Грунтови води
Грунтовите води или подпочвени води са вид подземни води, които са разположени над най-горния водонепропусклив почвен слой. Образуват се при просмукването в почвите на води при валежи, снеготопене и речни води. Те обикновено се срещат в пясъците и чакълите на стари речни и морски тераси. В по-големи количества се събират в ниските заливни тераси на реките. В зависимост от геоложкото устройство на района лежат на дълбочина от няколко до няколкостотин метра. Количеството, нивото и съставът им имат сезонен характер. Подхранването им зависи от релефа, растителната покривка и свойствата на повърхностно лежащите скали да пропускат вода.[1]
България[редактиране | редактиране на кода]
За България площта на заливните тераси възлиза на 5700 кв. км, а общият обем на грунтовите води е 10,2 млрд. куб. м. Грунтовите води се образуват също в наносните конуси и в надзаливните тераси. Най-много грунтови води има в заливните тераси на р. Марица, в крайдунавските низини, в терасите на реките Тунджа и Искър. Те са с температура 10 – 12 градуса и са слабо минерализирани.