Бухтарма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бухтарма
Relief Map of Kazakhstan.png
49.1488° с. ш. 87.249° и. д.
49.7582° с. ш. 84.0075° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Kazakhstan.svg Казахстан
Източноказахстанска област
Дължина 336 km
Водосборен басейн 12 660 km²
Отток 214 m³/s
Начало
Място хр. Южен Алтай (Алтай)
Координати 49°08′55.68″ с. ш. 87°14′56.4″ и. д. / 49.1488° с. ш. 87.249° и. д.
Надм. височина 2600 m
Устие
Място ИртишОбКарско море
Координати 49°45′29.52″ с. ш. 84°00′26.99″ и. д. / 49.7582° с. ш. 84.0075° и. д.
Надм. височина 388 m
Бухтарма в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Иртиш

Бухтарма (на казахски: Бұқтырма өзені; на руски: Бухтарма) е река в Източен Казахстан (Източноказахстанска област), десен приток на Иртиш (влива се в Бухтарминското водохранилище). Дължина 336 km. Площ на водосборния басейн 12 660 km².[1]

Река Бухтарма води началото си от ледниците, стичащи се по северния склон на хребета Южен Алтай, част от планината Алтай. В горното си течение е бурна планинска река, течаща в тясна долина. След устието на десния си приток Берел, на протежение около 120 km протича през Бухтарминската котловина, между Катунския хребет на север и хребетите Саримсакти, Тарбагатай и Южен Алтай на юг. След напускането на котловината завива на северозапад и отново навлиза в тясна и дълбока долина. Източно от град Зиряновск излиза от планините, навлиза в Зиряновската котловина, завива на запад, долината ѝ се разширява, а течението ѝ придобива спокоен характер. При село Тургусун се влива в Бухтарминския залив на Бухтарминското водохранилище, изградено на река Иртиш. Основни притоци: леви – Саримсакти, Берьозовка; десни – Берел, Черновая, Белая, Черневая, Хамир, Тургусун, Осиновка. Има ясно изразено пролетно-лятно пълноводие. Среден годишен отток 214 m³/s. В най-долното си течение е плавателна за плитко газещи съдове. По бреговете ѝ са разположени селищата от градски тип Малеевск и Зубовка, районният център село Паригино и множество по-малки села.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]