян[37] 138 138 хр. Каратау (Тяншан) Аръс-Туркестански канал
Тогузак[9] 131 сливането на Горен и Среден Тогузак р. Уй (десен)
Боралдай (Боролдай)[38] 130 130 хр. Каратау (Тяншан) р. Арис (десен)
Малая Алматинка (Киши Алмати)[39] 125 125 хр. Заилийски Алатау р. Каскелен (десен)
Курти[40] 123 123 Чу-Илийски планини р. Или (ляв)
Калжър[9] 120 120 ез. Маркакол р. Иртиш (десен)
Жамши 117 117 Аккемер губи се южно от ез. Балхаш
Талгар[41] 117 117 хр. Заилийски Алатау р. Или (ляв)
Аят[4][9] 117 94 сливането на Караталъ-Аят и Арчаглъ-Аят р. Тобол (ляв)
Малая Хобда[42] 116 116 Подуралско плато р. Хобда (десен)
Уртабуртя[43] 115 Подуралско плато р. Урал (ляв)
Каргалъ 114 114 сливането на Кокпекти и Куагаш р. Илек (ляв)
Каркара[44] 113 хр. Кунгей Алатау р. Чарън (ляв)
Аспара[45] 108 Киргизки хребет (Тяншан) р. Курагат (десен)
Карагайлъаят[9] 106 северозападно от село Акмула река Арчаглъ-Аят
Жимъкъ 105 105 губи се североизточно от солончака Шубартениз
Уйдене[46] 102 102 хр. Саур губи се в блатата южно от ез. Зайсан

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н ((ru)) Geolike/Крупнейшие реки Казахстана
  2. а б в г д е ж з и ((ru)) Интегрированное управление водными ресурсами/Основни речни басейни на Казахстан
  3. а б в г д е ((ru)) Visit Kazakhstan/Реки
  4. а б в г ((ru)) Информация о состоянии водных ресурсах Костанайской области
  5. ((ru)) Туры Казахстана/Или река
  6. ((ru)) Путешествие по Казахстану/Реки Казахстана
  7. а б в г д е ж з и ((ru)) Официальный информационный портал акимата Карагандинской области
  8. а б ((ru)) Комитет индустрии туризма, министерства туризма и спорта/Реки
  9. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж ((ru)) Реки Казахстана
  10. а б ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Аксу (река, впадает в Балхаш)
  11. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Текес (река)
  12. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Чарын (река)
  13. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Лепсы (река)
  14. ((ru)) Реки-Озера/Силети (Селита, Селеты, Силеты, Селета)
  15. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Каратал (река)
  16. ((ru)) National Digital History of Kazakhstan/Ащысу
  17. ((ru)) Openarium/Казахстан/Реки Актау
  18. ((ru)) Значение слова ащыозек
  19. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Асы (река)
  20. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Чилик (река)
  21. ((ru)) Riverfishing/Акан-Бурлук (река)
  22. ((ru)) National Digital History of Kazakhstan/Байконыр
  23. ((ru)) National Digital History of Kazakhstan/Жынгылдыозек
  24. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Коксу (приток Каратала)
  25. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Тентек (река, впадает в Сасыкколь)
  26. ((ru)) National Digital History of Kazakhstan/Булдырты
  27. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Хоргос (река)
  28. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Шет-Иргиз
  29. ((ru)) National Digital History of Kazakhstan/Атасу
  30. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Биже (река)
  31. ((ru)) Riverfishing/Иман-Бурлук (река)
  32. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Каскелен
  33. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Усек (приток Или)
  34. ((ru)) Реки мира/Казахстан/Бугунь
  35. ((ru)) Азия/Казахстан/Амангельдинский район
  36. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Копа (река)
  37. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Шаян (река)
  38. ((ru)) Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона/Боролдай
  39. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Малая Алматинка
  40. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Курты
  41. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Талгар (река)
  42. ((ru)) Государственный водный реестр/Река Мал. Хобда
  43. ((ru)) Государственный водный реестр/Река Уртабуртя (Буртя)
  44. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Каркара (река)
  45. ((ru)) Евразийский портал по управлению речными бассейнами/Река Аспара
  46. ((ru)) Отчетный доклад по итогам 2009 года Акима Зайсанского района Мухтарханова А.М.