Реки в Казахстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Водно-стопански басейни в Казахстан

На територията на Казахстан протичат над 85 000 големи и малки реки. По-голямата част от тях принадлежи към басейна на Северния ледовит океан и вътрешния безотточен басейн, който включва Каспийско и Аралско море, езерата Балхаш и Тенгиз. Към него спадат също така и реки, които се вливат в малки езера, такива, които се губят в пясъците, както и временните водни потоци. Около 7000 от тези реки са по-дълги от 10 км. Дължината на 7 от тях обаче надминава 1000 км – Иртиш (Ертыс), Ишим (Есиль), Тобол, Урал, Сърдаря, Или и Шу (Чу).[1]

Водоразделът между двата басейна минава по билото на планинската система Саур-Тарбагатай, Казашките възвишения (Саръарка), през Тургайското плато и достига до Южен Урал.

Реките, които текат към Северния ледовит океан се характеризират с постоянство на речното течение. Към тях се отнася Иртиш с притоците си Ишим и Тобол, която се влива в Карско море, част от Северния ледовит океан.[1]

Басейнът на Каспийско море обхваща реките в западната част на Казахстан – Урал, Емба, Сагъз, Уил, Малък и Голям Узен и техните притоци. Към басейна на Аралско море спадат реките от южната и централна част на страната. Всички те протичат през пустинна зона, поради което речната мрежа е рядка. По-големи реки в този басейн са Сърдаря с притока си Аръс, Шу (Чу), Саръсу, Тургай, Иргиз, Талас. Всички те вече не достигат до Аралско море, а водите им се губят в пясъците. Към Балхаш-Алаколския басейн се отнасят реките от югоизточната част на Казахстан. По-големите от тях са Каратал, Лепси, Аксу, Или, Тентек и други.[1]

Основни речни басейни[редактиране | редактиране на кода]

Иртиш
Или, Каратал, Аксу, Лепси и Текес
Нура и Шерубайнура
Сърдаря
Тургай
Саръсу
Иргиз

Територията на страната условно се разделя на 8 водно-стопански басейна – Арало-Сърдарински, Балхаш-Алаколски, Иртишки, Урало-Каспийски, Ишимски, Нура-Саръсуски, Чу-Таласки и Тобол-Тургайски.[2]

  • Арало-Сърдаирнски – заема площ от около 345 000 км2 и включва две административни области – Южноказахстанска и Къзълординска. Основна река в нея е Сърдаря, която води началото си извън Казахстан, във Ферганската долина. Най-големи нейни притоци на територията на страната, пряко или косвено, са Келес, Аръс, Бадам, Боралдай и Бугун.[2]
  • Балхаш-Алаколски – заема обширна територия в Югоизточен Казахстан и част от Китай. Общата му площ е 413 000 км2, от които в Казахстан попадат 353 000 км2. Казахстанската част включва териториите на Алматинска област и части от Жамбълска, Карагандинска и Източноказахстанска области. Най-големият град е Алмати.[2]
  • Иртишки басейн – най-обезпеченият с водни ресурси басейн. Включва река Иртиш и нейни преки и косвени притоци. Това е най-голямата река в Казахстан, чийто дебит при навлизането и в страната, на границата с Русия, е около 840 м3/с. По реката, на територията на Казахстан, са изградени три големи язовира – Бухтармински, Уст-Каменогорски и Шулбински.[2]
  • Урало-Каспийски – обхваща част от територията на Руската федерация и Западноказахстанска, Атърауска и част от Актобенска област в Казахстан. Обхваща 415 000 км2 в пределите на Казахстан и включва водосборните площи на река Урал (236 000 км2), Волго-Уралското (107 000 км2) и Урало-Ембенското междуречия (72 000 км2).[2]
  • Ишимски басейн – един от най-слабо обезпечените с воден фонд басейни, който се равнява на 5,34 км3. По-голямата част от него е съсредоточена в езерата. В Казахстан обхваща Акмолинска и Североказахстанска област. Основна водна артерия е река Иртиш с притоците си от Кокшетауското възвишение на север, и планината Улитау на юг. Най-значителните от тях са Колутон, Жабай, Терисакан, Акан-Бурлук и Иман-Бурлук.[2]
  • Нура-Саръсуски – включва бассейните на реките Нура и Саръсу, както и езерата Тенгиз и Карасор. Басейнът е още по-слабо обезпечен с воден фонд от Ишимския – с общ фонд 4,59 км3. За неговото повишаване е построен каналът Иртиш-Караганда (днес канал Канъш Сатбаев). Най-голямата река в басейна е Нура. Най-големите ѝ притоци са Шерубайнура, Улкенкундъздъ и Акбастау. Главните притоци на Саръсу в басейна са Кара-Кенгир и Кенсаз. [2]
  • Шу-Таласки (Чу-Таласки) – Територията на басейна заема площ от 64 300 км2, включително частта, попадаща в Киргизстан. През него протичат реките Шу (Чу), Талас и Аса. Водният му фонд е 6,11 км3. Основната част попада в пустинни и полупустинни зони, а 14% от нея се заемат от разклоненията на Тяншан. На територията му, освен големите реки, текат и 204 малки – в басейна на Шу – 140, в този на Талас – 20 и на река Аса – 64.[2]
  • Тобол-Тургайски – най-бедният на водни ресурси басейн, с воден фонд 2,9 км3. Общата му площ е 214 000 км2. Състои се от басейните на реките Тобол, Тургай и Иргиз. Количеството вода през отделните години силно се колебае – редуват се пълноводие и маловодие. Тобол е типично степна река, маловодна в пределите на Казахстан, а естественият ѝ режим е променен от 8 язовира.[2]

Характеристика на речната мрежа[редактиране | редактиране на кода]

  • Една от особеностите на реките в Казахстан е тяхната различна възраст. Речните системи в равнинните части са по-стари, намират се в късен етап от развитието си, поради което долините им са добре развити и широки. Ерозията в дълбочина е слаба, а страничната – силна. От своя страна планинските реки са по-млади и преминават през ранен етап от развитието си. Имат тесни и дълбоки корита с голям наклон. Характеризират се със силна дълбочинна и незначителна странична ерозия.[1]
  • Друга особеност на речната мрежа е неравномерното ѝ разпределение по територията на страната. В равнинните и предпланински части гъстотата намалява от север на юг. Горско-степните и степни зони, където падат повече валежи, са богати на реки. Плътността на речната мрежа в северната част на Казахстан на всеки 100 км2 е средно 4 – 6 км, в централната полупустинна зона – 2 – 4 км, а в южната пустинна зона – 0,5 км.[1]
  • Средният дългогодишен дебит на най-големите реки, например на Иртиш е 960 м3/с, а на Сърдаря – 730 м3/с. Водният дебит се равнява на обема на водата, протичаща през напречното сечение на реката за единица време и се измерва в м3/с. Годишният отток на Иртиш, т.е. водният поток за годината, е 28 млрд м3. Този показател определя ресурсите на повърхностните води. На територията на Казахстан оттокът е неравномерно разпределен и е средно 59 км3.[1]

Подхранване[редактиране | редактиране на кода]

Реките в Казахстан се подхранват от валежите, топенето на снеговете и ледовете и от подпочвените води. В равнинната част те се делят на два типа – снежно-дъждовни и преобладаващо снежни.[1]

  • Главните реки от снежно-дъждовния тип Ишим и Тобол през пролетта излизат от бреговете си и дебитът им в периода април-юли е 50% от общия годишен дебит. Първоначално се подхранват от топящите се ледове, а след това – от дъждовете. Най-ниското ниво на водите се отчита през януари, когато ползват за основен източник подпочвени води.[1]
  • Реките от втория тип, с преимуществено снежно подхранване, получават своя максимум през пролетта, когато се отчита 85 – 95% от годишния дебит. Към тях спадат такива реки като Урал и протичащите през пустинните и полупустинни зони Нура, Сагъз, Емба, Тургай и Саръсу. Тъй като техен основен източник е топенето на ледовете, нивото на водата рязко се повишава през първата половина на пролетта. Например при река Нура, за този кратък период от време, преминава 98% от годишния ѝ дебит. Най-ниско ниво тези реки получават през лятото, а някои от тях дори съвсем пресъхват.[1]
  • Типът на подхранване на реките във високопланинските части на страната е снежно-леден. Главни представители са Сърдаря, Или, Каратал и Иртиш. Водното ниво при тях е най-високо в края на пролетта. Реките в Алтайските планини през този период излизат от бреговете си и нивото на водата остава високо до средата на лятото, поради неравномерното топене на снега.[1]
Реките в Тяншан и Джунгарски Алатау са пълноводни през пролетта и лятото. Това се обяснява с факта, че снеговете там се топят чак до есента. Пролетното топене започва от ниските райони, след това, с течение на лятото, то достига средните и накрая – ледниците във високопланинските зони. Подхранването от дъждовете при тях е незначително – само 5 – 15%, а в предпланините не надминава 20 – 30%.[1]
  • Равнинните реки, с настъпване на зимата бързо замръзват, поради бавното им течение и маловодието. В края на ноември и началото на декември вече са покрити с лед. Дебелината му достига до 70 – 90 см. През по-студените зими в северните части дебелината на ледения слой може да стигне до 190 см, а в южните – до 110 см. Ледената покривка се запазва от 2 до 4 месеца. Топенето започва през април – на юг започва в началото на месеца, а на север – в края.[1]

Мътност[редактиране | редактиране на кода]

Мътността на водата на една река зависи от количеството носени от нея твърди частици. Измерва се в грамове вещество в единица воден обем (г/м3). Мътността на равнинните реки в страната е средно 50 – 100 г/м3, като в средното и долно течение се увеличава заради по-бавната им скорост и достига до 200 г/м3. При планинските реки мътността се увеличава надолу по течението, отново заради променената скорост.[1]

По-големи реки в Казахстан[редактиране | редактиране на кода]

Мост над Иртиш в Семей (Семипалатинск)
Река Ишим в Астана
Река Или
Меандри на Сърдаря
Каньонът на река Чилик
Каньонът на река Чарън
Делтата на Каратал при езерото Балхаш
Река Аксу
Малая Алматинка в град Алмати
Река Лепси в района на Антоновската хидроцентрала
Малая Хобда
Река Талас край град Тараз
Река Шу
Бухтарма
Река Обща дължина (км) Дължина в
Казахстан (км)
Извор Устие
Иртиш[3] 4248 1835 Монголски Алтай река Об
Ишим[3] 2450 1650 Нияз река Иртиш
Урал[3] 2428 1082 Южен Урал Каспийско море
Сърдаря[3] 2212 1400 сливането на Нарън и Карадаря Малко Аралско море
Тобол[4] 1591 800 Южен Урал река Иртиш
Или[5] 1439 815 Тяншан езерото Балхаш
Шу (Чу)[6] 1069 800 Тяншан езерото Акжайкън
Нура[7] 978 978 Къзълтас езерото Тенгиз
Тургай[7] 827 827 сливането на Жалдама и Кара-Тургай Шалкартенгиз
Саръсу[7] 800 800 язовир Поливное езерото Теликол
Уил[8] 800 – 761 (непостоянна) 800 Мугоджари езерото Актобе
Емба[3] 712 712 Мугоджари Каспийско море
Талас[9] 661 453 сливането на реките Каракол и Уч-Кошой изчезва в пустинята Муюнкум
Голям Узен (Кара Узен)[9] 650 260 Общ Сърт губи се в пясъците около Камъш-Самарските езера
Малък Узен (Киши Узен)[9] 638 – 300 (непостоянна) 395 Общ Сърт губи се в пясъците около Камъш-Самарските езера
Илек[9] 623 623 Мугоджари река Урал
Иргиз[9] 593 593 Мугоджари река Тургай
Сагъз[9] 511 511 сливането на Къзъладълсай и Даулда Тентексор
Шидерти[7] 502 502 Саръ-Арка езерото Шаганак
Аягуз[10] 492 492 Тарбагатай езерото Балхаш
Бурла[9] 489 Крутихински район на Русия езерото Болшой Ажбулат
Уй[4] 462 Алабия река Тобол
Текес[11] 438 100 Терскей Алатау заедно с Кунгес образува река Или
Чарън[12] 427 427 Кетмен река Или
Улъ-Жъланшък[7] 422 422 сливането на Дулигали-Жиланшик и Улкен-Жиланшик езерото Аккол
Лепсъ (Лепси)[13] 417 417 ледниците на Джунгарски Алатау езерото Балхаш
Силети[14] 407 407 Казахски възвишения езерото Силетитениз
Каратал[15] 390 390 сливането на Текелинка, Чажа и Кора езерото Балхаш
Аръс[9] 378 378 Таласки Алатау река Сърдаря
Убаган[4] 376 езерото Коктал река Тобол
Куланотпес[7] 364 364 Аймъсък езерото Тенгиз
Чаган[9] 350 Общ Сърт река Урал
Ашчъсу[16] 349 349 Казахски възвишения река Шаган
Бухтарма[17] 336 336 Южен Алтай река Иртиш
Терисакан[9] 334 334 Улътау река Ишим
Ор[9] 332 сливането на Шийли и Терисбутак река Урал
Калмаккърълган[7] 325 325 сливането на Шолаксай и Белеуити пресъхващото езеро Шубартениз
Аксу[10] 316 316 ледниците на Джунгарски Алатау езерото Балхаш
Туйндък[7] 303 303
Токрау[7] 298 298 сливането на Нурланаща и Егизкойтас изчезва на 28 км от езерото Балхаш
Шаган[9] 295 295 Казахски възвишения река Иртиш
Кара-Кенгир[9] 295 295 на 7 км от езерото Бараккол река Саръсу
Утва[9] 290 290 Подуралско плато река Урал
Кара-Тургай 284 284 сливането на Шилик и Канъм река Тургай
Шерубайнура[9] 281 281 Жаманкаражал река Нура
Уба[3] 278 278 сливането на Бяла и Черна Уба река Иртиш
Улъ-Жъланшък[18] 277 277 сливането на Дулъгалъ-Жъланшък и Улкен-Жъланшък езерото Аккол
Ашчъозек[19] 258 258 езерото Жалпаксор
Аса (Аси)[20] 253 сливането на Терис (Терс) и Куркиреусу (Кукуреусу) река Талас
Емел[9] 250 70 сливането на Саръемел и Караемел езерото Алакол
Чилик (Шелек)[21] 245 245 Заилийски Алатау река Или
Келес[9] 241 сливането на Жузумсай и Жегеренсай река Сърдаря
Баканас[9] 240 240 Чингизтау губи се в пясъците на Балхаш-Алаколската депресия
Акан-Бурлък (Акан-Бурлук)[22] 240 или 176 240 Кокшетау река Ишим
Байконър[23] 235 235 сливането на Курамбай и Актас езерото Шубартениз
Шагалалъ[9] 234 234 Ак-Чеку езерото Шагалалътениз
Шар (Чар)[9] 230 230 20 км северно от село Кокпекти река Иртиш
Хобда[9] 225 225 Мугоджари река Илек
Колутон[9] 223 223 Макинско възвишение река Ишим
Жънгълдъозек[24] 222 222 езерото Шубартениз Шалкартениз
Аршалъ[9] 220 220 Кокчетавско възвишение река Колутон
Курчум[8] 210 210 Алтай Бухтармински язовир
Урджар[9] 206 206 Тарбагатай езерото Алакол
Коксу[25] 205 205 сливането на Караарък и Казан Каратал
Тентек[26] 200 200 Жонгарски Алатау езерото Сасъккол
Жабай[9] 196 ? 196 Малинова планина река Ишим
Булдъртъ[27] 195 195 сливането на Бълкълдаган и Жосалъ езерото Жалтъркол
Хоргос[28] 180 160 – гранична,
20 – в Казахстан
Джунгарски Алатау река Или
Шет-Иргиз[29] 178 178 Жалгъзтау река Иргиз
Атасу[30] 177 177 Къзълту – Узънжал река Саръсу
Биже[31] 177 177 сливането на Когалъ и Байтерек река Каратал
Иман-Бурлук[32] 177 177 Кокшетау река Ишим
Каскелен[33] 177 177 Заилийски Алатау Капчагайски язовир
Баксук[9] 171 171 сливането на Кайрактъ и Жолболдъ река Колутон
Иманбурлък[9] 170 170 езерото Имантау река Ишим
Усек[34] 164 164 Джунгарски Алатау река Или
Бугун[35] 164 164 сливането на Улкен-Бугун и Бала-Бугун езерото Кумкол
Саръозен[36] 164 164 Саръадър езерото Саръкопа
Копа[37] 163 163 Жетъкол река Кура
Жарлъ[7] 156 156 Дуактас езерото Саумалкол
Желкуар[9] 152 14 км северно от Сосновка река Тобол
Ашчиагар[9] 150 150 Каратау изчезва в депресията Карагие
Торгун[9] 145 Волгоградския язовир
Камъстъаят[9] 145 северно от Могутовски река Аршаглъ-Аят
Саръ-Кенгир[9] 143 143 Жаксъарганатъ река Кара-Кенгир
Кауължър 142 142 Мугоджари езерото Шалкар
Бадам 141 141 Каржантау Аръс
Шаян[38] 138 138 Пример Аръс-Туркестански канал
Тогузак[9] 131 сливането на Горен и Среден Тогузак река Уй
Боралдай (Боролдай)[39] 130 130 Боралдайтау Аръс
Малая Алматинка (Киши Алмати)[40] 125 125 Туюксуските ледници река Каскелен
Курти[41] 123 123 Чу-Илийска планина река Или
Калжър[9] 120 120 езерото Маркакол река Иртиш
Жамши 117 117 Аккемер губи се южно от езерото Балхаш
Талгар[42] 117 117 Талгарски ледник Капчагайски язовир
Аят[4][9] 117 94 сливането на Караталъ-Аят и Арчаглъ-Аят река Тобол
Малая Хобда[43] 116 116 река Хобда
Уртабуртя[44] 115 Мартукски район река Урал
Каргалъ 114 114 сливането на Кокпекти и Куагаш река Илек
Каркара[45] 113 ледниците Кюнгьой Алатау река Чарън
Аспара[46] 108 Киргизки хребет река Курагат
Карагайлъаят[9] 106 северозападно от село Акмула река Арчаглъ-Аят
Жимъкъ 105 105 губи се североизточно от езерото Шубартениз
Уйдене[47] 102 102 Саур губи се в блатата край езерото Зайсан

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н ((ru)) Geolike/Крупнейшие реки Казахстана
  2. а б в г д е ж з и ((ru)) Интегрированное управление водными ресурсами/Основни речни басейни на Казахстан
  3. а б в г д е ((ru)) Visit Kazakhstan/Реки
  4. а б в г ((ru)) Информация о состоянии водных ресурсах Костанайской области
  5. ((ru)) Туры Казахстана/Или река
  6. ((ru)) Путешествие по Казахстану/Реки Казахстана
  7. а б в г д е ж з и к ((ru)) Официальный информационный портал акимата Карагандинской области
  8. а б ((ru)) Комитет индустрии туризма, министерства туризма и спорта/Реки
  9. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ((ru)) Реки Казахстана
  10. а б ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Аксу (река, впадает в Балхаш)
  11. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Текес (река)
  12. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Чарын (река)
  13. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Лепсы (река)
  14. ((ru)) Реки-Озера/Силети (Селита, Селеты, Силеты, Селета)
  15. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Каратал (река)
  16. ((ru)) National Digital History of Kazakhstan/Ащысу
  17. ((ru)) Openarium/Казахстан/Реки Актау
  18. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Улы-Жыланшык
  19. ((ru)) Значение слова ащыозек
  20. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Асы (река)
  21. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Чилик (река)
  22. ((ru)) Riverfishing/Акан-Бурлук (река)
  23. ((ru)) National Digital History of Kazakhstan/Байконыр
  24. ((ru)) National Digital History of Kazakhstan/Жынгылдыозек
  25. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Коксу (приток Каратала)
  26. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Тентек (река, впадает в Сасыкколь)
  27. ((ru)) National Digital History of Kazakhstan/Булдырты
  28. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Хоргос (река)
  29. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Шет-Иргиз
  30. ((ru)) National Digital History of Kazakhstan/Атасу
  31. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Биже (река)
  32. ((ru)) Riverfishing/Иман-Бурлук (река)
  33. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Каскелен
  34. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Усек (приток Или)
  35. ((ru)) Реки мира/Казахстан/Бугунь
  36. ((ru)) Азия/Казахстан/Амангельдинский район
  37. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Копа (река)
  38. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Шаян (река)
  39. ((ru)) Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона/Боролдай
  40. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Малая Алматинка
  41. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Курты
  42. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Талгар (река)
  43. ((ru)) Государственный водный реестр/Река Мал. Хобда
  44. ((ru)) Государственный водный реестр/Река Уртабуртя (Буртя)
  45. ((ru)) Казахстанская энциклопедия/Каркара (река)
  46. ((ru)) Евразийский портал по управлению речными бассейнами/Река Аспара
  47. ((ru)) Отчетный доклад по итогам 2009 года Акима Зайсанского района Мухтарханова А.М.