Алтай (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Зиряновск)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алтай
Алтай
— град —
      
Герб
Zyryanovsk, East Kazakhstan - panoramio.jpg
Relief Map of Kazakhstan.png
49.7386° с. ш. 84.2719° и. д.
Алтай
Страна Flag of Kazakhstan.svg Казахстан
Област Източноказахстанска
Район Алтайски район
Население 38 065 души (2013)
Основаване 1791
Град от 1941
Пощенски код 070800
Телефонен код 723 35
Часова зона UTC+6:00
Официален сайт akimzyrian.gov.kz
Алтай в Общомедия

Алтай (до 2019 г. Зиряновск) е град в Източноказахстанска област, Казахстан. Разположен е в подножието на Алтай, на около 120 km югоизточно от Уст Каменогорск. Административен център е на Алтайски район. Към 2013 г. има население от 38 065 души.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е основано през 1791 г. във връзка с разработването на залежите на многометални руди в района. Залежите са открити от завода на Герасим Зирянов и новият рудник и съпътстващото го селище приемат неговото име. През 1820-те години рудникът добива повече сребро от всички останали рудници в Алтай. През 1830-те години в мината вече се добива повече сребро, отколкото в Англия, Франция, Прусия и Белгия взети заедно.[2]

Зиряновският район е образуван през 1928 г. и село Зиряновск (на руски: Зыряновск; на казахски: Зырян) става негов административен център. През 1937 г. селото е превърнато в селище от градски тип, а през 1941 г. получава статут на град.[3]. На 3 януари 2019 г. с Указ на президента на Казахстан градът и районът му са преименувани на Алтай.[4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1939 1959 1970 1979 1989 1991
16 156 54 119 56 206 51 132 52 838 53 800
1999 2006 2010 2013[1]
45 800 44 744 39 822 38 065

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етническият състав на града към 1999 г. е както следва:[5]

  руснаци (78.18%)  казахи (16.33%)  татари (2.17%)  немци (1.39%)  украинци (0.95%)  беларуси (0.24%)  други (0.74%)
Circle frame.svg

В града живеят и 10 българи.[5]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на града днес, както и в миналото, се базира на рудодобивната и рудообработвателната дейност в района. Добиват се сребро, злато, мед, олово и цинк.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]