Нарин (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нарин
Naryn river.jpg
Река Нарин близо до град Нарин
Relief Map of Kyrgyzstan.png
41.5713° с. ш. 77.718° и. д.
40.9008° с. ш. 71.7578° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Kyrgyzstan.svg Киргизстан
Исъккулска област
Наринска област
Джалалабадска област
Flag of Uzbekistan.svg Узбекистан
Наманганска област
Дължина 807 km
Водосборен басейн 59 100 km²
Отток 429 m³/s
Начало
Място Карасай (лява съставяща)
Тарагай (дясна съставяща)
Координати 41°34′16.68″ с. ш. 77°43′04.8″ и. д. / 41.5713° с. ш. 77.718° и. д.
Надм. височина 3180 m
Устие
Място р. СърдаряАралско море
Координати 40°54′02.87″ с. ш. 71°45′28.08″ и. д. / 40.9008° с. ш. 71.7578° и. д.
Надм. височина 402 m
Нарин в Общомедия
Сливането на Карадаря с Нарин (сателитна снимка)

Нарин (на киргизки: Нарын; на узбекски: Norin; на руски: Нарын) е река в Киргизстан (Исъккулска, Наринска и Джалалабадска област) и Узбекистан (Наманганска област), дясна съставяща на река Сърдаря. Дължина от сливането на двете съставящи я реки Карасай (лява съставяща) и Тарагай (дясна съставяща) 807 km. Площ на водосборния басейн 59 100 km².[1]

Река Нарин се образува на територията на Исъккулска област в Киргистан, на 13 km западно от село Карасай, на 3180 m н.в. от сливането на двете съставящи я реки Карасай (лява съставяща) и Тарагай (дясна съставяща), водещи началото си от ледниците на тяншанските хребети съответно Акшийрак и Терскей Алатау. В горното и части от средното и долното си течение протича в дълбока, на места каньоновидна и почти непроходима долина. Голяма част от средното ѝ течение на протежение от около 250 km преминава от изток на запад през дългата Наринска котловина. При град Ташкумир (Джалалабадска област) излиза от планините на Тяншан и навлиза в северната част на Ферганската котловина. При село Катартут на 403 m н.в. се съединява с идващата отляво река Карадаря и двете заедно дават началото на голямата средноазиатска река Сърдаря.[1]

Основни притоци: леви – Карасай, Каракол, Улан, Атбаши, Карабук, Мазар, Терек, Мукачи, Алабука, Кеклибел, Саргата, Карасу, Саръбел, Аксу; десни – Тарагай, Малък Нарин, Караункюр, Джергетал, Куртки, Кьоксжар, Кьокьомерен, Торкент, Чичкан, Узун Ахмат, Карасу[2]. Има предимно снежно-ледниково подхранване, а в горното течение – предимно ледниково-снежно. Среден годишен отток при изхода си от планините (при град Учкурган, на 40 km от устието) 429 m³/sec, максимален 2880 m³/sec. Максимален отток през май, а пълноводието е от май до август. В горното си течение замръзва. В средното и долното ѝ течение за регулиране на годишният ѝ отток са изградени 4 големи водохранилища, с ВЕЦ-ове в основата на преградните им стени – Камбартинско, Токтогулско (най-голямо, 19,9 km³), Курпсайско и Учкурганско[3],. В района на киргизското сгт Шамалди Сай надясно от Нарин се отделя Големия Фергански канал, водите на който се използват за напояване във Ферганската котловина. По течението ѝ са разположени градовете Нарин, Каракул и Ташкумир в Киргизстан и Учкурган в Узбекистан.[1]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

  • К-42-Г М 1:500000[4]
  • К-43-В М 1:500000[5]
  • К-43-Г М 1:500000[6]
  • К-44-В М 1:500000[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]